Разказа ни за всички страхотни нови места в Лондон, за балансирането между работата мечта и работата, която ти плаща наема, за интервютата й с Grimes и Meredith Monk, за един особен концерт в Бруклин и какво ли още не…[/twocol_one] [twocol_one_last]We met Ruth Saxelby. She’s a music journalist from London also working as a freelance copywriter just so she can afford the pleasure to travel and write for Dazed&Confused, Pitchfork and The Guardian.
She told us all about the new ‘it’ places in London, about balancing inbetween the dream job and the one that pays the rent, her interviews with Grimes and Meredith Monk, a not so ordinary concert in Brooklyn and a lot more…[/twocol_one_last]
Казвам се Рут Саксълби и съм писател от Лондон
Къде те намираме?
В момента съм в доста задушния Ню Йорк, където прекарвам втората половина на двумесечния ми sabbatical, а първата изкарах в прекрасната ви страна. Вече няколко години пиша за музика и тази година реших да се оттегля за известно време и да се фокусирам върху лични литературни проекти.
Работиш като freelance журналист за Dazed&Confused, Pitchfork… Би ли ни разказала повече? Как въобще стана музикален журналист?
Редактор съм в Dummy лондонско музикално списание, освен това пиша за Dazed&Confused, Pitchfork и The Guardian – и който още иска да ме наеме! Идеята да стана музикален журналист се роди, докато учех английска литература в университета в Лийдс. Бях фен на вече несъществуващото списание за електронна музика Jockey Slut и ходех по много партита: да пиша за музиката, която ме побъркваше, беше доста привлекателно занимание. В крайна сметка започнах да стажувам в Jockey Slut, докато учех, но когато след няколко години се дипломирах, много ог големите музикални/младежки списания бях затворили заради кризата (вкл. The Face, Muzik и за съжаление – Jockey Slut) и мечтата за кариера в музикалната журналистика беше повече от наивна. Започах да се занимавам с копирайтинг за малко, а постепенно минаха години, работих за няколко големи рекламни агенции, плащаха добре, но кръвното ми скочи в космоса! Бях започнала да се побърквам от стрес, но за щастие хората от Jockey Slut ми подадоха ръка. Тъкмо планираха Dummy и когато през 2009 сайтът им стартира, започнах да пиша за тях вечер и през уикенда. Буквално за два дни се почувствах отново жива: беше толкова стимулиращо, че пиша отново! Копирайтингът не е писане, а реклама. Редакторът на Dummy, Charlie Jones в момента работи и за Dazed Digital. С времето придобих увереност, че мога да пиша и за други издания. В момента един ден работя за Dummy, през останалото време – за други издания.
Какво слушаш напоследък?
Микс от нови и стари неща – новото EP на британския продуцент/певец Sampha, отварящият трак на Ryuichi Sakamoto от саундтрака към Merry Christmas Mr Lawrence. Тази мелодия ме преследва от дете, сънувала съм я и не съм знаела от къде е. Докато наскоро един приятел не ми я изсвири и ми каза автора. От тогава не спирам да я слушам.
Кой беше последният концерт, доставил ти най-голямо удоволствие?
Бях възхитена от едночасовия сет на един грък на име Jar Moff, който слушах в Ню Йорк. Той издава за PAN и беше в града, за да участва във фестивал на лейбъла. Концертът беше в нещо като средновековна зала в Issue Project Room в центъра на Бруклин. Когато светлините угаснаха, изригна торнадо от звуци! Усещането беше физическо. Обожавам това чувство: когато музиката „прави всичко по силите си“, за да те докосне, или в този случай – да те всуче в сърцевината си.
Би ли ни разказала за най-вълнуващите места, на които си била или най-любопитните хора, които си срещала?
Взех интервю от Grimes в родния й Ванкувър за корицата на Dazed&Confused миналата година – просто не можеш да устоиш на енергията, която излъчва. Преди 2-3 години имах възможността да направя много любителски късометражен с чикагските продуценти DJ Rashad и DJ Spinn, заедно с няколко забележителни танцьори в Sadler’s Wells, Лондон . Но сигурно най-вдъхновяващият човек, който някога съм срещала, е авангардната композиторка на вокали Meredith Monk. Тя е на 70, но е супержизнена и енергична. Записах разговора й с нюйоркското дуо Blondes за специален брой на Dummy и през цялото време, докато ги слушах, бях настръхнала.
