1/320 от секундата е една от популярните настройки на скоростта на фотоапарата. Тя е универсална и гарантира до 90% успеваемост при снимки на хора в движение. „Хората в движение“ са и фокусът на изложбата на Стоян Ненов. Понякога движението ги спасява, друг път то е единственото състояние, в което са себе си. И именно тогава, в тази 1/320 от секундата, човекът среща човека.
Фоторепортерът на Reuters – Стоян Ненов, е първият българин носител на наградата „Пулицър“. Отличен е заедно с колегите си от фотоотдела на агенцията начело с Янис Бехракис и фоторепортерите от New York Times Маурисио Лима, Сергей Пономарьов, Тайлър Хикс и Даниел Етер в категорията „Снимки от горещи новини“. Признанието идва след работата им по отразяването на драмата на стотиците хиляди имигранти, пристигащи в Европа, загубвайки всичко, понякога дори и собствения си живот.
Няколко часа преди откриването на „1/320 от секундата“ си говорим със Стоян за „горещите“ новини, сложните ситуации, бързите реакции и работата за една от най-големите информационни агенции в света.
С какво те привлича репортажната фотография?
На първо място, с възможността да информирам хора, които не могат да присъстват на мястото на случващото се събитие. Това е и целта на репортажната фотография – да илюстрира една новина. Извън този план, идва и личният момент, в който аз разчитам почти изцяло на себе си – цялата организация по отразяване, логистика, реакциите на място, крайният продукт – все фактори, които се променят ежеминутно и налагат бързи реакции от моя страна.
Каква е най-сложната ситуация по време на работа?
Сложни ситуации се случват често, въпрос на реакция и самообладание е да се излезе от тях. Досега не съм имал крайно напрегнати ситуации, но все пак се случват и такива, които налагат по-хладнокръвно отношение. Тук е много важно фоторепортерът да е безпристрастен, иначе лесно ще падне жертва на собствените си убеждения, а също така ще подведе и аудиторията си, което в никакъв случай не трябва да се случва, защото опорочава професията.
Кои новини са горещи?
Лично аз предпочитам думата „извънредни“, защото „горещи“ придава малко по-таблоидно значение на новините, а когато в тях се говори за човешко страдание в резултат на война, природно бедствие или инцидент, не е редно това да се случва, независимо от аудиторията.
Извънредни са новините, които не са били планирани предварително, при които събитието се случва изненадващо и носи неочаквани последици. Често общественият интерес към тях е много висок.
Колко време ти отнема да се ориентираш в ситуацията по време на репортаж?
Опитвам се колкото се може по-бързо да се ориентирам по време на репортаж, тъй като много често събитието се развива в рамките на секунди. За мен е важно боравенето с техниката да е сведено до рефлекс, за да не губя излишно време, което би ми коствало пропуск на кадър.
Обработваш ли кадрите си?
Не, не ги обработвам. Спазвам правилата на Reuters, които са категорични – извън crop и съвсем основни лабораторни техники (които се прилагат само от редакторите на агенцията) – снимките излизат в сервиза така, както са били заснети. Идеята е да придават по възможно най-автентичен начин ситуацията, като стигат възможно най-бързо до клиентите на Reuters.
Как подбираш кадрите? Колко е важно да си бърз?
Изработил съм си начин на работа, при който преглеждам целия снимков материал отзад напред, избирам конкретни снимки и изпращам тях. Когато редактирам извънредни новини, първо пускам най-важните снимки, след което правя втора селекция. Агенция Reuters от няколко години работи и със система за дистанционно редактиране, което намалява времето от момента на натискане на спусъка до появяването на самата снимка в системата на клиентите до 2-3 минути. За по-извънредни новини или големи спортни събития подобен начин на работа е от изключителна важност.
Препоръчай топ три фотографи в момента, които да следим ?
Какво е мнението ти за Instagram?
Харесва ми, но за забавление. Аз самият не го ползвам често, но обичам да разглеждам снимки там. Какво е да работиш за една от най-големите агенции в света?На първо място е предизвикателство, защото изискванията са много високи и възможността да ги покривам носи освен всичко и лично удовлетворение.
