Първата ни дестинация е Триест. Пътят дотам е около 9-10 часа. Прекрасните магистрали са след Белград, а в Хърватска и Словения си е направо чудно за кафе паузи сред провансалска обстановка.
Разположен на едноименния залив, малко след границата със Словения, Триест е симпатичен пристанищен град. Често подценяван, ала с голямо историческо наследство – Триест е бил част от монархията на Хабсбургите, а по време на Австро-Унгарската империя е четвъртият по големина град и важен търговско-икономически хъб. Умерено количество забележителности, стар град с тесни улички, прекрасни джелатерии и по-скоро слаб туристически интерес през пролетта. Това не важи обаче за лятото – тогава градът е предпочитано място и от италианците, предвид яхтеното пристанище и камп-лагерите покрай залива.
Най-забележителната част от Триест си остава Мирамаре. Замъкът и прилежащият парк са разположени на около 5 км западно от Триест, върху впечатляващите 22 хектара площ. Гледката от замъка е невероятна, а в парка можеш да се изгубиш и да видиш много редки тропически растителни видове – най-доброто време за това обаче предполагам е лятото или поне по-късна пролет, въпреки че комплексът е отворен за посещение през цялата година.
Търсим си място за нощувка в близост до града – заради цената и гледката. Регионът има страхотен избор хотели от семеен тип, където и отношението е по-лично и почивката е пълноценна.
На следващата сутрин, след неизменното еспресо и закуска поемаме по пътя за „Малкия Рим“ или Флоренция, както още я наричат.
Избираме маршрутът да е по магистрала Падуа-Болоня-Флоренция, отнемащ ни около 5 часа. Рентабилният и балансиран (цена/качество) избор по отношение на хотели във Флоренция е районът откъм южния бряг на река Арно. Спокойно място, но в близост до така или иначе натоварения център. Не трябва да забравяме, че поради множеството културно-исторически обекти историческият център е затворен за автомобили. Затова забравяме за колата в паркинга до хотела и при необходимост използваме удобните линии на градския транспорт, за които ограничението не важи, а билетите са около 2 евро.
Няколко интересни факта за Флоренция:
Център на Ренесансовото изкуство
По данни на ЮНЕСКО във Флоренция всъщност се съхраняват 1/3 от световните арт ценности. Една от задължителните спирки за ценителите е световно-известната галерия Uffizi, където се съхранява богатата семейната колекция от произведения на изкуството на Медичите – най-известният и богат род, участвал в управлението на Флоренция. Galleria Palatina, Bargello и Museo di San Marco са останалите, като средната цена на посещение е около 7 евро.
Родно място на известни
Във Флоренция са родени Леонардо Да Винчи, Карло Колоди (бащата на Пинокио), великият изследовател Америго Веспучи, Николо Макиавели, Галилео Галилей, Роберто Кавали. Тук твори Микеланджело. Дори е родно място на модния бранд Gucci, основан от Гучио Гучи през 1921 г.
Град със слава
– Бартоломео Кристофор изобретява пианото, или поне неговия прототип.
– Известната катедрала Il Duomo di Firenze се строи 6 века до пълното й завършване през 19 в. и до този момент остава катедралата с най-големия тухлен купол, правен някога в целия свят. Радва се на огромен туристически интерес, поради което трябва да се въоръжете с търпение. Има свободни части, има и платени части, които могат да се разгледат срещу средна цена от около 8-9 евро.
– Ponte Veccio пък e единственият оцелял мост след Втората световна война във Флоренция, защото „бил прекалено красив, за да бъде разрушен“. Покритият мост над река Арно е известен предимно като дом на ювелирни майстори и бижутерски магазини.
Направили сме план за колкото се може по-голяма обиколка из Флоренция, но не си правете илюзии – времето никога не стига. Симпатичният ренесансов хаос на града винаги действа пристрастяващо, ала абсолютният екстаз, сякаш сме покорили нов континент, ни завладява след като стъпваме на върха на хълма до площад Микеланджело – зашеметяваща, магична и цветна, Флоренция ни остава без дъх.
Многото туристически обекти и мнението, че италианците разбират как да печелят от туризъм не означава, че са оставили на заден план един от най-важните си ритуали – храната. Джелатериите са на почти всеки ъгъл, а бързият им вариант на храна е вкусно панини с прясно прошуто и сирене. Препоръчваме за по-спокойно и обилно похапване, да дадете сила на търсаческото си усещане извън туристическия център, предвид цените, а като бонус ястията се комбинират с жива музика след 19 часа в почти всеки приятен „ристоранте“.
Операта, футболът и изложения на различна тематика също могат да бъдат част от програмата ви при посещение на града.
