Когато чуем думата храна, едно от първите имена, които изскачат в ума ни, е това на Мира от кулинарното дуо MIAM. Ако дори малко се интересуваш от кулинарния живот на столицата, няма как да си ги пропуснал. Стилът в работата на Мира е също толкова фин и разпознаваем, колкото и личният й, което превръща всяка среща с нея в истински празник за сетивата. Ето защо нямахме търпение да си поговорим с нея.
Да започнем със закуската. Колко е важна тя?
Важна е за сина ми. “Мамо, какво има за закуска?” е първото, което чувам сутрин. Научете детето си да обича храната и то ще ви събужда вместо аларма!
Но, ако става въпрос за мен. Не, не е важна. Сутрин предпочитам само чай.
Ежедневието на готвача е доста нездравословно. Постоянно опитваш и смесваш различни храни, което не оставя добри последици за здравето ни. Моят начин да се справям с това е като оставям по-голям прозорец между вечерята и закуската.
Може ли сладолед за закуска?
Може. Но само с целувка.
Как е по-вкусен той – като го ближем или с лъжичка?
Скучно, но го предпочитам с лъжичка.
Какво синът ти обича най-много от нещата, които приготвяш?
Ще излъжа, ако кажа, че той обича всичко, което приготвям. Той е на 6 години, ходи на градина и в по-голямата част от деня се храни извън дома ни, където изкушенията могат да бъдат много и не толкова здравословни. Аз обаче съм спокойна, защото вкъщи успявам да го възпитам да обича истинската храна и вкус. И все пак, най-любимото му нещо е да приготвяме палачинки заедно.
Ами ти, от малка ли обичаш храната? Как реши да я превърнеш в своя професия?
Израснах с вкусна домашна храна, но много традиционна. Вкъщи познавах само аромати като чубрица, кимион, червен пипер и джоджен. Истинската ми любов към храната дойде, когато започнах да опитвам нови, непознати вкусове. Това беше преди около 10 години, когато се записах на курс за индийска и тайландска храна. Води го една туркиня и при нея за първи път опитах продукти като лимонова трева, тамаринд или пресен кориандър. Късно, но беше като любов от първа среща и любопитството ми ме запали да стане моя професия.
А как се стигна до MIAM?
Започнах да се занимавам с кулинария едва на 26 години. На тези години това беше доста обмислено и осъзнато решение. Реших, че ми трябва промяна и професия, с която да мога да се изразявам. Преди това се лутах през учене на физика и работа, свързана с финанси и маркетинг. Мисля си, че просто съм имала нужда да натрупам този опит, за да мога днес да имам бизнес, свързан с храна. Оттам нататък процесът беше много естествен. Кухнята стана мое вдъхновение, моята работа, моят живот и моето бъдеще. Не ми оставаше нищо друго, освен да играя до края. При това, срещнах чудесен партньор, който последва идеята ми и МIAM просто се случи.
Колко често позволяваш на други да приготвят храната ти?
О, позволявам винаги. Не съм капризна и ям всичко. Но съм вдигнала летвата високо и хората около мен знаят това.
Как трябва да се храним, за да се насладим максимално на храната?
Чисто и просто, трябва да се радваме на храната и да ядем това, което ни прави щастливи. Да знаем откъде идва и да уважаваме този, който я отглежда.
А кое е най-вкусното нещо в традиционното ни меню?
Мисля, че никой другаде не може да приготвя агнешко чеверме така, както ние. Добавям също и дроб сармата в було.
А най-прехваленото?
Нямам угризения да кажа, че нашите традиционни схващания за най-вкусни домати, кисело мляко или сирене са прехвалени. Ние не ценим своята продукция, сезонността или биологично разнообразие така, както правят страни като Япония или Скандинавието, по чиято кухня се прекланяме. Може да отглеждаме най-вкусните домати, но ги внасяме от Турция. Или отглеждаме прекрасни животни, които след това биват касапски транжирани в месарницата. Това е жалко.
Кой готви на вашите семейни празници? Спазвате ли традициите в празничните менюта?
Не изпадам в трескави приготовления на празничната трапеза. Обичам да се събираме голяма група и всеки да приготвя по нещо. Не съм традиционалист, но обичам атмосферата на нашите празници.
Кое е най-вкусното място, където си била?
Много любим ми стана един ресторант в Берлин – Mrs Robinson’s. Храната там е точно такава, каквато искам да готвим в MIAM.
Колко грама е перфектната порция? Лошо нещо ли е лакомията, ако ни е вкусно?
Ще отговоря с любимата ми фраза Less is more – по-малкото е повече. Приложима е за всичко, което правим.
Позволяваш ли си джънк фууд? Какъв и кога?
От години джънк фуудът не ме изкушава. Всъщност, помня как съм се чувствала преди време, преяждайки с джънк и как се чувствам сега, когато нямам нужда от това. Храната е избор, който всеки прави сам, опознавайки себе си и слабостите си.
Какво е най-трудното ястие, което си приготвяла?
Не приготвям трудни ястия. За мен най-вкусна е простата храна. Тази, която е приготвена с истински и честни продукти, сготвени по най-лесния и щадящ начин.
А кое никога няма да ти омръзне да приготвяш? Защо?
Обичам да пека хляб. Обичам процеса – месенето, втасването, чакането. С хляба има общуване и той винаги усеща настроенията ни.
Да завършим с вечерята. Какво ще приготвиш за вечеря днес?
Рядко планирам какво да приготвя за вечеря. Умея да съм креативна и винаги намирам как да оползотворя продуктите в хладилника. Вечерята през седмицата обикновено е нещо много бързо и лесно. Винаги имам под ръка продукти за салата, а ако искам нещо топло, приготвям къри.
