Гласно или не, ултимативната цел на всеки един от нас в живота е една — да не сме сами. Нека не увъртаме. Мечтаем да израснем и да извървим пътя си нагоре, докато до нас е човекът, с които ще споделим изживяното. И понеже тази седмица можем да наречем “Седмицата на двойките”, искаме да те запознаем с пет очарователни, но съвсем различни двойки, които ще ти покажем в продължение на пет поредни дни.
Хвърли поглед на двойките, които вече ти показахме — Ирина и Лари, Иван и Николай, Дана и Добромир и Ивана и Камелия.
Запознайте се с Любка и Йордан. Заедно от 1961 година, или вече петдесет и четири години. Любка и Йордан са нашето и вашето вдъхновение. Те са олицетворение на онова, което всички ние искаме да имаме след половин век — прекрасни спомени с човек, с когото винаги може да се дразните взаимно и после пак да се обичате. Здравото, българско семейство.
Как се запознахте?
Йордан: Аз бях беден, гладен, а тя беше студентка. Навремето даваха пари на спортистите за храна в стола. И аз се въртях там с моя съквартирант и приятел, и той беше спортист… И то от лаф на лаф, дето рекъл ония за комшийката “от дума на дума, че взема, че забременя”. И така, дойде ми на гости в квартирата, взе да постила, да чисти и салфетки да слага, запали ми печката и викам: “тая ще върши работа!”
Любка: Тая е работарка, сещате ли се? Ще я приватизираме.
Йордан: И я прикотках и така…
Любка: А вие записвате ли нещо?
Ние: Това записва!
Йордан: А, добре, да не псувам значи.
Най-милият жест, който половинката ти някога е правил/а за теб?
Йордан: О, от нейна страна много жестове, аз три-четири пъти съм умирал, ама държа. Гледаше ме в болници, имам четири-пет операции сложни. Абе, тежки моменти, ама тя ме гледаше като писано яйце.
Любка: И сега се гледаме, и сега се гледаме.
Йордан: Сутрин манджичката, това-онова. Абе всичко е на шест както се казва.
Ние: Толкова много години. Значи сте един за друг.
Йордан: Е, как! Аз съм гледал навремето, прецених, с покривката…
Любка: В цялата ми работа той е бил покрай мен и ми е помагал. Навсякъде е бил, може да е работил цяла нощ, ама където е отборът, може в Търново да сме били, в Плевен — той пристига. Това не е ли жест? Ще си оставиш ти всичко и ще пътуваш цяла нощ… А това, че не сме имали такива възможности да си правим големи подаръци с много пари…
Йордан: Е, каквото имах тя го взема, аз вече нямам какво да давам! Какво да правя, знам че ще ми го вземат, давам го доброволно.
Кое е нещото, което определено не харесваш в половинката си?
Йордан: Много ми мрънка бе… Облечи се, съблечи се, обръсни се.
Любка: Аз това, което най-много мразя в него са тези цигари. Мен понеже спорта ме е учил в живота да не пуша, сега това нещо страшно ме съсипва, не знаете каква тегоба е за мене това тютюнопушене. Недей да ми цъкаш така!
Вярвате ли в зодиакалната съвместимост?
Йордан: Това са щуротии, братче. Аз съм лъв, тя е риба… Всичко е късмет.
Любка: Ние не сме следили да видим дали в тези зодии има съвместимост. Късмет и Всевишния. Няма какво да се заблуждаваме, каквото е отгоре писано и казано, то ще стане.
Ако можеше да замениш половинката си с някоя известна личност, коя щеше да е тя?
Йордан: Няма да търся, няма да търся. Не мога да я заменя с никого. Няма кой да ме изтърпи. Или ще я изгоня, или тя ще избяга.
Кое е нещото, което винаги сте искали да направите заедно, но все още не сте?
Любка: Е, виж сега, тук се затрудних. Нашето семейство е така научено, да помагаме и на децата си — можем, не можем, просто помагаме. Сега имаме внучка, която е в Малта. Ние имаме, нямаме, каквото сме решили за нея сме заделили. И тя много се радваше на това. Ние също трябва да се радваме, че на тези години можем да помогнем на внучката си. Не на дъщерята. На внучката. Това е голяма работа. Може да не сме от такова семейство богато…
Йордан: Абе, щом сме живи, сме богати.
Любка: Може би това, което не сме успели да направим, е да помогнем много, за да израснат те в своята си кариера.
У дома сте си. По новините обявяват за нашествие на извънземни кораби. Виждате как един захожда да кацне на вашия покрив. Какво правите?
Йордан: Добре дошли. Както на тебе, така и на него. Стига да можем да комуникираме, да се разберем по някакъв начин.
Любка: Да, ще ги поканим, добре дошли.
Йордан: Може и с жестове, не само вербално. Щом са дошли тука, предполагам са добри с добри намерения и чувства, трябва да им отговорим със същото.
