Rebel е най-готината марка, с която сме се сблъсквали напоследък, затова решихме да ти разкажем малко повече за нея. На пръв поглед това са мъжки бански с илюстрации на животни, но зад тях има толкова много история, че ще ти се завие свят.
Идеята за Rebel хрумва на Нели Парчик, която си е написала домашното за шестица. Всичко започва с голямото й желание да направи нещо смислено и понеже обича животните, нещата се подреждат от само себе си. Резултатът е мъжки бански с илюстрации на застрашени животни, като $30 от всеки продаден чифт отиват за организация, която се грижи за опазването на съответното животно – пингвини от Галапагос, китови акули, суматрански тигри, панди и делфини от Мауи.
Ето какво ни разказа Нели за начинанието си.
Разкажи ни за екипа ви?
Ние сме четирима. Аз съм единственият, който е изцяло ангажиран с проекта. Илюстраторът ни е българин. Той много обича животните и направо обожава пандите. За мен беше важно да му идва отвътре, а не просто да го поръчам на някого. Останалите са – приятелят ми, който е и кофаундър. Имаме и момиче, което се занимава с маркетинга. Базирана е в Лондон и е британка.
Защо бански?
Започнах с това кои са нещата, които се връщат най-малко? Какъв е шансът да не уцелиш размера на банския си -минимален, в сравнение с това да не си уцелиш размера на панталона, ризата, обувките си.
В началото си мислих, като много хора, че това е бански, той е елементарен, но с времето си дадох сметка колко греша. Ще ви дам пример с конеца ни. Когато го купувах, ми казаха китайският конец струва 1,50. Попитах колко е хубавият, казаха ми 2,50. Попитах колко е най-хубавият, отговориха ми 12,50. Следващият ми въпрос беше този, който е 12,50, 12 пъти по-хубав ли е от китайския. В крайна сметка взех най-хубавия германски конец, но искам да имам обяснение защо стойността му е толкова висока. За мен беше изключително важен конецът, все пак той държи банските да не се разпаднат. Просто няма елемент, който да е достатъчно малък, за да няма значение.
Всичко в нашия продукт е къстъм. Като започнем от копчето, което ние сме си дизайнвали, накрайниците ние сме дизайнвали, дори шнура за връзките е къстъм.
Искам всяка една част да е изпипана. Не искам да имам страхотна кауза, но продуктът ми да е боклук или обратното. За да може, когато разкажа цялата история, сглобя цялата картинка, хората да ми повярват и не само да повярват, а и да се ангажират. Смятам, че нашето поколение трябва емоционално да се ангажира с това, което се случва, за да може нещо да се промени.
А защо мъжки бански?
Вярвам, че особено в началото всеки бранд трябва да има фокус. Колкото повече неща опитваш да правиш, толкова по-голяма е вероятността да се провалиш. А иначе защо мъжки? Защото изборът на женски бански подлежи много на мода и на личния вкус на една жена. Едни искат цял, други половинки, с триъгълник, с банел, по-покривен и т.н. При нас най-хубавото е принтът, а при един женски бански S размер ще имам място само за двете очи на акулата и една перка. Няма да има как да го направя, така че да изглежда добре и да предам цялостното усещане. Единственият вариант, който сме мислили е цял бански, но евентуално по-нататък.
Какъв е бекграундът ти?
Финанси. Аз съм пълна отличничка по финанси. Винаги съм си мислила, че искам да се занимавам с това и го правих с голямо желание. При всичко, което правя, се хвърлям на повече от 100%. Но в един момент си зададох въпроса защо го правя, понеже съм само едно кръгче в цялата машина и дали съм аз, или някой друг, няма значение. Живеем само веднъж, искам да оставя нещо след себе си.
Кой е направил дизайна на банските?
До голяма степен идеята е моя, имайки предвид как трябва да бъде направен и как трябва да изглежда един мъжки бански, за да е добър. Не измислям топлата вода, разбира се. Например не харесвам джобове с лепки – изглеждат недовършени, а и се разкъсва принтът отзад. За да имаме правилно изпълнение, ще ни е доста по-трудно. Опитвам се да опростявам нещата.
Интересен детайл е, че джобчетата вътре са тюркоазени, това е цветът на бранда ни – конецът и шнурът също са тюркоазени при всички бански. Друг е, че примерно половината джоб е от плат, а останалата половина от бандаж, за да се празни от водата по-бързо.
Как подбрахте животните?
Пуснах анкета сред общата мрежа от хора, която имаме с приятеля ми. В нея бях включила 20 животни и помолих всеки да избере по 3, както и бях оставила място за попълване, ако съм пропуснала нещо. Имаше доста интересни попълнения. Повсеместните любимци бяха пандата и делфинът. Акулата беше много предпочитана сред мъжете и тя малко ни затрудни в интерес на истината, защото все пак е бански, лято е и не искахме да е нещо кръвожадно и зловещо, а по-скоро – забавно и релаксиращо, за да не плашим децата на плажа. Така избрахме най-приятелски настроената акула.
