Представяте ли си, че минаха цели девет години от първото издание на One Dance Week. Тогава Sofia Dance Week ни изненада, очарова, стресна, обърка, но най-важното е, че породи жаждата за един почти непознат жанр в изкуството. Благодарение на фестивала, съвременният танц вече има своята стабилна публика у нас, която с всяка година нараства все повече.
Деветото издание на ONE DANCE WEEK започва на 9 октомври и с него Пловдив се превръща в най-горещата точка за съвременен танц и пърформанс. Тази година гостите му ще могат да се насладят на спектаклите на 9 компании от 8 страни и 3 континента и още филмова програма и танцови работилници. Фестивалът разширява и географските си хоризонти и за първи път е домакин на спектакли от Канада и Тайван. За да се потопите още по-надълбоко в магията му, ви представяме този забавен и откровен разговор между основния екип зад ONE DANCE WEEK – Елия, Йоана, Моника, Вили и Хели.
Хели задава въпросите, Елиа отговаря
Хели: Знам, че обичаш да ядеш шоколад по време на генералните репетиции. Имаш ли си други скрити удоволствия около ONE DANCE WEEK?
Елиа: Обожавам момента точно преди да се отворят вратите на залата и да влезе публиката – сцената е обляна в тъмнина, неестествена тишина царува, самовглъбени артисти циркулират и загряват, техническите фиксират последните детайли по светлина и звук, а отвъд се чува нарастващ тътен и жлъч от хората, които започват да прииждат – магически момент.
Хели: Кой хореограф си мечтаеш да поканиш?
Елиа: Не е един – ужасно много са! И понеже вече ми става все по-трудно да се чудя как да ги разпределям през годините и кратките издания на фестивала, вече мечтая да си имам мой собствен театър, който целогодишно да показва и изпълнява моите “мечти”.
Хели: Какво прави ONE DANCE WEEK 2016 наистина специален?
Елиа: Самият жанр съвременен танц прави фестивала специален и магичен. Съществуваме в свят на постоянни трансформации, в среда, където стандартите непрекъснато се размиват. Новото време изисква нов прочит и подход към история и традиции, стереотипи и предразсъдъци, семейство и приятели, страхове и страсти. И тук е именно силата на съвременния танц – да търси тези нови прочити, което той прави по един несравним начин, защото умее да покорява с емоционалността, сензитивността, директността, естетиката и дълбочината си. Съвременният танц кани зрителя на лично рандеву с неговото собствено тяло и душа, а това е безценно.
Елиа задава въпросите, Йоана отговаря
Елиа: Сега честно – пробвала ли си някога да направиш движение от спектакъл, който си гледала?
Йоана: Аз много обичам да танцувам, но сякаш не съм опитвала да имитирам движения от спектакъл. Може би защото най-често движенията на професионалните танцьори ми изглеждат много трудни и по-скоро ги приемам като изкуство, т.е. с доза дистанция, а не като нещо, което мога да правя сутрин, докато се обличам. Все пак предвид ироничната ми натура мога да кажа, че често имитирам монолози или импровизирани движения от пърформанси. Миналата година снимах с телефона си речта на Тражал Харел относно When You Go to Buy Real Shit, You Need to Bring Real Shit – е, това е тотално емблематично, превърна се в нещо като мой девиз.
Елиа: Кой е любимият ти спектакъл от тазгодишната програма на фестивала? Опиши усещането, което създава у теб?
Йоана: Спектакълът е BLOODLINES, а усещането е като за феномен, който едновременно е много мой, но и много над мен, а това е от любимите ми усещания.
BLOODLINES е огромен, концептуален и наистина красив проект на компания Stephen Petronio и включва в себе си доста спектакли (интерпретации на емблематични творби от XX в. и авторски произведения на Стивън), които, разбира се, следват една обща концептуална връзка, но са и много различни един от друг, т.е. като шведска маса на усещанията. Харесваш си фигура от миналия век, проследяваш точно в коя държава ще се играе и заминаваш. В България те ще представят три спектакъла: “Ледена примамка” (Триша Браун), “Тропическа гора” (Мърс Кънингам) и “В движение” (авторско парче на Стивън).
Ако още не съм ви убедила, че BLOODLINES ще бъде специален, само вижте самия Стивън – прекрасен и изключително харизматичен талант от Ню Йорк. Препоръчвам да гледате и бекстейдж кадри от създаването на В движение.
Елиа: Какво беше за теб съвременният танц, преди да започнеш да работиш за фестивала? А какво е сега?
