Дали е талант, вроден усет към красота и хармония, наследени умения от работата в сферата на архитектурата и дизайна, богата визуална култура или всичко накуп, кой знае, но тортите на Лу са като изложба на модерно изкуство за небцето. И точно като произведения на изкуството, достъпът до тях е ограничен до приготвянето на сладкиши за конкретни събития и лични поводи. Мечтаеки си да отвори сладкарница колкото се може по-скоро, си говорим с нея, а вие можете да я срещнете още на 23 март в Drekka или да посетите някой от кулинарните курсове, които води във Food Connection. За повече информация следете Lu Bakery във Facebook и Instagram.
У вас всеки ден ли е като рожден ден?
Всеки не, но поне няколко пъти в седмицата.
Готвиш ли и солена храна?
Готвя и се храним почти изцяло вкъщи. В последните години все по-семпло, бързо и вкусно. Както и със сладкишите, обичам да приготвям сезонна храна.
Кое обичаш повече – сладко или да правиш сладкиши? От любов към сладкото ли започна?
Определено, да приготвям сладкиши. Процесът често ме засища. Дори знам какъв ще бъде крайният резултат, без да съм пробвала.
Помниш ли първия сладкиш, който направи? Получи ли се?
Спомням си като дете, че обичах да правя сладолед в следобедите след училище – ванилов и шоколадов – само с яйца, захар, прясно мляко и какао. Правех и една торта със сметанов крем и банани. Бяха чудесни!
А кой е най-трудният, който си приготвяла?
Най-трудният е онзи, за който си слагам прегради, че не мога да приготвя и дълго време отлагам. И разбира се, накрая разбирам, че всичко е само в главата ми и щипката смелост е най-важна.
Сега ми напомнихте отново за думите на моята учителка по йога в някое от първите ми посещения в залата. Тогава ни попита “Знаете ли коя е най-трудната асана?” и след кратко мълчание отговори “Тази да опънеш килимчето пред себе си”.
От кого се учиш?
Нося от майка ми любовта към приготвянето на храна. Чета книги, пробвам различни рецепти, но най-важните уроци получавам от грешките си и от постоянството в кухнята.
Твоите десерти повече приличат на изкуство, отколкото на храна. Колко е важен външният вид на една торта?
Външният вид е толкова важен, колкото и вкусът. И все пак зависи какво искаш да нахраниш – очите или небцето. Но мисля, че с вкуса не трябва да се правят компромиси никога.
Знаем, че има тенденции във външния вид, но има ли такива във вкусовете или в начините на приготвяне на кейкове? Какво е модерно в момента?
Във вкусовете, не зная… Но в последните няколко години всички наричат десертите си “здравословни”, а те не са. Моите също. По-важно е да ги консумираме рядко и за удоволствие.
Кое е най-сладкото нещо, което си опитвала?
Баклава.
А кое е най-вкусното място, където си била?
Едно малко селско ресторантче в Гърция, в което няма меню. Също така и всички онези места, където съм била и са оставяли на върха на небцето ми спомени – още си спомням онези фиочети, пълнени с круша и рикота във Флоренция, най-вкусната грис халва, която сервират топла с кедрови ядки, кайсии и топка сусамово-таханов сладолед в любим ресторант в Солун, най-невероятното тирамису с бучелато в Лука (Тоскана), след което си тръгнах с половин куфар бучелато за България, навсякъде в Португалия и разбира се, винаги при мама.
Имаш ли си любима съставка?
Може би шушулка ванилия. И музика – не готвя без музика, често знам докато съм декорирала онази торта, какво е звучало в кухнята.
Има ли десерт, който никога няма да ти омръзне да приготвяш?
Кекс – има толкова много варианти и вкусове, спрямо сезона и настроението ми. А и онзи момент, когато повдигам формата, за да видя какво се случва отдолу, е истинска магия.
Кой е сладкишът, който те описва най-добре?
Крем карамел – нежен, ефирен, задължително с домашни яйца и прясно мляко, понякога тук-таме с някоя шупла (за да не забравям, че не съм перфектна, а и не трябва), а там долу на дъното карамелът е с лека горчивина и тъга.
Каква торта би бил Under The Line?
Може ли това да ми остане за домашно?