Трудно ли откри организациите?
Това беше може би едно от най-трудните неща. Имах две големи предизвикателства. Първото бяха организациите. Стигнах и до WWF, които много се изкефика. Искаха да си партнираме, предложиха ми голяма платформа, популярност и т.н. Но те правят много големи компромиси с ценностите на това, каква трябва да бъде една благотворителна организация. Един от най-големите капани на такава институция е, че най-голям процент от парите им отиват за администрация. Реално, не на шега, 10 цента от всеки долар, който се дарява, отива по предназначение. За мен това е недопустимо, както и да го погледнеш.
Много рових. Това може би ми отне най-много време. От страна на организациите аз очаквах да са прозрачни, да са честни. За мен беше важно да мога да обясня къде отиват парите на всеки, който по някакъв начин се е доверил на проекта. Аз не искам да съм още един човек, на който те трябва да се отчитат, а да имаме приятелски отношения и до голяма степен вече е така. Пишем си редовно и примерно жената на момчето, което се занимава с акулите, в момента е бременна и ще си имат момченце. Разбрахме се шортите да са от нас. Самата ми първоначална идея беше да допълним мъжките бански с детски бански. Не за друго, но любовта и уважението към природата се възпитават отрано, а това може да е един хубав начин. Децата трябва да разберат колко е важно да пазим това, което имаме сега, за да го имаме и в бъдеще. За мен би било много тъжно след време да се налага да отворя книжка или да покажа филмче на дъщеря си, за да й покажа какво е панда например.
Едната ми драма бяха организациите, а другата беше фабриката, защото аз искам много малко количество. Затова решихме да използваме Kickstarter и оттам да съберем парите, но, честно казано, напоследък се питам, дали това беше правилното решение. Хората някак си все още не могат да разберат концепцията му.
Къде правите банските?
Платът е френски, но ще ги шием тук в България. Разбрали сме се с фабриката шивачките, които работят по проекта, да получават двойна надница. Не искам хората, които ги шият да са притиснати от живота и съдбата и да трябва да си бодат очите, докато работят за нас. Позитивната енергия и емоцията, които хората вкарват в този проект, са много важни. Така вярвам, че те ще го направят качествено и с желание. Не искам после да бракувам половината. Това ми губи време, ресурс и платове, а на тях пари. Целта ни е всеки един човек в този проект, да има полза от него.
Как подбрахте плата и цветовете? Те, а и самите принтове, са доста ярки и жизнерадостни. Вярвате ли, че мъжете, които са доста консервативни в цветово отношение, са готови за това?
Учудвам се, но е така. Най-популярните принтове в момента са пандата и акулата. Розовото и сьомгата. Измислихме го така: много хора, когато си избират банските, ще си ги изберат, защото имат любимо животно. Или ако нямат любимо животно, ще си избират цвят. Съответно, гледахме да подберем цветовете така, че да покриват различни спектри на предпочитанията на един мъж.
Начинът, по който платът ни се прави, е такъв, че минимумът, за да пуснат машината е 500 м (450 бански). Самият плат (полиамид) е доста скъп. Не е класическият плат за бански, който, след като излезеш мокър от водата, залепва по теб. Този плат възстановява формата на самия бански и съхне супер бързо. Преди време са правили платна за яхти от него, т.е. е и супер здрав.
Полиамидът винаги е бял. Изтъкан, той минава през един стийм, който го запечатва. Представете си много тънък филм, който се слага върху него. След това се печата, което става на едни барабани. За всеки дизайн си има отделни печати. Това се нанася на ролка като при вестниците. Като мине всичко това, втори път го стиймват и принтът се запечатва. Така той не избледнява, не се чупи и не се къса. Затова и е толкова скъп. Прави се само на три места в света.
Как си измислихте името?
Идеята преди Rebel, бе Ecstinct, но после решихме, че е прекалено мрачно. Целта ми е хората да променят начина си на мислене и на купуване на неща, защото купуваме на килограм, без да мислим, без да знаем.
Как ще продължите след Kickstarter?
Кампанията изтича на 4 юни. След края й искам да направим онлайн магазин, за да се получи продължителност. Имам много идеи как да го попълним, но сега е важно да няма прекъсване.
А само с животни ли смятате да продължавате или може би ще се ангажирате и с други каузи?
По принцип ми се иска нещата да се запазят на флора и фауна. Не мога да заявя на 100%, че никога няма да подкрепя човешка кауза, но както вече казах, за мен е важно един проект да има своя фокус.
