В дома на Александра и Иван специално отношение получават патетата и ваймаранерите. Първото е дълга история. Второто – още по-дълга, ама Морис сам ще си я разкаже. Той е роден естет и ваймаранер с повече смешни физиономии от Джим Кери. Алекс работи в рекламна агенция, но въпреки това, Морис редовно успява да я изненада със смел креативен подход, най-вече по отношение на интериора вкъщи. Иван е барман в “65 светулки”, където пък освен че имат чудна градина, са и dog-friendly.
DOG TALK е съвместната рубрика на мобилното приложение, което свързва собствениците на домашни кучета, DOGLAR и Under The Line. Днес думата има Морис.
Ти си Морис като онзи на Пратчет ли?
Да ви приличам на котка? Хайде малко по-сериозно…
Имаш нещо от египетските! Хората проявяват много въображение в името на породата ти – кое е най-доброто, което си чувал?
Да ви кажа, хората много се шашкат като чуят породата ми за пръв път. Започва едно вайкане, едно чудене и след целия този напън излиза нещо обидно като „вай-вай-вай“ …
Жонглираш ли с… мандарини?
Не, предпочитам да ги похапвам. Имам си двама “жонгльори” вкъщи и добре, че не са професионалисти, та да изпадне нещо и за мен.
За колко мандарини правиш десет обиколки на парка?
Лошото е, че ги правя и без награден фонд. Но така като казахте – май е крайно време да сменя стратегията и да започна да приемам подкупи.
Чухме, че в парка обичаш да те гонят. Стари навици от криминално минало или го правиш за адреналина? А ако те гони пинчер? А питбул? А Юсеин Болт?
Заради адреналина е. Толкова много обичам да ме гонят, че в един момент направо откачам от кеф и започвам да си правя кръгове сам и с бясна скорост. Лошото е, че не всеки ден има желаещи да побягаме. Доста скучни типове са в парка – някои са се вперили в топката си, други си играят все едно са на три (месеца), а трети са положили кълка на поляната сякаш са си вкъщи, ама не сте, да знаете! Иначе, не че се хваля, но съм толкова бърз, че дори не виждам кой ме гони. Като нищо може да се окаже, че съм надбягал Юсеин Болт.
А някога падат ли ти батериите?
Не, те са слънчеви, ама дори на облачно време, дъжд, сняг и градушка не падат!
Какви ги вършиш сам вкъщи?
Помагам с домакинската работа. Събирам гащи и чорапи от пералнята (да, мога да си я отварям сам), подреждам ги педантично на пода и разкъсвам тези, които не ми харесват. Е, съгласете се, не може да се разхождаш вкъщи с гащи на точки. Просто не е приемливо.
Знаем, че от малък си по белите? Признай си най-епичната?
Това, което вие наричате бели, аз наричам домашни задължения. Толкова пъти работих с часове по стените, свалях тапетите и какво ли още не. После обаче все минават и всичко развалят, не се научиха.
Истински естет!
Да! Но и аз като всички останали ваймаранери, останах криворазбран. Кухненското руло не било на мястото си… Как да не е? Мястото му е на пода, а десетките малки късчета хартия го придружават за разкош. Така e по-празнично, а на нас всеки ден ни е празник, нали?
Какво правиш като си сгафил и искаш да замажеш положението? Кой ти е коронният номер?
Аз? Да съм сгафил? Никога не се е случвало. Обаче искате ли да ви кажа техния коронен номер? Всеки път ме изкарват виновен. В-с-е-к-и п-ъ-т.
Кой е препъникамъкът в живота на един ваймаранер, голямата драма в ежедневието ти?
Понякога Алекс и Иван тотално губят разсъдъка си и започват да галят други кучета. Това според вас нормално ли е?
Какво не знаем за тях, а трябва?
Толкова много ме обичат, че не спират да крещят името ми в парка. А това не е гот! Особено пред моите “хора”! Особено по 100 пъти! Дано се спрат – вече не съм малък, излагат ме.
Каква е философията ти на живот?
В този живот можеш да бъдеш всичко, което пожелаеш да бъдеш. Просто се овъргаляй в него.
