Оскар е бийгъл еколог – твърдо решен да унищожи чрез разкъсване всички найлонови торбички, имали наглостта да навлязат в територията му. Артистичен (съвсем по бийгълски), той само чака възможност да ти “скрие шапката”. Ивона е едното от неговите момичета, другото е малката й сестра – Криси. И докато Ивона учи архитектура в Англия, Криси лови покемони с Оскар.
DOG TALK е съвместната рубрика на мобилното приложение, което свързва собствениците на домашни кучета – DOGLAR, и Under The Line. Днес думата има Оскар.
Колко оскара имаш в колекцията си? За какво е последният?
Толкова са много до момента, че им загубих бройката. Последният беше Най-добър в спането под хамак на гръцки остров, на който ме заведоха това лято. Не може да си представите с колко котки трябваше да се сблъскам там. Оказа се, че тях не ги е страх ни най-малко от мен. Пазеха си храната доста умело, но аз винаги успявах да докопам по някоя друга останка от техните купички, за което ме овикваха прекалено много след това. Какво да направя – носът ми не може да устои на миризмата от морски дарове наоколо, все пак съм бийгъл?!
Ако имаше филм за живота ти, как щеше да се казва?
Филмът щеше да се казва “Отнесен от вихъра”, защото обичам да се нося по течението и да си правя моите си неща. Когато ми се гали, отивам да ме погалят, но не за повече от 5 минути. Правя нещата по свой собствен начин и съм изключително отвеян понякога. Е, може би през по-голямата част от времето си. Изключвам случаите, в които някой ме извика с кренвирш в ръка – това определено променя ситуацията. Фокусът се премества към храната винаги!
Чухме, че си ловил покемони, кой ти е най-редкият?
О, да! Най-големият ми улов до момента е братът на Пикачу, който хванах на терасата вкъщи. Всъщност, през по-голямата част само помагам за улова с невероятния си нюх на ловджийско куче. Не мога да си представя каква скука е било преди време – ходили са в гората да ловят истински зайци?!
Какви ги вършиш сам вкъщи?
Знаете ли аз съм доста подреден всъщност! Не обичам бъркотията и гледам да не я създавам около себе си. Може би звучи учудващо, но аз не правя бели. Спането на дивана e моят таен ритуал, но никога не пипам обувки, например! Обувките бяха забранени от началото на моето пребиваване в къщата. Странно, но така и не се научих да ги дъвча.
Кой ти е коронният номер?
Моят коронен номер е да “меся” любимата ми топка с лапите си, не можете да си представите колко е отпускащо. Нещо като терапия ми е и след това заспивам с топка в устата си. Може би някой ден ще ме разберете, уникално е, опитайте.
А с какво можем да те подкупим, да те спечелим завинаги?
Покажете ми каишката и дайте знак, че излизаме навън и съм готов да скоча до тавана. Може би това е най-мотивиращият звук в моя живот до момента – веднага съм готов да дотичам дори и от най-далечния край на къщата, дори и да съм заровен под леглото, да издирвам скрити съкровища и забравени предмети от миналото.
Вярно ли е, че бийгълите всичко надушват? Особено неприятности?
Неприятност и бийгъл – това са две несъвместими понятия. Надушвам всичко – от парфюма, който си пробвал преди 3 дни, до остатъка от сутрешното кафе по яката на ризата ти. Удивително е колко лесно можеш да бъдеш разконцентриран от някоя новопоявила се миризма на хоризонта.
Има ли някой известен бийгъл, на когото искаш да приличаш?
Аз съм единствен и уникален по рода си, не мисля че искам да приличам на някого. Разбира се, бих искал да съм бийгълската версия на Адам Драйвър от Girls, той е олицетворението за непукист.
Кой е препъникамъкът в ежедневието ти, голямата драма за един бийгъл?
Че не мога да се търкалям от леглото до парка и обратно, когато си поискам, а трябва да чакам някой да ме изведе. Защо не е обратното – хора, чакащи кучетата си да ги изведат?
Каква е тая игра на “изтребител”?
Трябва да се засилиш от коридора със скорост толкова голяма, че да се изстреляш право към леглото. Всъщност, когато не си премеря скоростта, често се озовавам от другата страна на леглото – тъмната страна.
Колко скока правиш за 10 секунди?
Правя поне по 3 опита на всеки 10 секунди, за да разсейвам гледащия телевизия човек. Намирам това за пълна загуба на време – упражнения трябват, хора!
Сигурен ли си, че нямаш кенгуру или поне заек в семейството?
Никога не можеш да бъдеш сигурен в днешно време, но ми се струва доста вероятно да имам някой потомък от заешкия род, все пак скачам доста високо.
Какво не знаем за Ивона, а трябва?
Търпение, търпение и прецизност. Ако не си на правилното място в правилния момент и правилната поза – край! Всичко си има правила и определен ред за нея.
Твоята житейска философия е…
Бъди себе си, ако не става – бъди еднорог с грива в цветовете на дъгата!
