Преди шест години графичният дизайнер и фотограф Митко Митков създава издателството с идеята да реализира собствените си проекти, но то бързо се превръща в платформа не само за публикации, но и изложби и други културни събития. Част от програмата на Sofia Art Book Fair е неговата лекция, която можете да посетите днес в 19:30 в Swimming Pool.
Разкажи ни малко повече за себе си и какво доведе до създаването на платформата One% of Оne и списанието Hartikel?
Здравейте! Казвам се Митко и от няколко години живея в Хамбург, където учих в Академията за изящни изкуства. След създаването на Оne% of One доста бързо започнах да работя с други артисти, а издателството се превърна в платформа за съвместна работа и покрив, под който мога да реализирам публикации, изложби и други културни мероприятия. Заедно с мен част от проекта е Щефан Фукс.
„Преди шест години създадох One% of One с идеята за независимо издателство, чрез което да осъществявам собствени проекти.“
Hartikel е културен журнал създаден от артиста Франциска Опел, който се разпространява свободно в дигитална и печатна форма. Просто се случи така, че от самото начало придружавах това начинание като част от редакцията и като графичен дизайнер на първия брой. В момента планираме симпозиум, чието съдържание ще е в основата на Hartikel #4 или #5.
Има ли завръщане към печатните издания според теб и предстои ли още по-голям бум на независими списания, фотокниги, зинове?
Не съм сигурен дали става дума за завръщане. Мога дори да си представя, че количеството на независими издания през 80-те и 90-те далеч не е било по-малко. Просто пътищата на разпространение са били други и видимостта ограничена. Благодарение на web 2.0, независимите издатели имат много по-широк подиум за изява и са организирани изключително добре интернационално. Може би това изглежда като бум.
Голяма част от независимите издания притежават истории и съдържание, което би било адекватно и вдъхновяващо дори и след няколко години. В това ли е бъдещето и кое е нещото, което ти лично би искал да се случи в тази сфера?
“Печатните издания имат своите рамки и ограничения. В това отношение една публикация на хартиен носител трябва да притежава стойност, която не би била налична в друг формат.“
Бъдещето виждам по-скоро в различните форми на адекватна репрезентация, от които можем да избираме. Понякога уеб страница или платформа като Instagram могат да се окажат най-подходящия формат за определен тип работа.
Какви са предизвикателствата пред една платформа за изкуство като One % of One?
Основното предизвикателство е финансирането на проектите. One% of One е винаги на минус. С повече средства някои неща биха се случвали по-бързо, но ние не бързаме чак толкова.
Кой е любимият ти метод за „събиране“ на визуална информация?
Събирам информация он- и офлайн, от блогове, книги и списания. За актуални визуални тенденции следя издания като Fantastic Man, the Gentlewoman и Self Service Magazine.
Кой е най-интересният и любим твой проект, по който си работил?
Любими са ми проектите, за които имам повече време. Например груповата изложба Tunnelblicke, където създаването на цялостната концепция и обмена с артистите бяха интересни за мен процеси. А и съпровождащата публикация се получи доста добре.
Разкажи ни за Die bulgarische Stellung и какво стои зад този проект? Доколко България е част от идентичността ти като артист?
„Със сигурност произходът ми играе не малка роля в начина, по който работя и подхождам към темите, които ме интересуват.“
Die bulgarische Stellung е дипломният ми проект в академията. Представлява опит за мистификация на една художествена фигура, с която се случи да делим име и фамилия. Самото име на изложбата „Митко – българската позиция“ е препратка към изложбата „Петър – руската позиция“ на Мартин Кипенбергер, който е един от артистите, които много ценя.
Какъв е твоят работен процес? Какво обикновено дава началото на един проект. Ти ли намираш идеята или тя те намира?
Понякога попадам на интересна история или информация случайно, понякога покрай разговор с приятели в някой бар, понякога идеите ми са просто други аспекти на тема, с която се занимава по-дълго време. Обикновено ако някоя идея се задържи в главата ми за повече от седмица, рано или късно се опитвам да я реализирам.
Когато се заговори за Германия, сякаш всички са се фокусирали единствено върху Берлин. Как би определил развитие на креативната сфера в другите градове?
Естествено има доста причини да се говори за Берлин. В същото време не съм много сигурен, че постоянният фокус на града винаги се отразява позитивно за развитието на креативната му сцена.
Бих казал, че в градове като Кьолн и Дюселдорф, Хамбург или Лайпциг има доста развита и индивидуална креативна среда със собствена динамика и посока. В Хамбург се случва по нещо почти всеки ден. В същото време сцената е достатъчно малка, за да познаваш почти всички, което носи със себе си своите предимства и недостатъци.
Издай ни няколко любими артисти, чиято работа следиш с интерес?
Някои от артистите, които ми идват на ум в момента, са Werner Büttner, Mark Manders, Ben Rivers, Pierre Huyghe, Wolfgan Tillmas.
А кое е последното интересно издание, което си си купил?
Concorde на Wolfgang Tillmans. Мега найс.
