Дойде и време за втората серия от разкази и спомени, за което съм още по-ентусиазиран и развълнуван от първия път. Този епизод съм посветил на хранатa в Малдивите.
Опитването на нови и разнообразни храни е закон за мен. На всички места, които посещавам опитвам колкото се може повече разнообразна храна, подправки и напитки. Понякога местните специалитети са вкусни, друг път — странни, a трети просто ги пробвам понеже не знам кога отново ще имам възможност да попадна на подобно нещо. Любимият ми начин за хранене е да се обикалят всякакъв вид пазари и улични сергии, а ако съм късметлия — някой местен да ме покани на гости и да сготви нещо специално за мен.
Наскоро си мислех защо в България нещата се промениха толкова много и автентичните пазари и храни по улиците станаха нещо нарицателно, което някакси хората започнаха да избягват. Не знам. Може би новото влечение и модерните неща са ни обзели до толкова, че всеки забравя къде наистина са истинските вкусотии.
И така, връщам се на тези места, които наистина обожавам да посещавам и за които сега ще ви споделя.
Още в самолета, с който пътувахме бях приятно огуен с малдивско-шрилански гозби (като съседни държави, малдивската кухня е повлияна от тези на Шри Ланка и Индия). Полетът беше сутрешен, но това не ми попречи да си хапна лютива и богата на подправки грис-халва, гарнирана с зеленчуково къри, както и да изпия една местна бира.
След няколко часа обикаляне и уреждане на разни неща в столицата Мале се оказва, че е време за обяд и с нетърпение очаквах да видя какво ще е следващото нещо, което бих успял да пробвам.
Веднага сядам в първата местна кръчма и направо не знам от къде да започна. Изобилието е огромно.
Веднага ме настаняват на маса и носят чаша вода от чешмата, както и леген, пълен с ориз (това е традиция). Подобно количество ориз може да нахрани поне 10 човека. До мен един местен си хапваше и смучеше сладко цяла глава от някаква странна риба. Размерът беше подобен на толстолоб. С две думи — голяма работа. Идва време да поръчам и започвам да се наслаждавам на различни аромати и подправки.
Още не съм приключил с обяда и пристига нещо, което въобще не съм искал, но тайно се надявах да е десерт. Оказа се една от местните традиции — някакъв вид тютюнева цигара.
На малкото подносче имаше сух тютюн, зелено листо, някакъв вид корен или грудка, нарязана на филийки и бяла съставка приличаща на вар. Всичко това прилежно се сгъва и започва едно голямо дъвчене с устата. Това е едно от малкото неща, които не съм пробвал, но разбрах че ефекта бил все едно да изпиеш кафе с цигара.
Свежите напитки от кокосов орех, манго и диня ме съпътстват навсякъде. Като цяло в Азия едни от най-разпространените плодове са кокосовия орех и мангото. С тях се готви и използват както пресни, така и изсушени. Приготвят се различни медикаменти и много други неща.
Когато човек е жаден, той може да си вземе един пресен кокосов орех и да изпие течността, след което с лъжичка да изгребе вътрешната сърцевина, която все още не се е втвърдила. Вкуса на пресният кокосов орех не е толкова наситен колкото на вече озрелият.
И двата вида насладата са едни и същи — приятни и тонизиращи напитки, перфектни за летните и слънчеви дни. В Малдивите попаднах и на един невероятен десерт, който го вписах в любимите ми топ 10. Когато го видях на сергията бях сигурен, че е вид пура или пурета, но след кратък разговор и дегустация се оказа, че това е едно вълшебно десертче, което доста наподобява Bounty, само че е ръчно направено и с напълно натурални и бих казал диетични продукти.
Ето и начина на приготвяне: взима се съцевината на един озрял кокосов орех и се настъргва. Смесва се с местен мед, който се добива от палмово дърво. Прибавя се кокосово олио и всичко това се смачква добре. Готовата смес се завива в бананово листо и се оставя да престои. Резултатът е невероятен.
На тръгване от там си купих 20 броя, които с кеф изядох и раздадох на приятели и познати.
Попадна ми и друго много типично и нестандартно ястие, което мога да нарека някакъв вид снакс, идеален за консумация по всяко време на деня.
Нека ви запозная с него и част от продуктите му (за съжаление не можах да разпозная някои от тях): сушена риба тон, зелено манго, обвивката на зелен кокосов орех (частта, която е върху черупката), вътрешността на озрял кокосов орех, зелена ябълка.
За гарниране: нарязан стар лук, чесън, сол, черен пипер на зърна, а останалите 2 подправки така и не разбрах какви са. Идеята на ястието е, че се консумира без прибори и всеки сам си решава как да комбинира всички тези продукти. Уверявам ви, че е невероятно.
Повечето от тези вкусотии успях да пробвам на места като тази каравана, която беше толкова добре подредена, че дори имаше портативна мивка, предназначена за клиенти.
Всичко, което се продаваше там беше домашно приготвено и правеше мястото още по-специално. Като за финал ще спомена и невероятните сладкиши, приличащи на нашенските кърначета.
Това място ще ми липсва.
