Коко Шанел навременно разбира необходимостта от адаптиране на дамското облекло към капризните социални изисквания, породени от икономическата депресия и смяната на политическите парадигми в периода след Първата световна война. Ограниченията, наложени от западния свят, водят до недостиг на стоки, което съвсем естествено налага конкретни изисквания към вида и количеството платове, които се използват в създаването на дрехи.
В следствие на последвалото увеличение на ролите, които жената е трябвало да запълни при липсата на мъжа, тя започва да изисква признание и мястото си в политическото и социално общество. Търсейки равенство, излишните украшения и претенциозните силуети в облеклото започват да отпадат и пътят към практичното облекло е постлан.
Малката черна рокля триумфално се издига на подиума си през 2o-те, носена от самата Коко Шанел на страниците на Vogue. Непретенциозната й елегантност запълва необходимостта от дреха, която лесно се пренася от дневно във вечерното облекло, а и се оказва доста практично решение от финансова гледна точка.
100 години по-късно жените са видна част от професионалния и академичен живот и вече са се адаптирали към традиционните дрескодове на официалното облекло. Дали от политическа необходимост или заради комфорт и прагматизъм, фактът си е факт – семплата риза и панталонът са незаменима комбинация.
Томове са се изписали по темата за перфектната риза – точна, но не и прилепнала, удобна, но не и широка, от памук или от коприна – тя изисква майсторски умения. Още повече, ако е бяла, имайки възможност да предостави на човека отсреща повече информация от необходимото. Какво е спасението? Синя, разбира се! С нюанси вариращи от нежни небеса към тъмни дълбини, синята риза следва свой собствен път към превръщането си в култ.
