Осмото издание на One Design Week е почти зад ъгъла. От 10 до 19 юни Пловдив отново ще бъде домакин на фестивала, който тази година е на тема “Мога ли да помогна?”. За да “отпразнуваме” началото му, предизвикахме част от участници да си поговорят на произволни теми пред UTL под формата на верига от интервюта. Ние избрахме куратора на осмото издание на One Design Week – Рая Стефанова, която зададе своите въпроси на Матилда Кжиковски, която пък тази седмица си говори с dontDIY Studio, с които сме ви запознавали преди малко повече от година тук, когато курираха One Architecture Week.
Ръководството на Autoprogrettazione на Енцо Мари е написано през 1974 г. за колекция от мебели, която може да бъде сглобена от всеки човек чрез използване на най-обикновени материали и чрез употребата на чук и пирони. Вие сте dontDIY Studio. Изборът ви на име продиктуван ли е от желанието да избягате от демократизацията на дизайна?
Работата на Енцо Мари дава началото на DIY течението, което я прави особено важна от културна гледна точка за диверсификацията на дизайна. Не можем да се съгласим обаче, че DIY течението е еквивалент на демократизация на дизайна. Според нас демократичният дизайн е достъпният за всички дизайн. Дизайн, чиито качества не страдат от факта, че си го създал сам, а който всеки може да си купи. Ние имаме архитектурен бекграунд. Вярваме в класическия принцип, че един продукт е добър, когато е направен от хора с компетенциите и възможностите, нужни за това. Освен това вярваме, че за създаването на добър продукт е нужна колаборация, съвместна работа на хора с различни умения и гледни точки. Това е значението на името dontDIY.
Конструирането вместо консумирането предoставя алтернатива на масовото потребление. Какво смятате за по-устойчиво?
Идеалистично е да мислим, че DIY течението е алтернатива на масовата консумация, защото не би могло да работи на масово ниво. С други думи, на практика няма да настъпи момент в историята, когато всеки сам да създава обектите на своя бит. Ако консумеризмът и стимулиращият го пазар са дълбоко проблемни, DIY течението не е решението, а авангардна ниша. Тези проблеми са прекалено комплексни, за да могат да бъдат решени от долу нагоре. Устойчиво решение би било да се третират проблемите на пазара, а не да бъде отречен изцяло, просто защото е неизбежен.
Вашият уебсайт съдържа проекти, новини, публикации, спечелени награди, информация за студиото и вашите контакти, разбира се. Колко е важно за вас да бъдете публикувани и награждавани? Това повлияло ли е на работата ви? Какви награди предпочитате – материални или такива, които предлагат определен контекст за ваш проект?
За едно дизайн студио публикациите и наградите са от изключителна важност. Те са основна част от маркетинг аспекта, от който зависи търговският успех. Нямаме претенциите, че това, което правим, няма финансова цел. Особено важно за нас обаче е този аспект да не влияе на същината на нашата работа. За нас е важно клиентите ни да ни търсят, защото харесват това, което правим, а не защото правим това, което харесват.
Смятате ли, че работата ви е по-добре приета и разпознаваема в България, отколкото в чужбина? Какви са възможните причини за това?
Въпросът не е съвсем лесен. Базирани сме в България и работим основно за български клиенти, което прави работата ни по-популярна тук. От друга страна на медийно ниво работата ни е по-ценена в чужбина, където тази сцена е по-развита и специализираните издания са повече.
ONE DESIGN WEEK избра отворен въпрос като своя тема за 2016 година. “Мога ли да помогна?” e въпрос, зададен в публичното пространство. Можете ли да си представите едно реално пространство, в което хората могат да влязат, дизайнерът да ги попита “Мога ли да помогна?” и те да бъдат обслужени след минимален диалог, както в ресторант например. Мислите ли, че някога общуването между потребителите и дизайнерите може да бъде толкова просто и ясно?
Идеята е интересна и ценна особено заради въпросите, които повдига. Нашите колеги от Трансформатори осъществиха проект с подобна цел на име “Архитекти на сергия” през 2009 г. На практика, изглежда твърде хубаво, за да е истина, комуникацията между клиент и дизайнер да бъде толкова проста и ясна. Дизайн продуктът е твърде сложен и в създаването му са обвързани прекалено много фактори.
Предполагам, че всички имате зад гърба си опит, както в архитектурата, така и в дизайна. Къде сте учили и кой умения, придобити по време на обучението ви, можете да приложите на практика в работата си. Както и кои са 5-те умения или средства, които всъщност използвате в ежедневието си?
Всички в екипа са учили архитектура в България. Някои от нас са прекарали по няколко години, учейки в чужбина. Усещането ни е, че сме получили повече от студия като aedes studio и i/o architects, в които сме работили, отколкото от образованието си. На такива места човек се научава да формулира правилните въпроси, да не подценява нито един проблем, да не търси лесните и бързи решения, да не прави компромиси с едно нещо в полза на друго и да помни, че най-важното е крайният резултат без значение усилията, които коства.
През 2014 г. сте курирали ONE ARCHITECTURE, когато цитирате Бодрияр, според когото “събитията не отиват по-далеч от своя предугаждан смисъл, от своето програмиране и разпространение”. Какво смятате, че е останало от това, което започнахте през 2014 г.? Смятате ли, че фестивалът повлия на Пловдив или дори на страната по някакъв начин. Ако, да – как?
В работата си за фестивала се опитахме да прокараме идеята за излизането от едно състояние на предвидимост, на фалшива свобода на действие, да видим от друга гледна точка старите проблеми. Искрено се надяваме посетителите да са били повлияни от фестивала. За съжаление, събитията със съвременно културно съдържание в България нямат аудиторията, която всички бихме искали. Въпреки това самият факт, че такива фестивали се случват и дават възможност на хора със съвременна визия да комуникират идеите си, е добър знак. В крайна сметка квартал Капана в Пловдив се промени коренно в последните години и в резултат от фестивала.
Ако имахте възможността да достигнете до цяла България , по какъв начин бихте го направили? Как би помогнало dontDIY Studio?
Това, от което хората в България имат нужда, е да си дадат сметка за смисъла и ползата от добрата архитектура и дизайн. Архитектът и дизайнерът в България са хора с изключително неразбрана функция и компетенции, често по-скоро пречка за инвеститора или клиента. Нашата работа и тази на наши колеги дава шанса повече хора да опознаят професията и смисъла от това да се обърнеш към дизайнер, за да живееш по-добре.
