Традиционно обективът на Яна Лозева отказва просто да се размине с непознатите по улицата. Някъде в играта на тъмното и светлото Яна успява да намери причина, за да “обикне” човека, откривайки в детайлите на всекидневието му неговата уязвимост и крехкост. Вярата в човека и в неговата деликатна ранимост е мотивът фотографската серия да се казва “Ела при мен”.


Яна Лозева поглежда с любов през обектива, за да получи усещане за свързаност с хората отсреща и да разпознае фундаментите, които балансират чувството за ентропия в съвременното общество.