Кажи нещо повече за клубната сцена в Лондон в момента. Къде би ни завела?
Винаги се случва нещо в Лондон. През последните години, BoilerRoom и онлайн радио NTS оказват голямо влияние на музикалната сцена тук, като й помагат да се развива. Вълнуващо е да наблюдаваш как тези проекти се разрастват. По отношение на нощните забавления, аз съм фен на звука от винила, какъвто може да се чуе в Rhythm Section в Peckham, House of Trax в Dalston, където можеш да избухнеш на истински grime или пък новият Local в Brixton, където е като е един голям домашен купон. Бих ви завела на всяко тяхно парти. Други места, които си заслужават и имат страхотен line-up почти всяка вечер са Plastic People и XOYO в Shoreditch, Bussey Building в Peckham и Corisca Studios в Elephant & Castle.
Предполагам, че всеки, който чете това, си мисли, че имаш страхотна работа. Има ли нещо, което остава скрито?
От лятото на 2011 съм фрилансър и без съмнение най-трудното за всеки фрилансър е да коориднира финансите си. Никога не съм срещнала богат музикален журналист, но и не познавам някой, който го прави заради парите. От време на време работя и като копирайтър, за да свържа двата края. Не мога да си представя, че някога ще мога да се издържам с писане, но и съм далече от мисълта да се откажа. Затова нямам против да работя за рекламата от време на време. Така си осигурявам време и пари, за да се отдам на лични проекти. Фриланс заниманията с журналистика не са доходносни, но ти създават едно много полезно напрежение: непрекъсннато да се движиш напред, да учиш, да си във форма за писане и спазване на срокове.
А какво те впечатли най-много в България?
Страхотната природа, вкусната храна, но най-вече чудесното отношение от хора, които виждам за първи път и които на драго сърце се съгласиха да ме включат в плановете си за почивка и да ми покажат това-онова.
Ако те попитат „Какво има в България?“, какво би отговорила?
Страхотни живи млади хора, които имат планове и надежди за ново бъдеще.[/twocol_one] [twocol_one_last]Hey Ruth, please introduce yourself to our readers.
Hi, my name is Ruth Saxelby and I’m a writer based in London.
Where do this interview finds you?
I am currently in a rather muggy New York where I have been spending the second half of a two-month sabbatical, the first month of which I spent in beautiful Bulgaria. I’ve been writing about music for the past few years and this year decided to take some time out to try and focus on some personal writing projects.
You are working as a freelance journalist for Dazed & Confused, Pitchfork… what else? How did you start working for them? How did you start as a music journalist in the first place?
I am an associate editor at Dummy, an online music magazine based in London, and I also write for Dazed & Confused, Pitchfork and The Guardian – and whoever else will have me! The idea of being a music journalist first got into my head when I was studying English Literature at university in Leeds. I was a huge fan of a now-defunct electronic music magazine called Jockey Slut and a big clubber: writing about the music that was blowing my mind on a weekly basis was too delicious a prospect not to pursue. I ended up going to London to do work experience at Jockey Slut when I graduated but within a couple of years many of the big music/youth culture magazines had folded in the recession (including The Face, Muzik and, sadly, Jockey Slut) and a career in music journalism felt like a pipe dream. I fell into doing some freelancing copywriting, which turned into a bunch of years doing big money projects as a full-time copywriter at a series of digital agencies and probably cranked my blood pressure up to the uh-ohzone. I definitely felt a touch insane but was lucky enough to be thrown a rope by the guys who set up Jockey Slut. They had started a new music magazine called Dummy and when the website launched in 2009 I started writing for them in my evenings and weekends. Pretty much overnight I felt alive again: it was so exhilarating to write again. Copywriting isn’t writing, it’s advertising. While I don’t regret the time I spent doing it – it taught me a lot about the science of writing – I was desperate to do something more creative. I fell wholeheartedly in love with Dummy, and with the vision that Charlie Jones (the editor at the time, he is now editor at Dazed Digital) had for the website. When I wasn’t at my day job (and sometimes when I was) I lived and breathed Dummy. Over time, writing for Dummy gave me the opportunity – and confidence – to write for other publications too. Now I do one day a week at Dummy and freelance the rest of the time.
