Днес черпим знание и вдъхновение от Виктория Манганиело, текстилен артист и преподавател в прословутата модна школа Parsons и небезизвестния Нюйоркски университет. Също така тя консултира различни дизайнери и брандове, които имат нужда от по-дълбоки познания за текстил. Мечтае и преследва идеята за един свят, в който занаятите не се забравят и захвърлят.
В България попада по резидентската програма за артисти WORLD OF CO и прекарва 6 седмици в опознаване на страната ни и запознанства с други артисти. Така и се ражда идеята за организиране на събитието MORDANT – концептуална вечеря, където се изследва връзката между цветовете, храната и текстила, които се предоставят от местни артисти и готвачи. В началото Виктория започва проекта като експеримент с приятелите си, а вече се очакват 4 вечери в Ню Йорк. Първото официално събитие се проведе в София в новия център за дизайн, култура и иновации Generator с храна от Михаела Белорешка и текстил, изтъкан от български артист. Подготвя се и филм, с който да се достигне до по-широка аудитория в цял свят.
Артист, преподавател, консултант, дори участваш в изработката на въжета за оцеляване. Не е ли изморително и трудно да се занимаваш с толкова много неща?
Със сигурност, но аз се вдъхновявам от всичко покрай мен, а и освен това ми е много трудно да отказвам. Именно разнообразните ми дейности ме карат да продължавам напред. Например работата ми като учител ми дава прекрасна възможност да предавам знанията си и да събуждам интерес в тъкането в младите хора. Това е изключително важно за мен, тъй като тъкането е умиращ занаят и все по-малко хора го практикуват.
Разкажи ни повече за работния ти процес.
Работата ми е много методична и най-вече се влияе от самата изработка. Аз правя цялата прежда за канавата, която използвам в творбите си. За нея използвам естествени материали като памук, коприна и вълна. Също така приготвям сама и боите си, комбинация от натурални и изкуствени съставки, които намирам в кухнята си, взимам директно от почвата или поръчвам онлайн. Има много стъпки, докато се стигне до крайния продукт. Понякога си нося вретеното и преда в метрото, което предизвиква много любопитни и странни погледи, но и инициира доста запознанства. Тъкането също отнема много време. Избрах това на хоризонтален стан, защото ми позволява по-лесна изработка на сложни форми.
Защо използваш естествени и изкуствени материали?
Живеем в свят, в който повечето хора си мислят, че когато нещо е естествено, то неминуемо няма да издържи дълго във времето. Но като се замислим във всички музеи са запазени дрехи от векове, които все още са цветни.
Обичам да смесвам естествени и изкуствени материали, защото едните са много първични, а другите са доста по-нови. Изкуствените всъщност се появяват не толкова отдавана. През 1850-та един доктор разлива антибиотик на бялата си престилка и така по случайност е създаден първият лилав цвят.
Колко време ти отнема да изработиш една творба?
Процесът е наистина дълъг и тъй като често правя и много други неща няма как да отговоря с точни часове или дни. Обикновено мога да го измеря по епизоди на сериали, които гледам. Един сезон на Orange Is the New Black е времето, в което успявам да изпреда преждата например.
Защо реши да се занимаваш с текстил?
Още от детството ми е изключително любопитно да експериментирам с различни материи и съставки. За мен това не е избор, а сякаш просто ми е заложено да работя с материали. Едно от най-човешките неща е създаването и за мен креативността е движещата сила в живота ми
Кои са любимите ти артисти и изкуства?
Обожавам архитектурата. Тя е много подобна на тъкането, тъй като и двете се нуждаят от ясна структура. Много се вдъхновявам и от контрастиращите с пейзажа сгради. Любимите ми артисти са най-вече художници като Джонас Ууд и Джули Мерету. Също така се възхищавам на всякакви занаятчии и на други текстилни артисти и се старая да се свързвам с повече такива хора.
Идеята за мапинг в творбите и инсталациите ти е често срещана. Какво е посланието, което се крие зад нея?
Линията и нейните по-сложни форми са метафора за нашата собствена хронология. Вярвам, че времето не е нещо линеарно, а е по-постоянно. Прекалено вглъбени сме в нашето време, а всъщност отминалите моменти и тези, които предстоят не са толкова далечни, колкото си мислим. С начертаването на тези линии се надявам зрителите да се замислят за това какво означава да живеят в нашето време и какво е отминало вече на същото място. Чрез инсталациите си искам и да направя изкуството по-достъпно, защото абстрактното и модерно изкуство често плаши хората. Затова и те са направени така, че хората да могат да минават през опънатите конци.
Много ми харесва и това, че носим дрехи всеки ден. Това създава един еквалайзер, който позволява на моите творби да се свързват по-лесно с хората.
