Чарк са три илюстраторки – Андреа Попйорданова, Виктория Стайкова и Мила Янева. Обединява ги тяхното влечение към ръчно направените книги. Имаме шанса да се запознаем с работата им през наскоро провелото се първо издание на Hip Hip Zine Fair. Техните творби са истинско удоволствие за многократно вглеждане в общото усещане, което създават чрез рисунки, подбор на цветове, линии и шрифтове. Те използват различни техники – от мастила и моливи до ситопечат, колажи и дигитални медии. Трите момичета са пръснати из различни точки на Европа, но въпреки физическата разделеност, успяват да съчетават таланта си в общи изяви. Ето малко повече и от самите тях:
Как избрахте името на вашия колектив?
“Чарк” е интересна дума, защото има много значения. Намерихме я случайно, търсейки думи, които да могат да бъдат произнесени на други езици. На български “чарк” означава частичка от механизъм, което е прекрасно като идея, защото искаме нашият колектив да бъде част от механизъм, който да задвижва заедно нашите идеи в една обща посока. На английски се оказа, че “чарк” означава въглен, но също така звучи като думите акула и тебешир (и още няколко), което допълва значението на български.
Какво доведе до общата ви работа – кога се запознахте, кое ви привлече професионално?
Историята на запознанството ни е малко оплетена и включва гимназиалните години на двама татковци, студентските години на две от нас, детството на други две и по едно общо настояще в Единбург и Синеморец. И преди сме имали съвместни проекти, обикновено с участието на поне два от настоящите три чарка. Попадали сме и сме се справяли с общи професионални предизвикателства, взаимно сме харесвали начина си на мислене и рисуване, а също сме се учили една от друга. Така в един момент събрахме две и две и се досетихме, че с три сглобката ще се получи най-добре.
Представете се поотделно:
Андреа: Завърших илюстрация в Единбург. Обожавам да пътувам и да пробвам от всичко, което намирам около себе си, и това е главното вдъхновение за работата ми в момента. Наскоро си спомних за едно лято, в което открих комбинацията от джин с тоник и краставица и на шега реших да илюстрирам тази рецепта. После последваха още – някои рецепти от книги (като “Пяната на дните”), други, научени от хора около мен, и така забърках цяла една книга с коктейли. Това е и начинът, по който работя. По-скоро се оставям да бъда водена от идеите и моментите, отколкото да следвам ясен проект. Като техника сега се интересувам от всякакви печати и процеси за рисуване и правене на неща на ръка, обичам грешките и експериментите. В момента работя каквото ми попадне, театри, барове, магазин за шоколад, и странните ситуации и разнообразните хора, които срещам, ще бъдат тема за нови творби и може би книга.
Мила: Наскоро преоткрих колко е хубаво да разказваш истории с многобройни рисунки. Случи се в Белгия, където през последната година следвах Комикс и илюстрация. Докато при илюстрирането на книги е особено важен изборът на точен момент, на който да се наблегне, в комикса можеш да изобразиш и какво става преди и след ключовия миг, да извървиш целия път рисувайки. Това толкова ме очарова, че сега си представям всичко в картинки. Обединяващият фактор за моите неща, били те комикси или книги с илюстрации, е нарисуваното да носи настроение, да пресъздава различима и наситена атмосфера, която после дълго да се таи у зрителя и която да го провокира да търси всички малки тайни, които една книга разкрива с всяко ново отваряне.
Виктория: Едно от нещата, с които винаги се асоциирам, са научно-фантастичните истории. Измислени светове, паралелни реалности, невъзможни възможности… Превръщайки тези текстове в картинки, е интересен път, по който бих се разхождала. Още по-интересно е откриването на тези истории в собственото ми въображение, предавайки ги на света около мен. Теми от рода на: „Откъде се появява въображението?“ са силно интригуващи в момента. Древните митологии и митове за сътворението на света несъмнено привличат вниманието ми със своите креативни възгледи и идеи.
Защо сте добър екип?
Открихме за самите нас и за работата си заедно, че подхождаме с общ ентусиазъм към проектите си. Последните два фестивала, за които се подготвяхме, ни поставиха пред проблема как се работи като екип, когато сме на три различни места, всеки със собственото си ежедневие и ритъм. Но учудващо и за нас, разпределението на задачи и приготовления се случи естествено и нещата започнаха да се получават непринудено и с удоволствие.
Осъществявате ли проекти заедно и как се случва това?
В момента се намираме в три различни точки в Европа: Единбург, Фолмът и София. Опитваме се да намираме възможности да показваме своите книги заедно, защото това е една от основните идеи зад “Чарк”. Всяка една успява да допринесе към тази цел чрез възможностите около себе си, дали са изложения на книги в Англия или Hip Hip в София, зависи от това къде сме и какво се случва около нас. Не разпределяме стриктно задължения, по-скоро обсъждаме и споделяме какво може и трябва да се направи и решаваме коя може да го направи в този момент. Опитваме се да се виждаме на различни места, там където са две от нас, или в България. Засега любимото ни място за среща е Синеморец.
Къде ви намираме сега и с какво се занимавате в момента?
Виктория: Аз се намирам във Фолмът (Falmouth), северна Англия, където тепърва започвам магистратура по Авторска илюстрация и в следващите две години ще се занимавам предимно с магистърския си проект.
