Мартин Ангелов е създателят на едно от най-иновативните колела в света, което дава нов забавен начин за придвижване и тренира баланса, рефлексите и физическата ни форма. Kickstarter кампанията им събира близо милион финансиране и около 2500 първоначални поръчки. С този чудесен старт Halfbike буквално обикаля света, достигайки до клиенти и в доста екзотични държави. Чудатото на пръв поглед колело изненадва българския пазар, който е по-практично насочен и леко консервативен. Ние пък се надяваме скоро да има по-добре изградени велоалеи, които да окуражат този начин на придвижване, било то с нормално колело или с Halfbike.
Мартин завършва архитектура и известно време работи в архитектурното студио Funkt. Запален по алтернативните методи за транспорт в градската среда, той е част и от проекта „Колелиния“, който преди време представи идея за каране на колело по въже. В момента екипът на Halfbike включва десетина човека, като Мартин споделя, че са много компактен и гъвкав отбор и освен че гледат да им е приятно и да се забавляват, могат да произведат около 1000 колелета на месец.
Лесно ли се кара Halfbike в София?
Първоначалният шок, че се кара по абсолютно различен начин, спира хората чисто на емоционално ниво. Изисква се малко повече постоянство първите 10-15 минути, но след това хващаш баланса и самото колело започва да те учи. Аз се придвижвам изцяло с Halfbike вече две години и половина. Толкова съм свикнал, че не го мисля изобщо. Рефлексите и балансът ти се напасват и даже когато се качиш на нормално колело, ти е супер странно. София има супер готин потенциал, нито е много голям град, нито е много натоварен, така че спокойно могат да се прокарат маршрути. Откъм инфраструктура със сигурност може много да се промени положението. Сега се правят някакви плахи опити за истински велоалеи, не само боя по тротоара, но те наистина са само на парче. Проблемът не е толкова в шофьорите, а в липсата на контрол. Аз съм на мнение, че българите могат да спазват правилата, но когато знаят, че няма изключения, защото за българина е много важно да не се прецака. София може да стане супер вело град, въпросът е да има някаква сериозна политика и се надявам да се случи някой ден.
Как те промени създаването на компанията?
Аз като цяло обичам да се променям, да провокирам себе си, да се поставям в различни ситуации. Покрай проекта се случиха толкова емоции и неща, с толкова много хора работихме, че няма как да не се промениш. Сега имам чувството, че съм по-улегнал, имам нужда от нещо ново, мисля за нови предизвикателства. Възприемам цялото нещо като игра – имаш някаква възможност и трябва да я използваш, за да се получи нещо, което би изненадало и теб самия, за да видиш докъде можеш да стигнеш.
Планирате ли Halfbike III и какви са следващите цели, които гониш?
Със сигурност бурната еволюция на Halfbike мина, но има още много за оптимизиране. Има много подобрения, но искаме да ги представим накуп, както и 2-3 по-различни проекта, но ни трябва малко време, защото аз лично усещам как навлизам в някакви рутинни процеси, които ми изпиват времето. А времето е най-важното нещо и няма никакъв смисъл да го пилееш. Не мога да кажа, че имам някакъв график за следващите 10 години. Ако преди три години някой ми беше казал, че ще се занимавам с това, бих се разсмял. Не ми е минавало през ума, че бих могъл да си изкарвам парите с това. Това си е естествена еволюция, един причинно следствен процес, просто си има постоянство и си действаш в една посока. Аз съм такъв тип човек, че като хвана нещо, искам да го докарам до край, да знам, че съм му изследвал целия потенциал. Обичам нови, неотъпкани пътеки, които да изследвам и това ми доставя страшно голямо удоволствие.
Обичаме да виждаме успешни проекти на млади хора в България! Ти какво би посъветвал някой, който тепърва ще реализира своята идея?
На първо място бих ги посъветвал главната им цел да не е да забогатеят бързо и да направят голяма компания. Вместо това, да се захванат с нещо, което много ги кефи, да си го развиват и да надграждат. Да са много обективни – не да са влюбени в това, което правят, без да се интересуват от мнението на хората. За мен е много важно да видя реакцията на хората. Щом виждам, че има готина, позитивна обратна връзка, значи съм в правилната посока. Може и да звучи клиширано, но постоянството е важно. На мен явно ми е по-интересно и по-комфортно да ми е трудно, за да се мотивирам да продължавам.
А какво те мотивира да работиш точно тук?
Мисля, че с онлайн присъствието и комуникациите вече няма много голямо значение дали си в България, или някъде другаде. България си е супер място! Живял съм 10 години в Гърция и някак си съм преживял това да си в чужда страна. Не че е лошо, в Гърция много ми харесва, но винаги нещо ме дърпа към България, тук се чувствам на място. Тук са приятелите ми, средата ми, а и има хубави възможности за бизнес, както е в нашия случай с подизпълнителите.
Ако не се занимаваше с Halfbike, какво щеше да правиш?
Със сигурност бих се занимавал с архитектура. Но архитектурата в българската действителност е доста зациклящо занимание, защото големите проекти се разпределят по едни много неприятни схеми. Същото се случва и с обществените проекти, публичното пространство, което е супер готино за един град. Затова масово се правят интериори. Това е много яко, но като направиш 4-5 интериора самостоятелно и вече знаеш как се прави, започваш да нямаш предизвикателство и мотивация. Ако можех да се върна назад и да уча нещо друго отначало, бих се занимавал с роботика.
Какво обичаш да правиш през свободното си време и какво те зарежда с енергия?
Със сигурност ме рестартира, ако отида да потичам в парка 10 км или да се катеря. Спортът за мен е много важно нещо! Втурнах с главата напред в реализирането на Halfbike, защото беше свързан със спорт и движение, с някакво предизвикателство за тялото. Баща ми дълги години беше национален треньор по гребане, затова съм възпитан в този дух. Вярвам, че трябва да се движиш, че това е ценност и основа, която, ако имаш, можеш да правиш всичко. Мисля, че е много важно в много ранна възраст да се обръща внимание на спорта, чисто възпитателно. Ако трябва да направя някаква образователна система, ще наблегна именно върху физическата подготовка и върху техническата.
Креативността третият компонент ли би бил към споменатите или тя е неразривна част от техническата подготовка?
Техническата част не я разделям от креативната, защото те са много свързани. Има много сериозна дупка между техническата и креативна част и това е проблем от архитектурната ми практика, която съм имал. Познанието върху това как се изграждат компонентите е уникално мощен инструмент за дизайнера, защото той може да отключи много неща. За мен е много важно да опростявам нещата, да ги направя по най-ефективния начин, така че да хакнеш системата. Можехме да направим Halfbike много сложен и да струва хиляди, но така продуктът няма да достигне до хората, които искахме. Вторият вариант на Halfbike опростихме много чисто технологично.
Като част от нашата рубрика „Стартъп Герои“, каква е твоята супер сила?
Да измислям странни детайли, които да решават сложни проблеми по прости начини. Бих искал да предвиждам нещата, които тепърва ще се случат, да мога да предусещам нагласата и реакциите на хората.
