Ние не можем да знаем какъв е той сам по себе си; разполагаме само със сянката, която хвърля върху нас. Според някои психоаналитични школи „сянка” се нарича онази страна от собственото ни съзнание, която вечно остава невидима, но и вечна във властта си над нас. Сляпото петно, болното място. Как ни се отразява един свят, в който природата е немощен, без време победен родител? Очакваме ли възмездие – или някак си се надяваме то да ни сполети?
Адата, адът, е пиеса за една райска градина, която никога няма да бъде същата. Защото в нея сме били ние.
Откриване на изложбата на Яна Лозева е на 19.10, от 18ч., СКЛАД, Пловдив, ул. Екзарх Йосиф 16 и ще продължи до 03 ноември.