Йоана: Отговорът е доста обикновен, но преди да започна работа за фестивала, въобще нямах идея какво представлява съвременният танц, което си е малко странно – все пак съм учила доста up-to-date специалност, която включва История на изкуството, Естетика, Съвременна философия, но в същото време не включва нито едно съвременно изкуство, нито даже някаква адекватна теория на съвременността. В момента съм доста по-наясно от теоретична гледна точка, която ми е и най-интересна
Йоана задава въпросите, Моника отговаря
Йоана: Кой е спектакълът, който ще запомниш по специален начин?
Моника: Работата по ONE DANCE WEEK е наситена и емоционална, едно огромно предизвикателство за ума и душата. Имам възможността да се срещам отблизо с участниците в програмата, което неизменно оставя отпечатък. По специален начин това се случва на всеки спектакъл, с всеки артист. Нямам търпение да разбера какво ще ми предложи деветото издание на фестивала. Все пак това са участници от 8 страни – САЩ, Канада, Швейцария, Испания, Корея, Тайван, Чехия и Франция. Един от спектаклите, на който смятам да обърна специално внимание, е НАГОРЕ на хореографите Йожеф Трефели и Майк Уинтър, който ще закрие ONE DANCE WEEK 2016 на 30 октомври.
Йоана: Кой е любимият ти момент от фестивала?
Моника: Трудно е да посоча само един, но любимо ми е, когато след успешен спектакъл се срещаме с артистите в бекстейдж-а.
Йоана: Къде, как и с какъв екип си представяш ONE DANCE WEEK 2026?
Моника: Основен двигател на фестивала е синергията в екипа, който отдадено и от сърце работи за успешното му случване. Представям си, че след 10 години това ще продължава да е така, но как и къде съм любопитна и аз да разбера.
Моника задава въпросите, Вили отговаря
Моника: Вили, ако можеше да избираш, кой от спектаклите от предходните издания на фестивала би гледала отново?
Вили: За мое съжаление, съм гледала спектаклите само от миналото издание на фестивала. Бих гледала отново спектакъла на Тражал Харел (М)ИМОЗА, но тъй като не успях да гледам ЖИВОТНО на Даниел Абреу, бих избрала него. В момента нямам търпение да гледам компания Stephen Petronio с проекта му BLOODLINES.
Моника: В коя част от работата си по ONE DANCE WEEK срещаш най-голяма трудност?
Вили: В това, че хората все още са резервирани към съвременния танц и е предизвикателство да успеем да запалим интереса и любопитството им.
Моника: Кой е най-големият урок (професионален или личен), който фестивалът те е научил?
Вили: В личен план, открих, че успявам да запазя спокойствие в доста напрегнати моменти, които имаме покрай фестивала. А в професионален план, научих колко е ценно да знаеш, че можеш да разчиташ на хората от екипа си във всяка ситуация.
Вили задава въпросите, Хели отговаря
Вили: Какво за теб е съвременният танц година след като започна работа за ONE DANCE WEEK?
Отне ми един фестивал да разбера, че съвременният танц не трябва да бъде разбиран – трябва да бъде преживян, усетен, споделен. Да се оставиш изразните средства на това толкова лудо, красиво, многолико изкуство да те завладеят и да те накарат да се преживяваш, да усещаш, да се промениш. И ето ме една година по-късно – нямам търпение да видя спектаклите от ONE DANCE WEEK 2016. Очаквам с нетърпение всички, но тайничко се надявам да се запозная с хореографа Маркос Морал, в който съм тайно влюбена, от испанската компания La Veronal и тяхното проучване на човешкото тяло KOVA – Географски инструменти.
Вили: Защо обичаш да работиш за фестивали?
Вили: Има ли нещо, което отличава ONE DANCE WEEK от всичко друго, с което си се занимавала?
Аз не съм офис човек. Работата от 9 до 18 ч. не съвпада с мен. Работата по фестивали е динамична, изпълнена с много луди моменти. Нервираме се често. Никога не стоим на едно място. Общуваме с много хора, а самата комуникацията с артистите е повече от вдъхновяваща.
Вили: Има ли нещо, което отличава ONE DANCE WEEK от всичко друго, с което си се занимавала?
Хели: На първо място мацките от екипа. Ние сме луди, задружни, доста шумни, но когато трябва да се работи – няма по-добро място от ONE DANCE WEEK.
За мен лично ONE DANCE WEEK е любов, вдъхновение, танц на душата. Когато светнат лампите и чуеш последните аплодисменти, когато видиш усмихнатите лица на хората, които излизат от залата, тогава осъзнаваш, че си малка част от нещо толкова голямо и необхватно.