Мила: Аз пък се намирам в София, която много ми липсваше след последната година, прекарана в европейската столица. Правя оформление на книга и търся нови идеи, докато междувременно си рисувам асоциативен комикс – панел след панел, без да знам какво ме очаква нататък и какво от предния ще събуди въображението ми за следващия.
Aндреа: В момента съм в Единбург, където завърших бакалавър по илюстрация този юни (2015). Предложиха ми да остана за още една година като аrtist in residence, което ми дава достъп до всички студия за печати и мое собствено пространство в училището по изкуства, където има страхотни условия за работа и така реших да остана тук. Също така работя в шведски бар, където правя коктейлите, които рисувам, и където имам изложба за следващите шест месеца.
Разкажете ни за последното си участие – това на Hip Hip Zine Fair: какви са впечатленията ви, има ли според вас публика за подобно събитие и продукта му в България?
Беше прекрасно! Нещо, за което българските артисти, а надяваме се и публика, вече са узрели. Нещо, което сме срещали в странствата си из Европа с мисълта „Ехх, как ни се ще и ние да си имаме такова”. Много свойско и същевременно много качествено, с прекрасни, независими автори и чудесни, алтернативни издателства. За нас беше истинско удоволствие да сме част от първото по рода си такова събитие у нас! Нямаме търпение да сътворим нови книжки, а Hip Hip – ново издание, където да се съберем още повече и още по-разноцветни и разнородни, но обединени от идеята, че в България има удивителни неща, които си струват да бъдат разлистени.
Какво искате да ви се случи в най-близко бъдеще?
Искаме да ни се случат и повече подобни на Hip Hip Zine Fest местни събития.
Стремим се към повече пътувания, свързани с книги, алернативни издания и илюстрация. Търсим още запознанства с хора, които се вълнуват от съвременните възможности, които илюстрацията и изкуството на книгата ни предоставят. И искаме да сътворим нови издания, в които да приобщим повече хора към нашите интереси.
Кои са предимствата да си илюстратор сега? Недостатъците? Ако можехте да избирате някоя друга епоха, къде бихте отишли и защо?
Категоричният отговор и за трите ни е: „Не! Не бихме избрали друга епоха!“ Настоящето ни открива широки хоризонти, където термините „илюстрация“ и „книга“ придобиват неочакван смисъл. Смесването на дисциплини в днешно време е важен фактор в разбирането ни какво може да е илюстрацията сега – от 2D скица до интерактивна инсталация. Ние май си държим на хартията и моливите, но възможностите са вълнуващи :D
Къде ви намираме сега и с какво се занимавате в момента?
Виктория: Аз се намирам във Фолмът (Falmouth), северна Англия, където тепърва започвам магистратура по Авторска илюстрация и в следващите две години ще се занимавам предимно с магистърския си проект.
Мила: Аз пък се намирам в София, която много ми липсваше след последната година, прекарана в европейската столица. Правя оформление на книга и търся нови идеи, докато междувременно си рисувам асоциативен комикс – панел след панел, без да знам какво ме очаква нататък и какво от предния ще събуди въображението ми за следващия.
Aндреа: В момента съм в Единбург, където завърших бакалавър по илюстрация този юни (2015). Предложиха ми да остана за още една година като „аrtist in residence“, което ми дава достъп до всички студия за печати и мое собствено пространство в училището по изкуства, където има страхотни условия за работа и така реших да остана тук. Също така работя в шведски бар, където правя коктейлите, които рисувам, и където имам изложба за следващите шест месеца.
Разкажете ни за последното си участие – това на Hip Hip Zine Fair: какви са впечатленията ви, има ли според вас публика за подобно събитие и продукта му в България?
Беше прекрасно! Нещо, за което българските артисти, а надяваме се и публика, вече са узрели. Нещо, което сме срещали в странствата си из Европа с мисълта „Ехх, как ни се ще и ние да си имаме такова”. Много свойско и същевременно много качествено, с прекрасни, независими автори и чудесни, алтернативни издателства. За нас беше истинско удоволствие да сме част от първото по рода си такова събитие у нас! Нямаме търпение да сътворим нови книжки, а Hip Hip ново издание, където да се съберем още повече и още по-разноцветни и разнородни, но обединени от идеята, че в България има удивителни неща, които си струват да бъдат разлистени.
Какво искате да ви се случи в най-близко бъдеще?
Искаме да ни се случат и повече подобни на Hip Hip Zine Fair местни събития.
Стремим се към повече пътувания, свързани с книги, алернативни издания и илюстрация. Търсим още запознанства с хора, които се вълнуват от съвременните възможности, които илюстрацията и изкуството на книгата ни предоставят. И искаме да сътворим нови издания, в които да приобщим повече хора към нашите интереси.
Кои са предимствата да си илюстратор сега? Недостатъците? Ако можехте да избирате някоя друга епоха, къде бихте отишли и защо?
Категоричният отговор и за трите ни е: „Не! Не бихме избрали друга епоха!“ Настоящето ни открива широки хоризонти, където термините „илюстрация“ и „книга“ придобиват неочакван смисъл. Смесването на дисциплини в днешно време е важен фактор в разбирането ни какво може да е илюстрацията сега – от 2D скица до интерактивна инсталация. Ние май си държим на хартията и моливите, но възможностите са вълнуващи :D
