А ако искаш да се включиш в създаването на анимационния филм на Absolut Transform Today, последвай този линк и можеш да спечелиш пътуване за премиерата до Берлин.
If you want to take part in Absolut Transform Today, follow this link and you can win a trip to Berlin for the premiere.
Смятам че най-трудното нещо за един артист в момента е дисциплината и силата да държи на своя собствен стил. Дори и да имаш изявен собствен стил, когато нещата станат трудни, най-лесно е просто да последваш модерната за момента тенденция. Имаме достъп до милиони страхотни примери и творби, заради Интернет в днешно време и е изключително трудно един артист да се фокусира върху наистина важните и уникални елементи от неговата работа. Имам предвид, че всеки артист трябва да следва своите собствени вдъхновения, нещата които са грабнали вниманието му още от детството и са го оформили като човек на изкуството.
— Кой или какво те вдъхнови да станеш създател на графични романи и какво отличава твоята работа и стил от другите ти колеги в тази област?
Аз бях самотно дете, винаги питащо за молив и хартия, където и да отидех. Но когато баща ми почина, мисля че създадох мой собствен свят от моите рисунки, истории и герои, в който никога повече не се почувствах сам. Вече пораснал аз просто забелязах, че светът, който създадох и нещата, които придобиха живот от там, започнаха да стават интересни и на други хора. След като гледах филмите „Имало едно време на Запад“ и „Криминале“ в тийнейджърските ми години, които направо взривиха въображението ми, започнах да пиша сценарии, твърдо решен да създавам графични романи.
Мисля че това, което ме отличава от другите колеги е фактът, че винаги търся красотата в грозното. Обичам да мисля, че моето изкуство може да подвигне някои въпроси какво е красиво и какво е грозно, кое е правилно и кое е грешно, кое е добро и кое зло. Исках да вдъхновя хората, да дадат шанс и на други гледни точки, защото аз научих, че красотата е силно изопачено понятие.
Nowadays, the most difficult thing for an artist is the discipline and focus to insist on your own style. If you have a singular style and things start to becoming hard, the tendency is to follow the trendy. We are surrounded by millions of amazing references today, because of the internet, and it’s hard to focus in what is relevant for the evolution of your work. I mean, every artist needs to focus in their natural tendencies, things that caught him since their childhood and influenced them to become artists. But the facility of the information nowadays are awesome but can be something that can disperse the seek of our own style.
— What/who inspired you to become a graphic novel artist and what differentiates your work and style from other graphic novelists currently working?
I was a lonely kid, always asking for a pencil and a paper wherever I went. But when dad went away, I think I created my own world, with my drawings, stories and characters, I was never alone. When I grew up, I just perceived that the world that I created and the things that I brought form there started to be interesting for other people too. When I saw the movies Once Upon a Time in West and Pulp Fiction in my teenage, it blew my mind and I started to write scripts and I decided to become a graphic novelist.
I think my difference is that I’m always searching the beauty in the ugly. I like to think that my art could bring some questions about what is beauty and what is ugly, what is right and what is wrong, what is bad and what is good. I wanted to inspire people to give a chance to others points of view because I learned that the beauty is crooked.
Ако трябва да съм честен – с всички, защото всяка една има своята конкретна история. Но Mesmo Delivery, графичният роман, който трансфоримира моята кариера като разказвач, е наистина специална творба за мен.
— Какво те вдъхнови да създадеш твоята версия на модерния Батман?
Моята първа съзнателна рисунка беше точно Батман, когато бях само на 3 годинки. Показах я на майка ми и тя си помисли, че това е магаре (смее се). А миналата година DC Comics ме поканиха да напиша и илюстрирам история за легендарния „Батман: черно-бяла антология”, която ще бъде издадена през октомври. Имах пълната свобода да пресъздам дизайна на героите на Батман и Жокера и съм наистина горд от работата си. Винаги се опитвам да вкарам доза реализъм в костюмите на героите, но едно от главните неща за мен е да мисля много за това, какво точно значат самите герои. Батман е готически войник, резултат от уравнение, базирано на минала травма. Смесих някои военни и готически препратки в редизайна, някои епически изображения и писах за значението на уравнението в резултат на травма.
To be honest, all of them, because each one have a particular story. But Mesmo Delivery, the graphic novel that transformed my career as a storyteller, is really special for me.
— What was your inspiration to make your version of the modern Batman?
