Безкрайното ровене сред прашните редици стари плочи, в малкото места в София които предлагат такива, често ме кара да се замисля как точно музикалната колекция на Patrick Bateman, главният герой от романа American Psycho, се е оказала във вехт столичен оказион. Нагазил до колене в бездушен, 80-ски corporate rock и pop, сомнамбулен funk и естраден jazz, опадъка на съвременната цивилизация изглежда безвъзвратно необратим.
Но понякога (най-вероятно свързано с фазите на лунния календар) обложката на нещо истински ценно „засиява” измежду купчината ръждив аудио скрап.
Тази поредица посвещаваме на несравнимият момент на религиозно просвещение и душевен мир, когато вземем в ръка безценнен диск от черно “злато”.
В подкрепа на тезата ни, прилагаме образец А – Trans-Europe Express, шестият албум на Kraftwerk, от 1977.
Този албум представлява кулминация на идеите на групата от първата половина на 70-те, и момента в който експеримнтите им кристализират в изящна форма на модерен pop. Това е и последната поява на Kraftwerk, в амплоато им на musik arbeiter, както Ralf Hutter често нарича членовете на групата, по това време, което говори за крайното му желание да се дистанцира от наложилата се rock митология, базирана почти изцяло на мита за саморазрушителния, егоцентричен музикален “гений”.
Последвалият обрат в цялостната концепция на групата, става ясен още от заглавието и обложката на албума им от 1978, Die Mensch-Maschine. В рамките на следващите няколко години, трансформацията на Kraftwerk в музикални автоматони ще бъде завършена. Групата изживява остатъка от кариерата си напълно “дехуманизирана”, и музиката й постепенно губи аурата на екзалтирано преклонение пред духовната и физическа либарализация, постигната благодарение на технологичния „полет” на следвоенна Европа. През 80-те години, Kraftwerk бавно се превръщат в затворници на този прогрес, предлагайки ни незначими оди за персонални компютри, джобни калкулатори, витамини… и Tour de France?!. Винаги безупречно изпълнени, но някак иронични и дистанцирани, сякаш самите те изгубиват вяра в технологичния идеял като положителна сила, и прегръщат отчуждението, като негов основен белег.
Но нека се върнем към 1977, когато (все още) младите “музикални работници” са на върха на възможностите си. Премереният им модернизъм вече е придобил невероятен блясък и изключително нюансирано звучене. От Дюселдорфския dub в “The Hall of Mirrors“, със спирали от моно-синтезатори отекващи до безкрай. Безкрайната магистрала от krautrock дръм-машини и синтезатори, в “Europe Endless“, доказва че групата все още не е скъсала напълно с корените си, и най-вече с влиянието на бившият им барабанист Klaus Dinger (Neu!, La Dusseldorf). Ambient Евро-софистицизмът в “Franz Schubert“, и чуството им за хумор в “Endless Endless“, където вокодиран вокал повтаря заглавието до безкрай, на фона на синт арпежите от предишното парче. Kraftwerk доказват че не са елитарно настроени към и rock аристокрацията, споменавайки David Bowie и Iggy Pop, пребиваващи по това време в Берлин и отявлени почитатели на групата, в заглавното парче от албума. Не случайно, звукът на Kraftwerk ще окаже огромно влияние върху звученето на двата албума на Bowie, излезли през 1977, “Low” и “Heroes”. Всеки от тези албуми съдържа по една страна от изцяло инструментални, доминирани от звука на синтезатори, инспирирани и цитиращи krautrock пионерите . Втората страна на албума “Heroes” дори започва с парчето “V-2 Schneider” посветено и наименувано на Florian Schneider от Kraftwerk. Аналоговите дръм машини в “Metal on Metal” и “Trans-Europe Express” са гранитнo мощни и прецизни, истинските праотци на монжество electro и hip-hop backtrack-ове.
Бледите млади мъже от обложката на Trans-Europe Express, наподобаващи амбициозни абсолвенти от технически университет, вперили оптимистично погледи в светлото, технократско бъдеще на Обединена Европа, се превръщат, в началото на 80-те години, в случайни, но заслужили, pop звезди и hip-hop основоположници, благодарение на постоянната ротация на клиповете им в ефира на прохождащата тогава MTV и патронажа на Afrika Bambaataa и други turntable пионери.
Но преди всичко в рамките на този албум Kraftwerk “изобретяват” звука на следващото десетилетие, и слагат край на на доминиращата роля на китарата като основен глас в pop музиката, наложила се от зората на rock’n’roll ерата, през праисторическата 1956 година. Въпреки че далеч не са единствените пионери на синтезатора, дори и в рамките на Западна Германия, групата използва инструмента за създаването на изцяло нова pop музика, докато връстниците им от krautrock сцената, като Popol Vuh, Cluster, Harmonia, Ash Ra и Tangerine Dream, са посвещават на езотеричната kozmische музика.
През следващата година-две, вдъхновени от модерния, аеродинамичен pop на Kraftwerk, и уморени от нихилизма и строгите рамки на пънка, множество Британски групи, с екзотични имена като Ultravox, Human League, OMD, Japan, полагат основите на злощастно нареченият new-wave. До средата на 80-те, дори заклети blues традиционалисти като ZZ Top, стават мега-звезди благодарение на синтезаторния makeover на звука им.
Trans-Europe Express е доза оптимистичен модернизъм, концептуален минимализъм и музикален перфекционизъм, която в тези дни на повсеместен евроскептицизъм, технологично пренасищане и постоянно пост-модерно реконтекстуализиране на стари идеи, е повече от наложително да бъде чута и оценена.
Vorsprung durch Technik — докрай!
