За 8-мия си рожден ден ни канят на дрийми музикално преживяване с лежерно и меланхолично dream pop/synthpop звучене. Продуцентът и композитор Грег Хюзсреща Теса Мъри съвсем случайно на метростанция в Лондон докато търси вокал за групата си. Започват да обсъждат любими филми, музика и книги и малко след това тя става част от проекта. Оттогава насам са издали 4 албума с модерно носталгична и замечтана атмосфера като най-новият “Slow Air” сменя британската идилия с пейзажите на Тексас. Говорим си с Грег за това какво ги вдъхновява, кои са любимите им подкасти и какъв е процесът по създаването на новия им албум.
Името на групата идва от поема на Робърт Фрост, но какво значение има то лично за теб?
Името напомня за тихите кътчета на ума ми, където всъщност се опитвам да бъда колкото се може по-често, на сигурно място от студения и понякога враждебен външен свят.
Двамата се запознавате съвсем случайно на метростанция в Лондон, вярваш ли, че за всичко си има причина или съществуват и случайности?
Определено не вярвам, че всичко се случва с причина, това би намекнало, че вселената се интересува от всеки един от нас и има специален мъничък план, че имаме значение, каквото всъщност нямаме. А в крайна сметка имаме само себе си и един друг. Понякога ми се иска да вярвах в съдбата, но не е така. Животът се състои от много работа и късмет, а шансът идва при този, който е подготвен.
Животът се състои от много работа и късмет, а шансът идва при този, който е подготвен.
Как се промени по време на музикалното си пътешествие и как си повлияхте с Теса в работата и в личния живот? Какво най-много харесваш в работата ви заедно?
Научих, че колкото по-отворен съм към света, толкова по-добре. Да съм отворен към всякакви идеи поне в началото, което впоследствие се изрази и в способността ми да изслушам без да скачам в прибързани заключения, а наистина да правя добре обмислени преценки. Това ме направи по-добър артист и подобри неспиращия креативен процес и умението да не си позволявам да изпадам в дупки заради лоши новини и токсични хора. Създаването и управлението на наш собствен музикален лейбъл също е много вълнуващ момент и е нещо, което ни свърза още повече. Винаги сме били фенове на Стийв Албини и DIY подхода. Много ни харесва да имаме истински контрол в производството, рекламата или намирането на фабрики за плочи например. Тези процеси много ни вълнуват и харесват, защото ние сме тези, които управляват кораба и знаем какво се случва във всеки един момент. Може да се каже, че малко или много съдбата ни е в нашите собствени ръце. Ако следващия месец искаме да издадем нов албум, просто го правим. Също така и парите, които получаваме, идват директно при нас, вместо да се разделят по много различни начини. Разбира се, че парите не са водещото при нас, но това определено е един добър резултат. С течение на времето с Теса развихме телепатична връзка в писането на музика, много е бързо и готино. Когато и да седна на пианото или да започна да си дрънкам на китарата, винаги измисляме нещо заедно.
Кое е оказало най-голямо и значимо явление върху музиката ви и върху новия албум?
Има някои артисти, с които и двамата сме израстнали, слушайки ги, както и по-модерни, които са ни повлияли като David Bowie, Simon and Garfunkel, Kate Bush, Broadcast, Vangelis. Освен това сме отворени към всякакви неща като природа, кино, готварство, нови места. Разходката също помага, буквално да се разходиш наоколо из собствената си среда. Така направихме и Slow Air – просто се разхождахме около Остин, Тексас, както и Hill Country и Марфа. Тези места притежават собствена сила и красота, които усещаш с тялото си като се разхождаш. Тогава е лесно да преведеш всичко в музика, спомняш си местата и мириса им и изстрелваш текста. Ключовото за новия албум би била тази невероятна тексаска горещина, която не те оставя до през нощта, потта и ледено студената бира вечер докато слушаш цикадите и наблюдаваш как опосумите се катерят по дърветата.
Съдбата ни е в нашите собствени ръце. Ако следващия месец искаме да издадем нов албум, просто го правим.
Работили сте изключително бързо по Slow Air, колко време ви отне? По-естествено ли се случва, ако не премисляш и не дълбаеш твърде много?
Прекарахме 3 месеца в писането и записването му. Беше прекрасно, просто се отпуснахме и се оставихме на течението без да позволяваме на самите себе си да си пречим. Със сигурност беше по-естествено, даже леко зловещо, сякаш не бяхме ние, докато го правихме. Мисля, че понеже работихме толкова много по Dead Blue, решихме да опитаме нещо ново, без да премисляме всяко едно нещо толкова много и това беше резултатът.
Разкажи ни малко повече за работния ви процес и как новите песни оживявават. Само от Лондон ли работите или и пътувате?
В момента сме като номади. Направихме Slow Air в Тексас и в момента сме в Ню Йорк за малко. Процесът се случва естествено като има доза заигравка – малко китара, малко клавиши. Теса пее върху тези експериментални моменти и след това част от тях се открояват и ги заковаваме в аранжимент.
Има ли песен, която истински ви описва и е от най-голямо знчение за вас?
Не, по-скоро се припознаваме във всички тях по един или друг начин. Не бих казал, че има някоя, която да изпъква над другите.
Кога беше последният път, когато излязохте от зоната си на комфорт и до какво доведе това?
Всеки път, когато сме на турне сме извън комфортната си зона, ха! Весело е, но също така и доста трудно. Да откриваме нови места и да се запознаваме с интересни хора е много вълнуващо! Привличат ме пейзажите в непознатите места и това веднага дава отражение в музиката ни и ме връща към писането на песни.
Кой е албумът, който можеш да слушаш непрестанно и никога няма да ти омръзне?
Avalon by Roxy Music.
Къде много би искал да имате концерт някой ден?
The Barbican Theatre в Лондон.
Кое беше последното нещо, което наистина ви впечатли и вдъхнови?
Абсолютно влюбени сме в шоуто The Detectorists. Забавна и добре замислена поредица с красиви сцени, следваща две момчета, които се разхождат из английската провинция, пият чай и търсят съкровища. Ритъмът и фината деликатност на шоуто силно повлияха на цялостното усещането на Slow Air и на това как подредихме парчетата и целия албум. Фолк песента на Johnny Flynn, с която започва шоуто, е просто прекрасна!
Напоследък доста слушаме подкаста Hanging Out with Audiophiles, който е страхотен за хора, интересуващи се от sound engineering & mixing.
