И понеже никой не познава едната по-добре от другата, ги предизвикаме да се разпитат това–онова.
Михаела: Ако не беше илюстратор, с какво щеше да се занимаваш?
Борислава: Щях да съм ботаник и да седя в ботаническата на онази пейка, от която се виждат най-добре монстеросите и никой друг да не може да сяда там. Там наистина има такава жена.
М: Научи ли нещо ново за себе си днес?
Б: Просто си затвърдих колко не обичам дъжда и лошото време. Искам да е вечно лято.
М: Какво те вдъхнови да станеш илюстратор?
Б: Много обичам книжки с картинки, но мисля, че това се случи, като ме приеха в НХА и имахме часове заедно със специалност „Книга и илюстрация“. Докато гледах какви домашни им даваха, започнах да се опитвам да рисувам илюстрация. Доколкото помня, започнах чак в трети курс.
М: Най-голямата ти фобия?
Б: Всички страшни филми, дори Twin Peaks не мога да изгледам. Не съм гледала и трейлъра на новия It.
М: Ако някой ти даде машина на времето, в коя епоха ще се телепортираш?
Б: 70-те. Музиката и модата от тогава са достатъчна причина. Дори интернета няма да ми липсва толкова много.
М: Какво те вълнува в момента и как се отразява на работата ти?
Б: От книгата на Martina Flor – the Golden Secrets of Lettering. Не може само картинки да се гледат, трябват си и красиви букви и да разбираш кога, кое и къде да използваш.
М: Разкажи смешна история от детството ни.
Б: Рожденият ми ден е малко след Нова Година и винаги ни снимаха пред елхата. За 7-ия ми имахме коте и тъй като Михаела беше много малка, на 3 или 4, носеше котката под мишница, защото й тежеше. Застанали сме трите пред тортата и след снимките видяхме как половината торта беше по опашката на котката, защото я е размятала нервно през цялото време.
М: Как се чувстваш днес?
Б: Изморена и притеснена дали всички принтове ще излязат добре за изложбата.
М: Какво те прави щастлива?
Б: Клишето “малките неща” е доста вярно. Щастлива съм като си купя маркер, щастлива съм като си видя илюстрацията на принт, щастлива съм, ако отида в ботаническата да рисувам или просто като ям нещо много вкусно. Всяка вечер се опитвам да се сетя за какво съм била щастлива днес. Помага за равносметките.
М: Коя е твоята силна страна?
Б: Упоритостта, постоянството.
Борислава: Ако не беше илюстратор, с какво щеше да се занимаваш?
Михаела: Имах едни приливи и отливи да стана актриса или модел, но уви друго изкуство надделя.
Б: Кога разбираш, че е време да поспреш за малко да рисуваш?
М: Когато започна да “буксувам” на едно място и виждам, че започва да става по-зле, си казвам, че е време да оставя и да си почива. След няколко дена се връщам и ако вече го виждам завършено… Воала! Имаме го!
Б: Кое е най-голямото ти желание?
М: Най-голямото ми желание е да се науча да живея под мотото “работи, за да живееш“, а не – „живей, за да работиш“.
Б: Коя е най-хубавата изложбата, която си посещавала?
М: Бях студент по „Еразъм“ в Неапол. На път към академията, където учих, попаднах на брошура за изложба на Shepard Fairey – OBEY. Когато отидох и видях огромните платна, се почувствах наистина малка. Чувството беше уникално. Да видя на живо платната, които дълги години съм гледала само по филми и албуми. Не исках да излизам от тази галерия.
Б: Какво обичаш най-много от работата си като илюстратор?
М: Да си илюстратор е страхотно. Въображението ти е твоят най-верен приятел и е винаги до теб. То те отвежда на места в различни ери, среща те с герои от къде ли не, изживяваш стотици животи и те вдъхновява да си измислиш свои герои, с които пак този кръг на обиколка във времето се задвижва отново и отново. Както и с клиентите и проектите.
Б: Най-голямата ти слабост?
М: Проблеми с доверието.
Б: Последният урок, който научи?
М: В момента чета една книга от Дейл Карнеги и частта, до която съм стигнала, е “Девет думи, които могат да променят живота ви”. В нея се говори за това как твоята мисъл влияе на твоя живот. Марк Аврелий синтезира това в 9 думи: “Животът ни е онова, което го направят мислите ни.” Урокът, който научих, е важността на това, което мислим и че мислите ни правят такива, каквито сме.
Б: Имаш ли guilty pleasure?
М: Това, че все още не мога да карам скейтборд и че все още ми доставя удоволствие да гледам филми за това, да рисувам истории за това, да чета за това, да говоря за това… Хората мислят, че зад stalkersince1993 се крие, на първо място, един скейтър и после илюстратор. Сериозно! Сещаш ли се за онзи клиент, който ми написа някакъв скейтборд термин, който аз, разбира се, не знаех и трябваше да го проучвам…? Оказа се уред, върху който карат… кой да предположи….
Б: Какво ти липсва от детството?
М: Цялото семейство заедно и безгрижието.
Б: Разкажи и ти смешна история от детството ни.
М: Мисля, че беше лято и беше късен следобед. Аз може би съм била 6-7 клас.. не помня. Но помня, че бях изключително голям фен на страшните филми и си правих маратони – гледах ги по цял ден. Бяхме в хола. Ти си беше на компютъра със слушалки в ушите и с гръб към мен. Аз гледах Dead Silence и умирах от страх, но се държах “мъжки”. Ти не подозираше какво става… Точно в момента, когато вървеше драматична музика и аз бях на тръни и в очакване на най-ужасното – показаха куклата и когато устата й провисна и се видяха някакви гадории, ти се обърна да ми кажеш нещо, махайки слушалките и чувайки ужасната драма от филма, се стресна толкова много, че ми каза “Михаелааа, защо гледаш такива неща?! Сега няма да мога да заспя! Предупреждавай ме друг път!” Страхът се видя на лицето ти, все едно тази кукла беше в хола до мен. На мен ми стана смешно, защото … Ъъъъ, това е просто ужасяваща кукла във филм?! Винаги ми е било смешно, че не издържаш психически на тези филми и че ти влияят толкова много.
