Станислава и Стефка са изключително чаровното дуо, което стои зад пекарната Хляб & Soul. И двете са работили в сферата на медиите и комуникациите, докато случайността не ги събира, за да забъркат едни от най-вкусните хлябове в София. Правят ги с квас, който има специален дълъг процес на ферментация с цел запазването на най-добрите качества и полезни бактерии за организма.
Първоначален тласък им дава акселераторът Eleven, който освен в технологичните стартъпи вижда потенциал и в проекта за добра храна за душата. След няколко курсове при майстори пекари в Европа Станислава и Стефка са изпипали тънкостите на хляба и експериментират с различни видове, които няма да намерите на друго място в България – включително плодов хляб, идеята, за който идва от Швеция. Козунаците им пък изненадват клиентите по всяко време на годината и се изкупуват моментално. Докато Станислава обича да твори с ръцете си и е главната движеща сила зад хляба и сладкишите, Стефка обича комуникацията с хората, но това далеч не й пречи с удоволствие да си изцапа ръцете с брашно. Спокойствието, упоритостта, търпението и хармонията, които и двете излъчват, със сигурност се предават върху продуктите, които излизат от ръцете им и зареждат клиентите с положителна енергия.
Когато работиш нещо, което истински обичаш, има ли нужда от почивка?
Станислава: Да, трябва да си почиваш, защото се натрупва физическа умора, но никога не трябва да се справяш с чувството на неудовлетвореност.
Стефка: Когато правиш нещо, което харесваш, се раздаваш на 100%. Когато се раздаваш докрай, се изморяваш, независимо от това, че се зареждаш. А когато се измориш твърде много, започваш да харесваш това, което правиш, по-малко, отколкото ако имаш малко време и за себе си. Хубаво е да отделяш 1 час на ден, дори и да е разхвърлен във времето, но да е време за теб, за да можеш да зареждаш батериите.
Вие как си почивате?
Стефка: Почиваме си пътувайки. Аз понякога си почивам, правейки йога, Станислава също. В природата и с приятели също. Напоследък почивката ни наистина е много малко.
Станислава: Лятото излязохме един месец почивка и половината хора си купиха хляб за месец напред.
Къде обичате да пътувате?
Стефка: Любима е Индия! Гърция и България също, а и в Ню Йорк много ми хареса.
Станислава: Обичаме Европа за кратки пътувания. Тя е по-скоро за професионално вдъхновение. Там винаги гледаме пекарни, нови идеи, тенденции, сверяваме си часовниците. На изток се изключваме истински.
Стефка: Всяка реалност, която е много различна от твоята, тотално те изключва от средата. Аз съм била в Мароко и там животът е толкова различен. Казваш си: „А! Хората живеят по друг начин и светът продължава да се движи и с този начин на живот!“
Станислава: Да, Европа е много смилаема. Това лято имахме едно много кратко пътуване, което беше изключително зареждащо. Бяхме част от екипа на Антония Григорова, която пробяга Ком-Емине за 6 дни. Ние се включихме петък, събота и неделя. Толкова беше зареждащо, че сме спали само 2 часа и на следващия ден бяхме пак на работа. Страхотни хора, с които не искахме да се разделяме!
Пекарната е един жив организъм и със сигурност отнема много време и енергия. Успявате ли да балансирате с личния живот и семейството?
Станислава: Много е трудно с компромисите, няма начин. В деня на откриването дъщеря ми беше с треска. Много пъти се случва да ме чака или да е тук с мен и да прави неща в кухнята. Сметката се плаща винаги по един или друг начин.
Кой е най-ценният урок, който сте получили досега?
Станислава: Заздравих връзката със себе си. Има унисон между това, което мисля, това, което правя и начинът, по който се чувствам. През пекарната открих и много хора и то по различен начин. Когато комуникацията ти минава през службата ти, езикът ти се пречупва през нуждите на компанията. Но тук е нашата малка пекарна и тя служи за това ние да сме удовлетворени и да даваме най-доброто на клиентите.
Какво бихте посъветвали младите хора, които сега стартират с нов проект или бизнес?
Стефка: Всички искат много бързо да се случат нещата, защото живеем в много динамично време. С един клик си на другия край на света и си мислиш, че всяко нещо може да стане така. Но за ценните неща трябва време, търпение и разбиране. Трябва да знаеш, че когато посадиш нещо, то не покълва на същия ден. Поливаш го, поливаш го и в един момент имаш цветенце – и в бизнеса е точно така!
Станислава: Да, търпението е едно от най-важните неща. За да се случи един бизнес, трябва постоянно да се адаптираш в средата и да си готов да слушаш клиента. Да си готов да действаш бързо, да си отворен, трябва да можеш да слушаш и да се променяш. Също така да вярваш много в това, което правиш.
Трудно ли се работи с приятел? Какво е важното, за да работиш успешно в екип?
Станислава: Едно партньорство винаги е като брака – изправя те в челен сблъсък с неудобните места в другия, които всъщност просто натискат болните точки в теб. Научаваш се да партнираш и разбираш, че две винаги е повече от едно. Трябва да ти стиска и да си готов да влизаш в сблъсъци и да приемеш, че това е нормално. Научава те да получаваш и да даваш обратна връзка, за да има правилна комуникация.
Стефка: При всяка една близост има сблъсъци и в една работна среда също има сблъсъци, защото хората имат различни мнения, но точно тази различност учи хората на много нови неща.
Аз съм един праволинеен козирог, имам си план, правя си нещата едно след друго, а Станислава е творец в истинския смисъл на думата, заедно с творческия хаос около нея. Много се каляваш от такива ситуации и се научаваш да виждаш плюсовете. Много е готино да работиш с някой друг, не трябва да се стряскаш от сблъсъците.
И двете сте се занимавали с медии и комуникации. Оказа ли влияние този опит в развитието на Хляб & Soul?
Станислава: Аз не мисля, че няма опит, който да не можеш да използваш. Аз съм минала през много неща. Завършила съм спортно училище, тренирала съм тенис професионално учих инженерство в Техническия университет, след това съм правила комуникации. Всяко нещо погледнато назад във времето е допринесло за това да добия определени качества и да се развия, за да може в един момент да се получи букет от неща. Няма грешен опит, въпросът е как използваме това, което трупаме.
Като част от нашата рубрика „Стартъп Герои“ какви са вашите супер сили?
Станислава: Умея да създавам неща. А Стефка умее да слуша другите, това е много важно.
Стефка: Би ми се искало да бъда като мастър Йода, за да имам всички отговори, защото засега имам повече въпроси, отколкото отговори. Също би било много готино да мога да летя.
