За първи път титани като Burberry, Coach и McQueen отсъстваха от модния календар. Причините бяха много и различни, но вместо да изчезне от честотата на модните предаватели, #LFWM направи точно обратното. Млади, току-що проходили дизайнери представиха Лондон в така познатия за британската култура артистично бунтарски дух. Най-изразителен беше Charles Jeffrey Loverboy, който успя да ни накара едновременно да настръхнем по скамейките и да се влюбим лудо в неговия радикално романтичен поглед върху света.
Акцент се оказа и пост-Брекзит обстановката в столицата на модата: лондонските ревюта показаха, че с Европейски Съюз или без този град граници няма: #londonisopen. Политически заредени послания бяха в центъра на много от колекциите. Най-осезаемо те се почустваха при Matthew Miller, чието шоуто бе наречено Fear Itself и представи деспотичната тъмнина и изолация в Лондон след Брекзит. А Christopher Shannon с така типичния английски хумор показа, че колкото и да е тъжна ситуацията, това не е краят на света: LOSS International, Tumbleweed и CS (Constant Stress) принтирани слогани ни накараха да се засмеем.
Street културата за пореден път демонстрира, че британската столица е най-доброто място за нейното култивиране. KTZ , Maharishi и A-COLD-WALL* циментираха този факт ясно със своите ревюта и верни фенове.
