Запознайте се с Гери.
Meet Geri.
Винаги съм искала да направя нещо мое. Много време правех неща от полимерна глина, все започвах проекти и не ги довършвах. Когато ми дойде идеята за шевиците, реших този път да не се отказвам. И, не щеш ли, една работа като я вършиш – става. Започнах да работя по този проект преди да разбера, че съм бременна, но мисля, че работата по нещо ужасно интересно и вдъхновяващо ми помогна да съм спокойна през 9-те месеца, че и после.
Сама ли стоиш зад проекта?
Да, зад по-видимата част на проекта стоя аз. Идеите, дизайните, сайтът са мое дело. Нямаше обаче да се справя без Петър, моя съпруг, който отдели много от своето време за този проект и ми помогна за логистичната и счетоводната част. Така че на този етап Шевица вече е семеен проект.
Къде и как произвеждаш шаловете? Какви материи използваш?
Всъщност това бяха въпросите, на които аз не можах да отговоря повече от 3 месеца в процеса на работа. Дълго се лутах между техники на печат, печатници, материи. Много време от всякакви места ми затваряха телефона, защото съм прекалено малък клиент и не им се пускаха машини заради мен. Да не говорим за складовете в Илиянци, в които ми се наложи да вляза.
Все пак, след огромно проучване стигнах до заключението, че подходящата техника на печат в моя случай е сублимацията. Това е процес, в който мастилата минават от твърдо, директно в газообразно агрегатно състояние и по този начин попиват до самата сърцевина на нишката. Така цветовете стават много наситени и трайни и не стоят като повърхностен слой, както при ситопечата.
Този печат обаче има един минус — материята, на която се прави, трябва задължително да е полиестер. Бях решила, че няма да произведа нещо, което самата аз не бих сложила около врата си и за това отделих много време на избора на материята. Най-после намерих полиестер, който по нищо не се различава от коприна. Да живеят братята корейци.
Иначе печатам шаловете тук в София, но за конкретната фирма ще си замълча. Бижутата си правя на 3D принтер.
А защо шалове?
Защото съм графичен дизайнер и съм свикнала да работя в двуизмерна среда. Избрах да започна от шалове, защото можех да подходя към техния дизайн, както към всеки друг празен лист в Illustrator.
В новата колекция обаче видяхме бижута и чанти. Планираш ли и други неща?
Сега съм намислила две нови неща. Едното ще бъде аксесоар, но по-скоро за кухнята, отколкото за шията. Другото е титанично и е beyond аксесоари. И дано да успея да го направя. Но и за двете няма да кажа повече.
А планираш ли въобще или проекта по-скоро е импровизация?
Планирам, да. Постоянно мисля какво е бъдещето на този бранд и концептуално, и като канали за продажби, и като позициониране. Имам нужда от ясна представа на къде може да отиде “Шевица”. Не съм вече на възраст, на която да правя неща само защото са яки. Трябва да имат и потенциал за развитие.
Как подбираш различните мотиви?
В различните колекции ги подбрах по различен начин. В прохождащата ми колекция “Геометрии” просто избрах тези, от които ми се стори, че ще се получи нещо. И там работата беше чисто на принцип проба-грешка. На опит двестния опит взе че се получи.
Във втората — “Човешки фигури от Самоковско”, гледах всички фигури, които избера да могат да се изградят от едни и същи елементи (в случая триъгълници), защото знаех още преди да започна, че искам тези фигури да са подходящи и за 3D принт. Т.е. трябваше по лесен начин фигурата да работи и като плоска графика, и като файл за 3D принтиран предмет.
В третата ми колекция “Животните” гледах да избера разнообразни фигури на животни — има орли, има петли, има кончета, пауни, насекоми.
I always wanted to do something on my own. I used to do stuff from polymer clay, started many projects and never finished them. When I got the idea for the embroideries, I decided not to give up this time. And turns out that when you do your job, things start giving results.
I started working on the project before I found out I was pregnant, but I think that doing something that you find truly interesting and inspiring helped me to stay calm during the nine months and after.
Are you all alone behind the project?
Yes, it’s just me behind the visual part of the project. The ideas, the designs, the website are all my work. However, I‘d have never made it without Peter, my husband, who spent a lot of time on this project, helping me with the logistics and the accounting. So at this stage we could say Shevitza is a family project.
Where and how do you produce the scarves? What materials do you use?
In fact, those were all questions I couldn‘t answer myself for more than three months in the beginning of the project. I spent lots of time wandering between printing techniques and fabrics. Many enterprises hung up the phone on me because I’m a tiny client and they don’t even want to start the machines for me. Not to mention all of the warehouses in Iliyantsi where I had to go.
However, after a serious research I came to the conclusion that the appropriate printing technique in my case is sublimation. This is a process in which the ink passes from a solid directly into the gaseous state, and thereby it gets absorbed in the core of the material. This way the colors are very saturated and long lasting and don’t look like a surface layer, as they do with screen printing.
The problem here is that the material used must be polyester. I didn‘t want to produce something that I wouldn’t put myself, so I’ve spent a lot of time choosing the fabric. Finally I found polyester, which is no different from silk, long live our Korean brothers!
I print the scarves here in Sofia, but I won’t say the name of the enetrprise. For the jewelry I use a 3d printer.
And why scareves?