The first drawing that I remember that I did was a Batman, when I was a three years old child. I showed it to my mom and she thought it was a donkey, haha! And last year, DC Comics invited me to write and illustrate a story for the legendary Batman: Black and White anthology -that will be released in October. A had total freedom to recreate the design of Batman and the Joker and I’m really proud of this work. I always try to bring some realism for the costumes of the characters but the main thing for me is to think a lot about what the characters mean. Batman is a gothic soldier, the result of an equation of trauma. I mixed some military and gothic references in the redesign, some epic images and I wrote about the meaning of the equation of trauma, that the result is something that will try to subtract the math that created him.
Винаги казвам, че любовта е това, което ни дарява призрака на изкуството, за да се материализира в реалността. И той винаги идва със странни идеи. А най-доброто гориво за моето вдъхновение е, когато някой каже: „Не го прави!“
— Какво е значението на проекта Absolut Transform Today в твоя живот и кариера?
В даден момент от моя живот осъзнах, че работя за осъществяването на нечия чужда мечта и реших да напусна работата си като Директор анимация, за да вложа цялата си любов, енергия и пари в създаването и публикуването на моя пръв графичен роман. След това всичко започна да се случва. Така научих, че куражът и дисциплината са най-важните неща, за да се превърнеш в творец. Може да знаеш как да случиш твоето нещо, но то ще се осъществи заради твоя кураж и твоята дисциплина. Трябваше да променя своята връзка и отговорност към изкуството, за да се превърне то в моят глас, а не просто в средство да изкарвам пари.
— Какво означава за теб трансформацията в ежедневието?
Когато създавам нещо, трансформацията се случва, веднага щом вляза в моето студио и нещо, което не е съществувало преди, започва да съществува, щом приключа работа. Много обичам това чувство.
I always say that love is the offer that the “ghost of art” needs to gift us back some ideas, to materialise himself in this world. And he always come with strange ideas. And the best fuel for me is when somebody says don’t do it.
— What is the meaning of Transform Today in your life/career?
In some point of my life I realised that I was working for someone else’s dreams and I decided to quit my regular job as a animation director to put all my love, energy and money to create, produce and self-publish my first graphic novel. Then everything started to happen. So I learned that the courage and discipline are the most important things to become an artist. You can know how to do your thing, but it will just exist because of your courage and your discipline. I had to change my relationship and responsibility with my art that became my voice and not just a way to make money.
— What does transformation mean to you on a day-to-day basis?
When I’m creating, the transformation happens when I enter in my studio and something that didn’t exist before will exist when I leave it. And I love this feeling.
Единственият начин е да не се отказват.
— Кога разбра, че искаш да посветиш живота си на графичните романи?
Започнах да рисувам и създавам истории, когато бях на 3 години и от тогава не съм спирал да го правя. Знаех че искам да разказвам истории откакто бях малко дете. Никога не съм се съмнявал в това. Започнах да се занимавам с илюстриране, когато бях на 14, а своя собствен стил започнах да създавам около 22 годишна възраст. Винаги съм искал да разказвам истории и винаги съм писал много сценарии, но исках да намеря своя собствен глас, моя стил на разказване и създаване на изкуство.
— Когато започна да работиш с Absolut, беше ли запознат с дългогодишната история на сътрудничеството на марката с хора на изкуството? Как се отрази това на процеса на сътрудничество?
Да, бях запознат. И това повлия на нашето сътрудничество само по положителен начин, защото знаех, че те уважават дисциплината на твореца. Щастлив съм, че мога да покажа какво наистина искам да постигна със своята работа. Може би жанрът на някои проекти изглежда като нещо различно и странно, но аз искам хората да усетят любовта, коятое е неразделна част от творческия процес, да ги вдъхновя да вложат малко любов в своите проекти, в своя живот като цяло. Ако правиш нещата с любов, ще те е грижа за всички стъпки и детайли от процеса. Изкуството е страст и любов.
The only way is to insist.
— When did you know you wanted to dedicate your life to graphic novels?
I started to draw and create stories since my 3 years old and I never stop doing it. I knew that I wanted to tell stories since I was a little kid. I never had doubts about that. I started to work with illustration when I was a 14 year old kid and just found some personal touch in my own work around 22. I always wanted to tell stories, and always wrote a lot of scripts but I wanted to find my voice, my own style of storytelling and art. I experimented a lot in the way that I believed to be my own and when I judge myself ready to play with it, I decided to run before it.
— When you began working with Absolut, were you familiar with its long history with art? How did that affect the collaborative process of working with the brand?
Yes, I was familiar. And it affected in just positive ways, because I knew their respect with the artist’s discipline. It makes me comfortable to show what I really want to reach with my work. Maybe the genre of some projects could apparently seems like another thing, but I want people to perceive the love, to inspire them to put some love in their work too, in their life. If you do things in love, you’ll care about all steps and details and it will communicate and share the love with people. Art is passion and love.
