В общата теория на относителността “хоризонт на събитията” е границата около черна дупка, отвъд която нищо не може да избегне гравитацията, дори светлината. Това е “точката, от която няма връщане”.
Човечеството прехвърли тази точка. Със затоплящия се климат, непрекъсната злоупотреба с ресурсите и околната среда, се задейства процес, който е необратим. Последиците са вече налице: храната, която ядем, е изложена на риск от замърсяване, отглеждана в почви, отровени от химикали и промишленост; дишаме токсичен въздух с безпрецедентни нива на 400 PPM; достъпът до питейна вода става все по-ограничен; Големият бариерен риф умира; Арктика изпитва рекордно високи температури. И докато всичко това се случва, големите световни лидери пропагандират икономически растеж, основан на дерегулирано разширяване на пазари и експлоатация на ресурси, отричайки, че глобално затопляне въобще съществува.
Този ноември имах възможността да документирам един от най-замърсените градове в света – Пекин. В Китай вече се прилагат мерки за регулация на вредните емисии, производството на слънчева и вятърна енергия процъфтява, правейки Китай най-големият потребител на възобновяема енергия в света. Въпреки това, както в Китай, така и навсякъде другаде – сме още много далеч от справяне с проблема: заради навиците си, удобствата, страховете, икономическата ни система и въобще цялостния ни начин на живот, базиран на ненаситната ни природа.
В Пекин замърсяването е плашещо. Завишените нива на опасни микрочастици и газове във въздуха са ежедневие, с което местните са свикнали. Документирах този сюрреален начин на живот и разговарях с някои млади хора, живеещи в китайската столица, за това как глобалното затопляне ги е засегнало. Защото това е най-важното събитие на времето ни, чието случване нямаме право да отричаме, нито да свикваме с последиците.
В момента съм болна заради въздуха и все по-трудно се възстановявам, въпреки че сега е по-добре в сравнение с преди три години – виждаме повече слънце и синьо небе. Когато бях малка, Пекин беше най-хубавият град на света, а сега животът тук става все по-труден. Заради замърсяването се преместих в Амстердам, но не издържах там дълго. Пекин ми липсваше. Живея тук от 17 години и съм свикнала, не мога да си представя да се изнеса завинаги. Не мисля, че мога да направя нещо за подобряване на ситуацията, но вярвам, че правителството ще се справи.” – Чита, 17, Китай
Засега не ми е повлияло, въпреки че знам, че влияе в глобален мащаб и че нещо трябва да се направи. Китай работи по въпроса, емисиите ни намаляват, благодарение на многото правила, въведени отскоро. Мисля, че все пак Китай се справя доста добре, имайки предвид населението от 1,4 милиарда! — Кевин, 18, Китай
Глобалното затопляне повлия на семейството ми. Роднините ми във Венецуела трябваше да напуснат страната заради чичо ми. Той беше завеждаш в една от нефтените компании в страната и бе идеалист – искаше да въведе повече правила в сектора, които бяха в противоречие с вижданията на корумпираното правителство. Но работеше за същото правителството и се превърна в мишена на опозицията. Осъзна, че работата му застрашава живота на близките му и напусна страната… Но мисля, че ние имаме късмет, защото глобалното затопляне не влияе на хората толкова, колкото на други видове. — Каролина, 17, Венецуела-Англия
Заради глобалното затопляне бих избягала в космоса. Когато е студено, е супер студено, а когато е топло, е още по-топло! Това не е нормално. — Сиси, 17, Китай
Започвам да обмислям постъпките си и станах вегетарианка, за да намаля отрицателното си влияние върху природата. Често се замислям за бъдещето на Земята и следващите поколения. — Клое, 17, Франция-САЩ
Не бих казал, че е имало директно влияние върху мен, но знам, че е нещо реално и скоро ще повлияе на живота ми, затова се опитвам да използвам ресурсите си по най-ефективния начин. Придвижвам се с градски транспорт и се старая да купувам повече регионални продукти, отколкото вносни. Старая се да бъда пресметлив войн!” — Макс, 28, САЩ
През лятото става много горещо. Когато въздухът навън е замърсен, стоим затворени на климатик понякога до 72 часа. Мисля, че това неизменно ще повлияе на живота ми, но не знам какво мога да направя. Мога да нося предпазна маска и да седя в затворени пространства. Няма друг начин да се защитим. — София, 16, Китай
Вече не вали през май и обработването на земята стана по-трудно. Фермерите страдат от това. — Фредман, 27, Никарагуа
