Срещаме се с Люба в един от хубавите пролетни следобеди, за да ни разкаже за SOHO, живота в София и Париж и огромния оптимизъм, с който заразява хората около себе си. Компания ни правят синът й Максим и двата голдън ретривъра Роя (от фарси „мечта“) и Инди – и тримата също толкова дружелюбни, усмихнати и енергични като нея. Едно от първите споделени работни пространства в столицата ни, SOHO, има отличаващ се дух, творческа общност и е много повече от място, където да наемеш бюро или да се запознаеш с нови хора. Ако не по работа, то със сигурност сте попадали в зелената къща на SOHO на някое от събитията им с културна и развлекателна насоченост. От джаз концерти и фотографски изложби до двата редовни базара всяка година, които дават поле за изява на местни български артисти и малки брандове.
Люба завършва втория най-стар университет в света Сорбоната, където учи икономика и бизнес консултиране. Работи различни неща в сферата на бизнес консултирането, опазване на околната среда, устойчивото развитие и възобновяемите ресурси. Винаги е искала да се занимава с хиляда неща, но определя, че това, което прави в момента, е да създава пространства и да подпомага хората да се чувстват добре, за да могат да творят. Заедно успяваме да направим обобщението, че работата й е да катализира нови идеи и да помага на хората да се свързват помежду си и да си колаборират.
Как те промени SOHO в личен и професионален аспект?
Със сигурност много се развих професионално. Обърна целия ми свят на 360 градуса. Преди си мислех, че семейството са родителите, а те пък се шегуваха, че ще стана стара мома с много кучета. Сега повечето ми приятели са около SOHO и ги чувствам също като семейство. Научих се на повече търпение и повече разбиране. Не че и преди не съм се старала да се поставям на мястото на другия, но не съм успявала толкова. Сега внимавам повече и се старая да не приемам нещата лично, а да проявявам разбиране към човека отсреща. SOHO ме тренира на страшно много неща, но все още не съм си взела всички уроци.
Какво според теб трябва да правят младите хора, за да дават по-голям тласък на развитието на столицата ни?
Най-вече трябва колаборация! Неслучайно SOHO съществува – идеята е за място, където хората се срещат и имат възможност да си партнират и да се вдъхновяват един от друг, защото по този начин можеш да създадеш много повече, отколкото сам би направил. Хората трябва да са много по-отворени към диалог и взаимопомощ.
Иначе, генерално много ни мързи и за съжаление това е част от манталитета на българина. Младите хора трябва да работят много повече и да имат вътрешна нужда да са по-активни, да пробват много неща, дори и да допускат грешки. Голяма част от хората са апатични, което лично за мен е невъобразимо предвид това какъв дар е живота.
Колко трудно е да започнеш бизнес в България?
В България е много по-лесно за българи, понеже когато си на мястото, където си израснал, навътре си в културата и си обграден от хора, които познаваш от много години и на които можеш да разчиташ, това много улеснява стартирането на бизнес. А и дори и да нямаш иновативна идея по света има толкова неща, които могат да се адаптират локално и съответно да бъдат свежи и нови за нашия пазар. Не смятам и че държавата пречи на бизнеса. Да, не помага, но и не пречи. Нещо, което рядко се споменава, са работните навици на българина, някои от които могат да възпрепятстват развитието на бизнеса. Например много от нас сме свикнали, че можем и знаем всичко – вместо да се обърнем към специалист в дадената сфера, го правим сами грешно и после плащаме двойно.
Как успяваш да балансираш между семейството, кучетата и безбройните проекти около SOHO, така че да си почиваш и да те виждаме и по партита от време на време?
Ами то едното прелива в другото, т.е. при мен няма ясна граница между личен и професионален живот. Там, където влагам енергията си, оттам и я черпя. Все още не съм се научила да си почивам дълбоко, понеже изпитвам чувство на вина, когато не работя за повече от няколко часа. Предвид че и приятелите ми са много дейни и обичат това, което правят все се случва разговорът ни да покрива и работа. Постоянно мисля и анализирам как всяко нещо може да стане по-добро. За мен само в природата всичко е перфектно и съответно няма нужда нещо да се променя.
Как намираш правилните хора за един добре работещ екип, който да ти е толкова близък като семейство?
Луд късмет при намирането и съдба! Рядко се случва, но като ги намерим, не ги пускаме. Например бизнес партньора ми е и партньор в живота и баща на детето ми. А community manager-a ни е близка приятелка. Като интересното е, че първо живота ни среща по работа и посредством любовта ни към нея се случва останалото понеже SOHO е лайфстайл бизнес и нямаш ясна граница между работната задача и личния живот. Когато човек влага много (и на много нива) в отношенията си, то се връща. Освен това с мислите и делата си, т.е. със същността си, привличаш определени хора, а аз от всичко в живота си най-много се гордея със съществата около себе си!
Къде би ни завела в Париж?
Нали знаете какво казва Хемингуей за Париж – „Ако си имал щастието да живееш в Париж на младини, където и да отидеш след това, той остава в теб за цял живот“. Там открих много и в голяма степен се формирах такава, каквато съм в момента. Докато живеех там, често с приятелите ми си правехме срещи близо до университета на фонтана Saint-Michel (който с баща ми наричаме Попа). До него има една мъничка уличка Saint-André des Arts, където всяко едно магазинче и ресторантче е супер интересно. Там е любимият ми джаз бар Le Caméléon, където има подземие и правят страхотни концерти, на които сте едва 30 човека! Там си имам и любима масичка до френски прозорец, от който се вижда уличката, както и любима барманка, която знае какво пия и само като ме види започва да приготвя Мохито.
На всеки се случва да изпадне в черна дупка, дори и с огромни дози от твоя оптимизъм. Теб какво те презарежда?
Сноубордът и йогата са моите начини да съм тотално щастлива. Позволяват ми да се освободя от грижите си и да бъда в настоящия момент. Това ми е много трудно. Не съм религиозна, но източните философии са ми много близки като начин на мислене. Смятам, че всичко е енергия и всичко е едно, нищо не се губи. Обожавам да ме е страх, това ме зарежда! Харесва ми изразът, че няма човек, който да не изпитва страх, но смелият преодолява страха си. Всичко в природата е перфектно за презареждане, особено когато си със семейството и кучетата. Много обичам дивите части на Синеморец и често сме там (бел. ред. – Морското SOHO villamaxim.eu е уютна къща за гости).
Какво още искаш да постигнеш?
Във всеки един аспект на живота си се стремя към баланс. От известно време се замислям, че щастието не ми е крайната цел, а по-скоро – смисълът. Да правиш нещата така, че да са наситени със смисъл, понеже той е константен и много по-дълбок, а щастието е на приливи и отливи и някак си е по-егоцентрично. Като разбира се най-оптимално е да ги има и двете и да са в баланс.
Като част от нашата рубрика „Стартъп Герои“ каква е твоята супер сила?
Ами всички казват, че имам невероятна неспираща положителна енергия. На мен ми харесва да я генерирам и влагам. Чувствам се щастлив човек с късмет, което подхранва тази енергия.
