Разгръщам листа с пресинформацията секунди преди да започне поредното шоу. То е неслучайно — пъривят ден на London Fashion Week завършва с предвидените малко над 60 минути за дефиле, които меко казано ми се струват незипълнима задача след натоварения ден, изпълнен с много нови впечатления, емоции, запознанства и марки.
Разглеждам папката и на една от първите страници попадам на списък с доста познати имена — това са почти всички дизайнери от тазгодишното разписание на дефилетата. Тук виждам Ashish, Bora Aksu, Caitlin Price от Fashion East, Christopher Kane, David Koma, Jonathan Saunders, Phoebe English, Simone Rocha, Thomas Tait, Mary Katrantzou и много други. Това са всички дизайнери, възпитаници на MA Fashion в едно от най-реномираните училища по дизайн — Central Saint Martins, част от University of the Arts.
Hayley Grundmann
Имената не се изчерпват с въпросната страница. След секунда поредното от списъка се изписва на стената в края на пътеката и първият модел от магистърските колекции е вече пред мен. Matty Bovan, който в крайна сметка се оказа и един от двамата носители на спонсорската награда, представя колекция от плетива в контрастиращи ярки цветове, като цикламено розово, което напомня мъжките оувърсайзд пуловери от януарските колекции, представени от креативото трио Sibling. Плетените рокли на Matty правят конотации и с американската скулпторка и артист от френски произход, Louise Bourgeois.
Matty Bovan
Matty Bovan (в средата)
Пресечените линии, алогичните силуети и аморфни обемни решения прозират и в творенията на друга млада дизайнерка — Krystyna Kozhoma. Памнталоните тип-чарлзтон пък са моста между оригиналните креативни решения и тенденциите за следващия сезон. Странна асоциация правим и с ранните творения на Gareth Pugh, който по-късно същата седмица се завърна с шоу в Лондонския Victoria & Albert Museum и отдаде чест на творческия гений на Lee McQueen.
Krystyna Kozhoma
Споменавайки това име, трябва да се отбележи, че всички тези млади таланти са и носители на стипендии, давани от Chloé — фондацията на Isabella Blow — какъвто е и Matty Bovan. Дългогодишната подкрепа и менторски съвети на колоси като Louise Wilson, чието опело се състоя по-рано същия ден, са и причината за емблематичният почерк на всяко идно поколение.
Друго име от същеят този випуск — Beth Postle се спомена наред това на Matty като вторият носител на спонсорската награда от 5000 паунда и възможност за представяне на самостоятелна колекция. Пелерините с поп-арт принтове и апликирани високи токчета, в комбинация с макраме и анимационни принтове, които биха могли лесно да бъдат трансформирани в комерсиален продукт, спечелиха и сърцата на съдията Charlotte Stockdale и присъстващата в залата — Róisín Murphy.
Beth Postle
Мъжките колекции по нищо не отскъпиха на женските си еквиваленти. При тях обаче се наблюдаваше характерна тенденция свързана с материите — лен, памук и шифон в полуразпад, промазани материи, открояващи се аксесоари като огромна федора или сламени рамки. Силуетите бяха с преувеличена висока талия, моделите носеха чорапогащници, текстурите бяха груби, неоработени. В контраст бяха коприната и жарсето, които бяха предпочитани материи наред с неопрена, който от 3 сезона насам се прокрадва тук и там в колекциите, превръщайки се в доминанта.
Charles Jeffrey
Гигантските кактуси — творение на Xinyuan Xu, които не бяха наградени, но със сигурност не останаха незабеязани — беше само един от десетките примери, че силната фигура на личности като Louise Wilson са в основата на формирането на креативни надежди, в чиито ръце образът на седмицата на модата в Лондон всяка година се претворява и бележи световните тенденции.
Xinyuan Xu
