В България тя е по-позната от проектите си за I/TEMS, Ritual Gahterings, FREA Vintage, Загорка, а може и да сте я слушали на Creative Mornings в Генератор, но работата й също включва клиенти като Gucci, Tate Modern, Fine Acts, Fashion Revolution и много други. Розалина се занимава с илюстрации и анимации от 4 години, като се впуска в това приключение след като участва в artist residency програма в остров Обонян, Хърватска. Можеш да разгледаш изложбата ѝ в Cosmos Coworking Camp на Ангел Кънчев 3между 19-ти и 21-ви април.
В предстоящата ти изложба Mess As In Message ще покажеш твои лични творби, обединяващи илюстрацията и изящното изкуство. Какво те запали да търсиш връзката между тези два типа изкуство?
Мисля, че границите между различните видове изкуство са много флуидни, една илюстрация може да е създадена с цел корица на книга или като интериорен елемент или като част от анимация, като проект за скул
птура или да се дефинира като изящно изкуство, така че за мен разграничението идва най-вече от това дали правя нещо по брийф за клиент или за себе си и че комерсиалната ми работа е предимно дигитална, докато в изложбата има рисунки с масло или мастило на хартия. Съотвено няма нещо конкретно, което да ме е накарало да прекрача границата от едното в другото, защото за мен няма ясна такава. Винаги ми е било интересно да смесвам различни сфери на дизайн и изкуство и в случая ми беше останало малко свободно време, заредих се с рула хартия и започнах.
Не е ли трудно и може би малко страшно да представяш личните си идеи и творби пред публика?
Да, малко е страшно, и когато от Космос ме поканиха бях колеблива, но мисля, че беше полезно, поне за мен самата. През последните години, съществувайки обилно в социалните и дигиталните медии, усещам един едновременно външен и себеналожен натиск да се дефинирам с някаква тясна специализация, в моя случай като илюстратор и определен тип инди аниматор. Предполагам, че и другите криейтивс от всякакъв вид преминават през същото – очаква се да имаш разпознаваем почерк, да произвеждаш редовно това, което аудиторията ти е свикнала да вижда от теб и заради което те е последвала. Аз го наричам creative-style-syndrome – паниката, която те обхваща, когато искаш да създадеш и покажеш нещо, което е извън тясната дефиниция на досега познатия ти стил и жанр. Това е супер задушаващо за артистите и мисля, че много пъти води до неосъществяване на добри идеи в името на личния бранд. Повечето хора не сме устроени така, интересите ни са необятни, променливи, не тясно специализирани. Та като една малка стъпка в чупенето на тези самоналожени окови, реших да покажа някои лични неща и експерименти, в процес на което пък осъзнах, че те не са чак толкова различни от това, което съм като илюстратор и че е по-трудно да загубиш себе си в друг жанр отколкото си мислех първоначално.
Как успяваш да балансираш във времето личната и комерсиалната работа?
Не успявам, работя почти постоянно и по двете, още се уча да ги балансирам с останалия живот. Една техника, която прилагам е, че работя на парчета време – два фокусирани часа без телефон и интернет по един проект, после два по друг. Невероятно е колко много може да свърши човек за два часа, ако мине на самолетен режим.
Откъде идва любовта ти към цветовете и можеш ли да определиш кои са по-значимите неща, които са оформили стила ти?
Нямам си идея, аз съм много монохромен човек в живия живот. Някои приятелки от Лондон ме наричат The Queen of Beige. заради гардероба и апартамента ми, но в рисуването някак си винаги ме влече към цвят. Със сигурност годините експериментално рисуване в университета са помогнали да се заформя стилистично, но и постоянно се ревизирам, сега обикновено почвам с предварително определена група цветове, докато дори преди година беше каквото ми падне и както дойде.
Феминизмът, природозащитничеството, устойчивият начин на живот и conscious consuming изглежда са теми, които силно те вълнуват. Може ли да споделиш твоите възгледи за тях и как се отразяват в работата ти?