Because I‘m a graphic designer and I‘m used to work in a two-dimensional environment. I chose to start from scarves because you can approach their design the same way you do with any blank sheet in Illustrator.
Now you also have a collection of jewelry and handbags. Are you planning other items?
I‘m thinking about two more things. One will be an accessory, but for the kitchen rather than the neck. The other is titanic and beyond accessories. I hope I can do it! But I won’t say more.
But do you plan at all or is the project an improvisation?
I do plan. I‘m constantly thinking about the future of this brand, its concept, the sales channels, the positioning. I need a clear idea of where I want to go with Shevitza. I am no longer in that age where you do things just because they’re cool. They need to have potential for development.
How do you select the different motives?
I select them differently for the different collections. In my debut collection “Geometry” I just chose shapes that I could get something out of. It was a trial. After 200 attempts, it worked.
The second — “Human figures from Samokovsko” I wanted all the pieces to be constructed from the same elements (in this case triangles), because I wanted these figures to be suitable for 3D printing. Meaning they had to look equally good as a flat graphic and as 3D printed object.
In my third collection “Animals” I just selected various figures of animals — there are eagles, there are roosters, horses, peacocks, insects.
Гледам всички мотиви да са в необичайни цветове. Или поне в засилени обичайни.
При първата колекция като цяло следвах цветовете на оригиналните мотиви и само ги направих по-ярки и съвременни.
Във втората колекция всичко тръгна от бижутата — първо намерих материала, на който да печатам и най-хубавите му цветове бяха цикламено и черно. Това определи и цвета на мотивите по чантите и шаловете. Само че исках шаловете да стоят малко по-нежно и за това замених черното със сиво.
В третата донякъде прекалих. Но реших това да е моята по-тренди колекция. По същото време намерих и нова печатница, която можеше да изпечата прекрасни ярки, почти електрически тонове и реших да пробвам.
Имаше ли някакви познания по фолклор, преди да се захванеш?
Нула. Цял живот съм учила в англо-повлияни училища и никога не съм се интересувала чак толкова от нашите традиции и нашето наследство. Още с първата купена антикварна книга разбрах колко съм изпуснала. Бедна ми е била фантазията за какво наследство става дума и колко сложни и красиви стилизации са правили нашите баби. И то много преди De Stijl да направят своето study of a cow, и то без да подозират, че са предвиждали визуалните изкуства напред.
Имаш ли поглед над клиентите си, какъв тип хора са?
Хората, които купуват от “Шевица” са всякакви. Много често са българи, които живеят навън и са затъжени, много често са хора, които наистина имат познания за нашия фолклор. Като цяло са на всякакви възрасти и от всякакъв произход.
Разкажи ни и за идеята зад постерите, които правиш?
Всичко започна от изказването на (все още) спортния ни министър за Сани Жекова. Беше толкова заплетено и витиевато и не знам какво си, че се зачудих дали ако го дешифровам ще излезе нещо смислено. Учила съм текстова лингвистика, учила съм графичен дизайн, към академичното реших да подходя по академично му. И се оказа, че жената знаела идеално какво иска да каже. Просто мозъкът й работи на различен принцип от нашите.
Останалите плакати ги направих много лесно и бързо — за един ден. Не исках да ги продавам, но исках хората да ги имат и така ги пуснах за свободно сваляне.
Къде можем да намерим шевица, освен онлайн?
За сега всичко е на shevitza.eu. Преди два дни пуснах някои модели шалове и в etsy с идеята да потърся купувачи извън България.
Надявам се, че с времето ще намеря точни партньори, чрез които да мога да продавам и на други места.
I try to make all the motives in unusual colors. Or at least reinforced common colors.
In the first collection I was basically following the original colors and only made them a bit more vivid and contemporary.
In the second collection it all started with the jewelry – first I found the material for printing and its best colors were magenta and black. That determined the colors of of the bags and the scarves as well. Only thing I wanted the scarves to be slightly gentler, so I replaced the black with gray.
In the third collection I somewhat overreacted. But I decided this to be my trendy collection. At the same time I found a new printing company, that could print wonderful bright and almost electric colors and decided to try.
Did you have any knowledge of folklore before getting into?
Zero. All my life I have studied in English-influenced schools, I never cared that much about our traditions and heritage.
Ever since I found this book on antics I realized how much I have missed. What incredible heritage we have and how complex and beautiful were the motives that our grandmothers used to wear. And long before De Stijl made their ‘study of a cow’, and basically predicted the future of visual arts.
What kind of people are your customers?
Any kind. Very often they are Bulgarians who live abroad and are homesick, other tiems it’s people who have actual knowledge on folklore. Generally of my custimers are of all ages and backgrounds.
Tell us about the idea behind the posters you did?
It all started with what our sports minister back then said about Sani Zhekova. It was so tangled and confusing, that I ended up wondering if something would come out if I try to decrypt it. I studied linguistics and graphic design, so I decided to aprroach the academic academicly. And it turned out that the woman knew perfectly what she meant. It‘s just that her brain works differently from ours.
The other posters I made very easy and quick – basically in a day. I didn‘t want to sell them, but I wanted people to have them and so I uploaded everything for free download.
Where can we find Shevitza?
For now everything is on shevitza.eu. Few days ago I put some models on etsy with the idea to attrack some foreign buyers.
Soon I hope I‘ll find some new partners as well.