What kind of music do you listen to lately?
A mix of new and old: the stirring new EP from UK producer/singer Sampha and the title track from Ryuichi Sakamoto’s soundtrack for the 1983 film Merry Christmas Mr Lawrence. I first heard the latter – or rather, the synth version of it – when I was a small child and it had always haunted me because I didn’t know what it was. Did I dream it? Then just last week a close friend played it to me and I was over the moon to be able to place it and haven’t stopped playing it since.
What was the last concert you really enjoyed?
I was overwhelmed by an intense, hour-long set by Greek artist called Jar Moff in New York recently. He releases music on PAN and he was over here to take part in a two-week festival organised by the label. He performed in what felt like a medieval hall at Issue Project Room in downtown Brooklyn and, when the lights went down, summoned up a tornado of sound. It was so physical. I love that feeling: when the music is doing everything in its power to reach you or, in this case, to sweep you up into its core.
What are the most interesting places you have been to/ people you’ve met?
I interviewed Grimes in her hometown of Vancouver, Canada, for a Dazed & Confused cover feature last year, which was really fun: her energy is irresistible. A couple of years back I was thrilled to have the chance to make a very DIY short film with Chicago footwork producers DJ Rashad and DJ Spinn, along with a group of incredibly talented/passionate footwork dancers, at Sadler’s Wells in London. But probably the most inspiring person I’ve ever met was avard-garde vocal ensemble composer Meredith Monk at her apartment in Manhattan. She’s 70 now but so alive and playful. I had organised for the NYC duo Blondes, who had sampled one of her early works, to interview her for a special feature for Dummy. I got goosebumps listening to their conversation.
Tell me more about the current music scene in London? Where would you take me if I come to London now?
There’s always something going down in London. Over the last couple of years, Boiler Room, the live-streaming music show, and online radio station NTS have had a big impact on London’s music scene, helping to both shape and support the local community. It’s been thrilling to watch them both grow. In terms of fun nights out, I’m a fan of the all-vinyl, heavy grooves night Rhythm Section in Peckham, House of Trax in Dalston, where you’re just as likely to hear grime as ballroom, and new night Local in Brixton which feels like one big house party. I would take you to any and all nights that this lot were throwing. Other venues worth checking out that often have fantastic line-ups include Plastic People and XOYO in Shoreditch, the Bussey Building in Peckham and Corisca Studios in Elephant & Castle.
I guess everyone reading this will think you have the coolest job in the world. Are there any bad things about it?
I’ve been freelance since summer 2011 and without a doubt the hardest thing about it is the money side of things. I have never met a rich music journalist – but, honestly, that’s not what anyone I know is in it for. I take on a couple of freelance copywriting jobs every few months to make ends meet. I honestly can’t imagine a time when I’d be able to fully support myself writing about music in a freelance capacity, and yet I have never been so happy and I am nowhere near ready to give that feeling up. That’s why I don’t mind offsetting it with some copywriting: it gives me some breathing space to take on the writing jobs I really want to do but couldn’t afford to live on. While being a freelance music journalist is tough financially, it can also provide a helpful kind of pressure: it means you’re constantly pushing yourself to get better at writing and pitching articles.
What is the biggest challenge in your work?
Self-discipline. Time management. Excessive procrastination.
What impressed you the most in Bulgaria and in the Bulgarians?
The beautiful scenery. The delicious food. But most of all, the warm welcome from people I’d never met before but who were only too happy to include me in their plans and show me their country.
If someone asks you: “What it’s in Bulgaria?”, what would you answer?
A nation in flux, alive with possibilities and dreaming up new futures.[/twocol_one_last]
