Той живее в София само от пет години, но успя да превърне името си в запазена марка за нетрадиционен подход към дизайна. Архитект, който с еднаква убедителност изразява безкомпромиснатa си естетика във всичко, което прави – от интериорни проекти до осветителни тела и чанти, Елиа Недков владее онази увлекателност в говоренето, която издава дълбока вътрешна убеденост, нестихващ ентусиазъм, рицарска отдаденост на идеята за необходимост от разрушаване на статуквото. Срещаме се с него по повод предстоящия му майсторски клас в Генератор, за да разберем какво е емоционална ергономия и защо изборът на интериорен дизайнер е – буквално, важен за здравето и добрия живот.

Защо “майсторски” клас?

Майсторството е сложно, то идва с познанието и произлиза от факта, че си се задълбочил в някаква материя. Това трябва да се разбере. Често организаторите на класа искат да направя точно описание на отделните му части – но за мен майсторството не е формула, не е отговор на въпроси от рода на “как да…” Майсторството е в това да получиш подход, да се запознаеш с идеи. Когато си научил, че пиронът се забива с чук и винтът се завива с отвертка, следващата стъпка е да разбереш къде да забиеш този пирон, къде да завиеш винта. То не е използване на инструмента, друго ниво е.

Как може да се предаде това?

Чрез вдъхновение. Емоционалната ергономия е начин да разбереш как ще се чувстваш в едно пространство, а не как ще функционира то. Искам да дам шанс на участниците в класа да разберат как се случва това, да скъся пътя към върха на планината. Ако това е нечие търсене, ако някой има интерес, искам да споделя тези мои подходи и да разруша някои общоприети.

Би ли обяснил малко повече за приложението на емоционалната ергономия в интериорния дизайн?

Това е подход, който се интересува преди всичко от пространството. Интересува ме какво е пространството само по себе си. Ако не знаеш какво е то, започваш да го кичиш, декорираш, превръщаш го в колаж. Не се отнасяш към него с това, което заслужава. Пространството е нещо, в което ти се движиш и живееш. То оставя отпечатък върху теб. Паралелно с това трябва да знаем как то се създава – от сблъсъка на светлината с някаква повърхност, което дава усещането за ограничен обем. В зависимост от това как рефлектира светлината върху тази повърхност, разбираме каква е тя. Този момент има сакрална стойност в моето съзнание. Много по-второстепенно е каква маса, какъв диван ще сложиш. Това вече не е емоционална, а човешка ергономия…

Не е ли това обаче всеобщото разбиране за интериорен дизайн?

В класа ще се занимаем с много по-първични понятия. Трябва да разрушиш това разбиране, за да отвориш място за нови гледни точки. Това е един от моите подходи – и в преподаването, и с клиентите. Другото, за което ти говориш, е ползване на една информационна база от дивани, фотьойли и ти да кълвеш като кокошка от тях….

Но нали постоянно се твърди – в списания, блогове, че интериорът изразява персоналността на собственика. Твоят подход издава известно впечатление за диктатура на дизайнера.

Всички подходи са възможни, всеки може да избира. Но тук говорим за ролята на интериорния дизайнер.

Да, защо ни е необходим той?

Ами това все едно да вземеш ножа и да си отрежеш сам апендисита, разбираш ли? Има си хирург за тази цел. Можеш и сам да си оправяш колата и тя ще върви така, както си я поправил… Въпрос на избор е как ще живееш в пространството си. В интериора има много повече ергономия, отколкото в градския дизайн. Много по-важно е за теб персонално. Пространството те оформя, дори без да усещаш. Ако си направиш черен интериор, той ще има различно въздействие, отколкото друг… Един добър интериорен дизайнер разбира това.

Т.е. емоционалната ергономия поставя човека в центъра на интериорния дизайн…

Да, човекът е протагонист. Не диванът, не столът. За мен интериорният дизайн не е наместване на мебели. Виждам го като архитектура, само че отвътре. Живеем в свят, в който отвън си позволяваме много неща, а все повече лимитираме вътрешните пространства – малка квадратура, ниски височини… Това изисква силно развито усещане за материите и светлината, за да се внуши щедрост. Човекът има нужда да се чувства в щедро пространство. Говоря за обем, не за мебели. Щедростта не идва от диван, който струва 6000 евро, това идва на много по-късен етап. Аз пледирам за правилно създадени обеми, за светлина, за правилни материали.

Не са ли това принципите на минимализма в дизайна? Представям си интериори на Клаудио Силвестрин, Джон Поусън, Петер Зумтор…

Не се интерсувам толкова от стила. Все повече ме интересува как нещата остаряват, как една стена старее във времето например. Най-красивите материали са тези, които носят следите на времето и природата.

Имаш предвид източната философия уаби–саби?

Тези философии са първо възникнали в съзнанието, после се прилагат към други неща. За мен всички закони са едни и същи – от най-малкото до най-голямото. Харесва ми да се изразявам чрез архитектура и дизайн, но принципът е същият в музиката, в медицината, в танца… Българският дизайнер в момента е доктор, който си мисли, че когато види симптом на грип, трябва да даде най-доброто хапче. Пак казвам, този подход също е възможен, но не е моят избор. Аз започвам от първичните причини.

Може ли да си позволи всеки дизайнер такъв холистичен подход?

Разбира се. Поне аз постъпвам така. То е взаимен процес – клиентите правят избор с мен, аз правя избор с тях. Смешно е да се претендира, че всички трябва да имат холистичен подход – това е нещо, с което се идентифицираш. Аз не мога да разделя нещата – работа, живот, храна, отношения. Този избор ми дава истинско удоволствие, че правя нещата по правилния начин. Няма универсален отговор.

Това ли ще кажеш на участниците в класа?

Да. Най-интересното е диалогът. Те поглеждат нещата, които са правили, по различен начин.