“Бащата” на стрийт стайл фотографията е Бил Кънингам, чиято работа в “Ню Йорк таймс” за повече от 60 години е поставила основите на уличната фотография като такава, каквато я знаем днес. От тогава до сега възниква и “новата вълна” стрийт стайлъри. Този нов вид фотожурналисти включва имената на Адам Катз Сайндинг от “21eme“, Набил Куенум от “J’ai Perdu Ma Veste“, Жулиен Буде от “Bleu Mode” и Ку от “I am Koo“. Отразявайки начина на съчетаване и носене на определени брадове, с цел създаването на даден тред, придобива смисъл именно с тяхната намеса като медиатори между личността и уличната среда, където се случва истинският “панаир на суетата”.
Срещнах се с Андрю, за да чуя неговата гледна точка относно уличната мода и какво го мотивира за личния му проект, OmniStyle.
The grandfather of all this is Bill Cunningham whose work for more than 60 years now for the “New York Times” has put the foundations of what we know as street photography. Ever since, a “new wave” of “street stylers” started emerging. This new breed of photojournalists today includes the names of Adam Katz Sinding from “Le 21eme”, Nabile Quenum from “J’ai Perdu Ma Veste”, Julien Boudet from “Bleu mode” and YoungJun Koo, aka “I am Koo”. Showing somebody’s way of wearing certain brands and representing trends doesn’t appear to mean a lot without the context of the urban endeavours where the “vanity fair” of fashion week takes place.
I met Andrew to find out more about the foundations of OmniStyle and his perspective on street style in general.
През първия ми сезон за Мъжките колекции есен-зима 2014 моя приятелка се свърза с мен и ми каза, че има нужда от асистент за заснемането на стрийт стайл и знаех, че човекът, който я е наел, е основателят на лайфстайл и фотографския сайт “Ливин куул”. С течение на времето той ме помоли да снимам стрийт стайл за един от клиентите му и така започнах да се запознавам с хората, нетуъркинг, постоянно.
Кой фотограф те вдъхновява най-много?
Кой ме вдъхновява? Това е Лиъм Гослет. Вдъхнових се от неговите снимки още през 2011 година, когато все още бях в университета.
Относно конкуренцията, има толкова много фотографи и вие винаги сте заедно. Отивате на едни и същи места, на едни и същи шоута, работите заедно. Как успявате да запазите ъгъла, от който снимате?
Супер трудно е, има известна доза агресия. Ако сравняваме Лондон и Ню Йорк, няма база, на която да ги приравним. В Лондон можеш да видиш средно 30 фотографа, които тичат наоколо след всяко шоу и заснемат аутфитите. Когато си в Ню Йорк, е напълно различно. Никога не съм бил там, но съм виждал снимки какво е и е много по-голямо.
Имате ли правила помежду си, които трябва да спазвате по време на работа?
Винаги казваме, че ако не можеш да заснемеш даден кадър от определен ъгъл е по-добре да го отстъпиш на следващия, да се преместиш. Или го хващаш, или губиш. Друго нещо, от което много фотографи се оплакват, е, когато други фотографи носят ярки цветове. Ако ще си в бекграунда на нечий кадър, по-добре гледай да не биеш на очи.
During my first season at London collections A/W 2014 I had a friend who got in touch with me and she said she needed assistant for some street style work and I knew that the guy who was hiring her to do the catwalk and the street style is the guy that owns “Livin Cool” (lifestyle and photography website). Eventually, he wanted me to do some street style for one of his clients and I just started talking to people, networking, constantly, constantly.
Who’s the photographer who inspired you the most?
Who inspired me the most? I have to say Liam Goslett. I basically got inspired by his street style. I came across his blog back in 2011, when I was still at university.
So how does it work regarding the competition, there are so many photographers, and you are always together, you’re going to the same locations, going to the same shows, you’re working together basically. How does it work with the angles?
It is super tough; there is some aggression in it. I mean, if you compare like London and New York fashion week, you really can’t because at London you probably got about 30 photographers running around every single show and catching the outfits. When you’re in New York…, it’s completely different. I’ve never been before but I’d seen what it is and it’s a lot bigger.
Do you have your little rules when you’re working together?
We always say that if you can’t take that photograph in the angle you’re covering, then you got to move around to another place, if you can’t get it, then you miss it. Another one a lot of photographers complain about is when photographers are wearing bright colours. If you are going to be in the background in someone’s photograph try to wear black or something that doesn’t really stand out.
Да. Имам своите фаворити. За мъже, бих казал Юджийн Тонг. Той е модният редактор на списание “Details” и също така прави стайлинга да “Public School”. Всеки сезон е удоволствие да го снимам. Друго име е това на Симоне Маркети — той обича да носи различни принтове. За жени — преди ми харесваше стила на Тина Леунг, който отскоро е доста по-кежуъл. Винаги е имало три или четири жени, които винаги съм искал да снимам като Мира Дума и Аня Зюрова.
Коя е любимата ти модна столица?
За жени — това е Париж. Просто всичко голямо се случва в Париж, що се отнася до облекло. За мъже — бих казал Лондон. Никога не съм бил в Ню Йорк за седмицата на модата. Там ще отида през февруари за CFDA — техният еквивалент на мъжките колекции.
Какво следва от тук нататък?
Бил съм в Париж и Милано и се стигна до момента, в който искам да посетя различни държави и градове, отново за фешън уийк, но и за да опитам от културата им. Такъв град е Копенхаген и там не всичко опира до носенето на скъпи дизайнери, а по-скоро се приближава до смисъла на това да имаш собствен стил. Както и Ню Йорк. Нямам търпение да отида там.
Аз пък нямам търпение да видя снимките ти оттам. Благодаря ти.
Yes. I do have my favourites. For men, I’d say Eugene Tong. He’s the style editor for “Details” magazine and he’s also creating the styling for “Public School”. I’d really like to capture him every season. I can also name Simone Marchetti — he wears a lot of prints.
As for women, I used to love Tina Leung like the way how she dressed and more recently it has become a lot more casual. There were always three or four women I always wanted to take pictures of because l loved their outfits like Mira Duma and Anya Ziourova.
Which is your favourite fashion week capital?
For women’s I have to say Paris, everything big always happens in Paris when it comes to the outfits. As for men’s I’d say London. I’ve never been to New York for fashion week. That’s something I’m going to be doing in February for CFDA the new men’s fashion week that they’re doing.
So what’s next?
I’ve done Paris and Milan fashion week and its gone to the point when I don’t want to continuously go there. One thing because I want to go to different countries for fashion week but to experience the culture like Copenhagen fashion week where it’s not all about wearing all these expensive designers, it’s about going back to style in general. And also New York fashion week. I look forward to going there.
I look forward to seeing your pictures from there. Thank you.
*идва от името на блога на Андрю, OmniStyle, което в превод значи “стилът на всеки”