Цвете е един от любимите ни пишещи хора. Талантът на Чопър пък е в обичането. Двамата са чуден тандем блондинка и брюнет. И макар понякога да са във връзка от разстояние, чопъровите мисли летят към Ню Йорк, а тези на Цвете – към любимия софийски косматко.
DOG TALK е съвместната рубрика на мобилното приложение, което свързва собствениците на домашни кучета – DOGLAR, и Under The Line. Днес думата има Чопър.
Колко вдигаш, Чопър?
Зависи на какво ми замирише. Най-бързо набирам за котки и вкусно хапване – а под „вкусно“ имам предвид – просто-ми-дайте-нещо-за-ядене. Аз съм лабрадор, все пак.
А каква е историята зад името ти?
От малък съм си ящен. Разказват, че съм бил най-гризкащото от всички бебета в кучилото – та, и от там Chopper (chop – кълцам, ръфам). Най-вкусна ми беше кухненската врата вкъщи, но и нови кожени ботуши не отказвах.
Ти ли си черната овца в семейството или това е само на пръв поглед?
Хем съм черен, хем красив. За овца не знам, но веднъж ме водиха на село и срещнах една и мисля, че си приличаме – и тя все дъвчаше нещо. А и в подкрепа на въпроса, искам да отбележа, че и това с овчия поглед го владея много добре. Особено в напрегнати ситуации.
С какво можем да те подкупим? Кокалче?
О, подкупването не е проблем. Първо ми дайте поне три топки – за да мога да изям едната, а другите две – всячески да се опитвам да захапя едновременно. Тая игра е много забавна. След кокалчетата или – най-добре пържолите, ако си говорим за подкупи, най-любимо ми е да се докопам до някое добре оправено легло и да си легна на възглавницата. В крайна сметка – лабрадорите не са ли хора?
Как понясяш презокеанските раздели? Пускаш ли сълза на летището?
Е, знаете как е, опитвам се да се държа на положение. Но специално на тия двамата, дето ме оставят всеки път, пускам по един език и таен влажен поглед – да не забравят колко съм неустоим. И да ми носят подаръци, като се връщат. Но да ви кажа честно, уж временният престой при баба и дядо май ще ми стане любимото постоянно нещо. А, и аз съм out-of-the-box куче – в Ню Йорк е пълно с конкуренция, а в София Чопър е само един.
Кой ден е празник за един Чопър?
Никой не може да ми развали настроението. Аз съм постоянно щастлив от живота, а всеки ден, в който съм разходен поне четири пъти, е празник. Може да си е само мой, но аз не позволявам на никого около мен да игнорира ентусиазма ми.
След кои “мацки” се обръщаш в парка?
Май по-често те се обръщат след мен. И искам да се оплача, че напоследък всички мацки са станали големи кучки – едно подушване не стига, искат да се занимавам постоянно с тях. А на мен хората са ми по-интересни. Даже не съм много сигурен дали съм куче…
Ако снимахме филм за теб, как щеше да се казва?
Всичко е любов. Аз съм един много обичлив Чопър. А и като във филма – винаги всичко ми е въпрос на чест. Но на малко гушкане и галене зад ушите трудно отказвам.
Кой е препъникамъкът в ежедневието ти, голямата драма в живота ти?
Като всички тръгнат нанякъде, ми е много тъпо. Как така излизат без мен? Това да си сам вкъщи е супер скука. Вече съм помирисал и изял всичко подходящо и ми е голяма драма да си измислям нови забавления. Ще ми се да се побирах в дамска чанта и да ме разхождат постоянно. Но уви, съм 40 килограма.
Какви ги вършиш сам вкъщи?
Сънят е не само здраве, но и красота – спя си и хич не ми пука. Затова съм толкова готин. Така или иначе скоро някой ще се прибере и пак ще стане забавно.
Кой ти е коронният номер и как се измъкваш от ситуация, когато си сгафил?
Half-moon погледът! Ако не знаете – това е лабрадорски номер. Гледам с полуоко – виновно и неустоимо, а накрая не само, че ми прощават, а даже ме обичат повече. Какво да се прави, всеки си има таланти.
Какво не знаем за Цвете, а трябва?
Двамата сме голям тандем, блондинка и брюнет – много си отиваме. А и тя е луда почти колкото мен. Не обича да ме води на каишка и с нея винаги получавам най-много внимание и достъп до всичко. Веднъж така реших да хукна след една дългокосместа хубавица, но флиртът не ни се получи, защото за малко да ме блъсне нещо голямо. Май беше кола. После видях Цвете да реве и да се смее едновременно – странна работа сте това хората. Но важното е, че аз пак минах метър. Буквално.
Твоята житейска философия е?
Нещо като яж, моли се и обичай. Трите ми най-любими действия в живота, които винаги водят до приятни последствия. Първото – до дрямка на личния ми диван, второто – до храна или разходка, и третото – до пълно щастие. Така де, не само Джулия Робъртс го може.
