Какво е изкуството? Добре, малко по-сериозно. Какво са музеите? Защо ходим по музеи? Ходим ли по музеи въобще? Какво очакваме да видим там и трябва ли всъщност да имаме очаквания?
Един от най-класическите, но бързо прогресиращи британски музеи Victoria & Albert, са поискали за колекцията си няколко интересни обекта – първият 3D принтиран пистолет, изкуствените мигли на Кати Пери и чифт джинси от фаст-фешън-супер-лоу-кост марката Primark.
Докато първото е някак обяснимо (макар и ужасяващо), то вторите две за мен се намират някъде между “Не разбирам?” и “Защо по дяволите?!” като емоционален респонс.
Така. Признавам си, пазарувам от Primark. Доста ме е срам, но това е едно от любимите ни неща за правене, когато гостувам на приятелка в Лондон. Не че се притеснявам от стойността на дрехите, просто осъзнавам критичната роля на подобни марки в разрушението на милата ни планетка. Обаче, честно ви казвам, да пазаруваш дрехи с джобни си е сериозно изкушение.
Изкуствените мигли от друга страна, са необяснимо за мен явление и един от най-дразнещите навици на британките и родните фолк легенди. Независимо от това обаче, изглежда изкуствените мигли са една малка маркетинг фурия в съвременното поп общество, съдейки по скандалния успех на “ръчноправените, сто-процента-натурални” косъмчета на Пери. Разбирайте шити и рязани на ръка от жени в неравностойно положение, някъде из централна Азия. При повече интерес, препоръчвам да прочетете интересния поглед над консуматорското общество и човешкия труд зад него в Dezeen.
Обратно на Victoria & Albert. Обектите са част от чисто новата стратегия на музея за куриране с “бърз респонс”. Един вид – разпознаване на вещи, които са съществена част от ежедневието ни, преди да са изчезнали от света, заради високото им търсене, нищожна себестойност и ултра-бърз пазар.
Така че запазете дънките си за 10 паунда. След няколко години може да притежавате музеен експонат.
