Светът все още не знае нищо за Дороти. Кое е първото нещо, с което искаш да те запомним?
— С точно това видео и песен, както и с колаборацията ми с вас от Under The Line, вие сте една чудесна платформа за мен.
Искам хората да знаят, че съм искрена, щура и много държа на своето. Мразя думичката “трябва”, смятам, че всичко е въпрос на “искам”. Живея за това да влияя на хората, а най-пълноценно за мен е да го правя чрез музиката.
Кога разбра, че можеш да пееш? Тук е моментът да ни кажеш и на колко години си; от колко време се занимаваш с музика; професионално или като хоби я възприемаш и другите клиширани неща, с които хората се представят пред непознати…
— Занимавам се с музика от 6-годишна, но със сигурност тогава не съм знаела, че мога да пея! Тръгнах от “Врабчета”-та, почти целия си живот съм го изпяла и изживяла с тях – от 6 до 18 годишна. Те все още са част от семейството ми. Сега съм на 21 и уча в НМА, но отношението ми към музиката е професионално откакто се помня. Никога не съм искала да се занимавам с нещо друго, не и сериозно.
Разкажи за Choco-Late. Рядкост са изпълнителите, които сами си пишат текста и музиката. Не тръгваш ли по труден път?
— Choco-Late е дебютната ми песен. Тя е микс от различни стилове, но може да бъде определена като поп песен. Исках да е нещо различно, но в същото време да е достатъчно комерсиално и лесно за възприемане. По музиката и аранжимента работих с Антон Пиперов, който изтърпя всяка моя прищявка, а текстът е мой, дори не съм търсила текстописец, понеже обичам да пиша – за да предам исканото послание, то трябва да мине през мен.
Естествено, че пътят е труден. Той винаги ще бъде, но въпросът е колко ентусиасти ще се захванат и на кои наистина музиката им крещи отвътре и имат смелост да излязат пред света. Мисля, че моят момент дойде и се чувствам изпълнена с емоции, идеи и нетърпение!
Как определяш стила си на работа, в коя посока искаш да го развиеш?
— Стилът ми на работа е изцяло на моменти. Случвало се е цял месец да нямам вдъхновение за нищо и всичко да ми се струва клиширано. След това идва моментът, в който за една вечер нещата се обръщат на 360 градуса и се започва с нова концепция, леещи се идеи, включващи всевъзможни неща. Най- важното е всичко,което правиш, да те развива и да те кара да се чувстваш удовлетворен.
Кой е най-големият проблем на музиката в момента, не само в България? Как смяташ да го пребориш?
— Музиката никога не е имала проблем. Има хора за всяка музика, нещо като “проблем” може би е заинтересоваността на хората към новото. В България хората не са почитатели на новото и различното, може би ги е страх, нямам представа но не го разбирам. Моите намерения са, да бъда себе си на 100%. Когато си искрен, не се стига до сравнение с други изпълнители и общи знаменатели. Обичам да предизвиквам себе си, това е моята лична борба.
А къде се научи да танцуваш така?
— Идва ми отвътре, никога не съм се учила (смее се). Танците са си неизменима част от мен и от артиста, който съм. Всъщност съм ходила на модерен балет и хип-хоп, а ми се иска да ходя на още 100 неща – реге тон или танци на пилон, но не успявам да намеря време.
Какви изяви ти предстоят до края на годината?
— Покрай Choco-Late се надявам да ме виждате и най-вече чувате по-често. В момента работя над няколко интересни неща в акустичен формат но не си заслужава да се разказва, а да се чуе.
Палто, бижута и черно-бял топ от H&M; Обувки Jeffrey Campbell; Toп и пола – гардероб на стилиста;
