Любимият му филм е La Dolce Vita (“Сладък живот”). Не разбира нищо от шах. Точно това е нещото, което му е спечелило симпатиите на Боби Фишер – геният-самотник, станал единайстия световен шампион по шахмат. Бенсън е единственият, успял да стигне до него. И да го заснеме. Казва, че фотографията е като живота – щрак! – и момента го няма. Радва се, че е имал възможността да заснеме движението на живота. И да се движи достатъчно бързо. Защото Бийтълс никога няма да имат друг бой с възглавници, Джон Кенеди никога няма да бъде с дьо Гол в една кола, а Мартин Кинг никога няма да се ядоса отново. Точно както няма да се повтори нито един миг от живота ни. Щрак! И край. Вместо обичайната доза патетизъм, подхождаща за това място, по-добре малко “практичен романтизъм”. Практичен, защото Хари Бенсън твърди, че просто си е вършел работата. Осигурявал си е прехраната. Романтизъм, защото минути по-късно, запитан дали си представя своя живот по друг начин и в друго амплоа, той отговаря: “Не, не мисля. Харесвам това, което правя. Това съм аз”.
Хари Бенсън е в България по покана на Vivacom Art Hall и фондация “Музис”. Експозицията поставя началото на новата образователна платформа за популяризиране на фотографското изкуство “Майстори на фотографията”. Изложбата може да бъде видяна във Vivacom Art Hall до 15 януари 2013. Фотографската селекция показва 42 от най-популярните му фотографии, уловили малките истории на едни големи и не толкова големи хора, със сигурност оставили траен отпечатък върху времето, в което живеем.