Феминизмът е многофасетен термин, за мен значи просто пълно равенство между хората, независимо от пол и самоопределение, това би следвало да вълнува всички. Conscious consuming според мен е по-разумният избор, купувам по-рядко, по-малко, с повече мисъл и анализ за последствията от избора ми и по-качествено. И разбира се “does it spark joy?”. Това дойде от образованието и работата ми в модния дизайн, виждайки колко пагубно влияние има конкретно тази индустрия върху природата. Съотвено, с удоволствие приемам проекти със социална насоченост от клиенти като Fine Acts и Human Rights Watch или свързани с опазване на околната среда, а след две седмици почвам работа с The Beam, берлинско списание с фокус върху climate action и climate justice.
Кои са любимите ти артисти и дизайнери, на които истински се възхищаваш?
Постоянно ъпдейтвам топ спискъка като откривам нови и стари прекрасни артисти, за момента съм много запалена по Еmma Кohlmann, Ronan & Erwan Bouroullec, Sterling Ruby, Helen Frankenthaler, Rene Ricard, Ruff Mercy, Erik Winkowski, Molly Fairhurst, Amy Sillman и много други.
Със сигурност Барселона, където живееш, те вдъхновява непрестанно. Кое е последното нещо, което силно те впечатли там и оказа влияние върху проектите ти?
Най-впечатляващото парче изкуство, с което съм се сблъскала тази година е Живаченият фонтан на Александър Калдър във Фондация Миро. Той е зад стъклени стени, за да не вдишваш отровните изпарения и е супер хипнотизиращ, живакът прилича на вода, но се движи по супер странен начин. Виждала съм и други скулптури на Калдър, но от тогава се мотивирах да обиколя колкото се може повече, включих и инспирации от него в последното ми музикално видео, което излиза скоро. Има една от неговите скулптури пред едно малко хотелче близо до Ница, която много искам да видя, станала съм Calder chaser!
Как изглежда мястото, където твориш? Цари ли умерена доза творчески хаос или пък противно на общото възприятие за креативните личности си горе-долу организирана?
Доста съм организирана, не обичам да работя на разхвърляно, така че постепенно до към 2-3 през нощта създавам хаос и сутринта подреждам всичко, преди да започна наново.
Да си фрийлансър в днешно време звучи много примамливо и много по-хубаво от това да работиш за някой друг, но реалността е малко по-различна. Как се справяш с time management-a и коя е най-голямата трудност в това сам да си си шеф според теб?
Най-трудното за мен е, че нямам партньори, хора, с които да bounce-ваш идеи и че всичко е по мое усмотрение, което е микс от прекрасно и ужасяващо. Процес е, все още има какво да уча по някои въпроси като колко е оптималното количество проекти, които могат да се работят едновременно, но имам огромен напредък в сравнение с 2015-та, когато почнах.
Спомням си, че в едно интервю беше казвала, че „играта с подкастите си я превъртяла отдавна“. Все още слушаш ли подкасти и ако да, кои са ти любимите в момента?
Хаха, явно тогава подкастите не са били толкова многобройни, колкото днес, няма превъртане. Слушам всеки ден, любими са ми Reply All, Beautiful Anonymous, This American Life, Creative Pep Talk, The Daily, Radiolab, Under The Skin, Where Should We Begin, Говори Интернет, Still Processing.
Когато анимирам преминавам на аудио книги, защото ми трябват по продължителни фокусирани периоди. Препоръчвам What Are You Looking At? 150 Years Of Modern Art на Will Gompertz, страхотно информативна и същевременно лека книга.
По какви проекти работиш в момента и какво предстои да видим в работата ти?
Работя по нов музикален видеоклип, една социална кампания и също по още анимации за кампанията на Дирекция Култура към Столична Община в подкрепа на изкуството в София, по която работим заедно с Компот Колектив.
