Разкажи ни кога и как разбра, че илюстрацията е твоето нещо?
Може би в училище, 8-9 клас. Tогава просто следях различни артисти, но още не рисувах илюстрации. Предполагам, че се насочих към тях в трети курс, когато в часовете по рисуване ми правеха забележки, че не съм достатъчно наблюдателна и не схващам пропорциите, защото рисувах моделите по-дебели, отколкото реално бяха.
Тази година се дипломира и освен с илюстрация се занимаваш и с графичен дизайн в рекламна агенция. Как комбинираш двете в един твой ден?
Този въпрос е един от най-често задаваните, след „Защо рисуваш хората с такива носове?”, a отговора ми винаги е един и същ: Просто намираш време за това, което искаш да правиш. През деня в агенцията работя в екип с моя арт директор Ерка. Вечер и през уикенда рисувам най-често със сестра ми Михаела Караджова или с моя добър приятел Камен Каменов. С двамата имаме и колаборация в изложбата.
Илюстрациите ти са изключително детайлни и живи, разказват цели истории. От къде идва вдъхновението за тях, може би от твоето ежедневие?
Например в Буквара донякъде беше по-лесно, защото Пеци – копирайтърът, с когото работех, написа текстовете за всяка една буква и до някаква степен рисувах по вече готова конструкция. Покрай буквата „Й” започнах нова серия, но тя със сигурност ще е по-кратка. Обединява индийски и славянски богини. Аз не търся вдъхновение и не вярвам в израза „то ме намира”, просто сядаш да рисуваш, ако не знаеш какво, рисувай това, което виждаш пред теб. По-лесно от това няма. Предполагам, че след това го обвързваш с идея и така потръгват нещата.
Как би определила стила си с три думи?
Линия, детайл и детайл.
Какво слушаш, докато рисуваш?
Ако сега започвам да рисувам, слушам плейлистата ми Yesh, а ако довършвам дигитално илюстрацията е плейлистата ми Shame.
Как ти хрумна идеята за “буквара”?
Мразех да ходя на училище. Още във втори клас исках да завършвам и да се свършва това мъчение, което продължава 12 години. Затова повечето илюстрации от “буквара” са обвързани с твоята реализация, независимо от тези години на обучение, които те насочват до някаква степен в избора с какво да се занимаваш. Never ending school е клишето, което обаче е вярно, „учиш се цял живот” и това ще го видите на изложбата.
Реално, първо реших това да е дипломният ми проект в НХА и след това всичко се навърза като идея. Минах през доста отхвърлени варианти, докато стигна до това, което е сега. Букварът е черно-бял, за да може и да се оцвети в последствие. Няма поставени редове, върху които да пишеш или да се упражняваш и както пише на първата страница в него, можеш просто да го разлепиш, подариш или да си го запазиш.
Коя е любимата ти буква от “буквара”, разкажи ни повече за тези страници?
Нямам такава. В “Ж” харесвам молещия се човек. В “Б” е момчето в кофата, в “Н” – наркоманите на сестра ми и т.н.
Кой е твоят креативен герой в момента и защо?
Харесвам Patryk Hardziej, защото илюстрациите му са синтезирани и подредени – нещо, което липсва в моите или поне аз не го виждам. Julia Rothman, защото нарисува света и фигурите й от вечерен акт са най-чистите като линия, които някога съм виждала. Adam Carvalho, защото всичко е rockabily и е в два цвята – едно от първите неща, които те учат и в един момент свикваш с това в академията. Също така и Иван Милев, чиято „Молитва“ вдъхнови илюстрацията към буквата “Ж” от буквара.
Какво би казала на някой, който тепърва започва да се занимава с илюстрация?
Когато аз започвах, стоях доста време в библиотеката, знаех някои Novum наизуст. Най-просто казано, за да започнеш да рисуваш, трябва да разглеждаш, колкото се може повече илюстрации на различни илюстратори. Колкото по-различни са един от друг, толкова по-добре.
