Костис е грък, чиито снимки напоследък засичаме доста в онлайн пространството и също така точно толкова харесваме. Работата му е лесна за разпознаване, а това от своя страна винаги е добър пример за един добре измислен образ и самопрезентация.
Казва, че се наслаждава да изследва възможностите на човешкото тяло през фотоапарата си, но по своя собствен начин — без лица и почти без дрехи.
Kostis is a Greek guy whose work we’ve seen around a lot lately and we also like a lot. His images are easy to recognize and that’s always a good example for a well-thought-out self presentation.
He says that he enjoys exploring the capabilities of the human body trough the camera in his very own way — faceless and most of the time naked.
Като малък обичах да рисувам буквално върху всичко, най-вече тетрадките в училище. Като станах на 20 мой много добър приятел ми подари аналогов фотоапарат и спрях да рисувам само заради това. След това се занимавах около 10 години с модна фотография, но чак през 2012 г. се почувствах готов да започна да обръщам внимание единствено на личните ми проекти като фотограф извън модната индустрия. Така че, може би по това време започнах да мисля за себе си като за сериозен професионалист.
— Как се разви стила ти през годините?
Както вече казах, започнах с мода. Модната фотография и работата със списания ме научиха на много неща, но чак когато започнах да работя съвсем сам със собствени идеи, открих себе си и стила си. Точно тогава усетих т.нар. развитие. Усещах свободата да изразявам идеите си по моя собствен начин, без да завися от никого. Предполагам, че още е рано за заключения, но в крайна сметка, моята лична цел е да се развивам ежедневно.
— Гръцките ти корени влияят ли на работата ти? Вдъхновяваш ли се от тях по някакъв начин?
Не мисля, че съм повлиян по какъвто и да е начин от гръцката история. Или поне не съм го осъзнал. Но това съвсем не е безразлична тема за мен, човек никога не знае.
I started with painting in a very early age – preferred to paint in my notebooks or in school. When I got 20 years old I stopped with painting, because I got my first analogue camera. It was a gift from a very good friend of mine. And now, I’ve been working in the fashion industry for almost 10 years, but only in 2012 I began to feel ready to start my own personal projects. So, probably around that time I started thinking of myself as a professional photographer very seriously.
— How did your style evolve throughout the years?
Like I said, I started with fashion photography from the beginning. I learned so many things in these 10 years I have been working in fashion magazines, but I began to discover my own style when I started working totally alone with my very own ideas. That’s when I felt I was evolving, because I could feel the freedom to express all of my ideas in my own way, without any commitments. I guess it’s really early for any conclusions now when I’m in a very early stage of my career and I’m sure I have to learn so much more, but in the end, my personal goal is to grow every day.
— Coming from a Greek background, how did that reflect or influence your work?
I do not think that I’m influenced in any way from Greek history. At least, not that I know of so far. But the idea of my nation’s history does not leave me incurious and I would definitely love to be inspired by it in the near future. Who knows…
Мисля, че личната гледана точка играе важна роля в изкуството по принцип. По някакъв начин това определя произведението и точно по този начин бих искал да бъдат приемани и моите творби – лични. Вярвам, че съм успял да създам своята собствена гледна точка и имам стандарт, но не и ограничения. Единственото нещо, което отричам в моята фотография, е Photoshop. За мен той е средство за създаване, а не за коригиране.
— До колко е важна модата във фотографията ти. Изобщо, смяташ ли се за моден фотограф?
Модната фотография е нещо, към което винаги ще се връщам. Харесвам индустрията като цяло, модата ме вдъхновява. Оттам научих и доста важни неща, но в момента, в който спрях да се занимавам с мода, се почувствах освободен по някакъв начин. Не мога да го опиша. Сега сам определям правилата и за мен това е доста по-вълнуващо. И за да отговоря на въпроса ти – не, не мисля, че принадлежа в графата модни фотографи.
— Някога правил ли си “перфектната снимка”?
Има много кадри, с които се гордея, но ако трябва да съм честен, все още не съм определял никой от тях по този начин.
— Колко често излизаш от зоната си на комфорт в креативния смисъл?
Едно от правилата, с които работя, е да не поставям никакви ограничения в начина по който творя. Работя напълно свободно.
I believe the personal point of view plays a major role in art in general. Somehow it defines the artwork and that’s how I would like my art to be taken as well – personal. I feel like I’ve created my own point of view and I have my personal standards but there are no limits. The only thing which is definitely out of my personal aesthetics, for obvious reasons, is the use of Photoshop. For me PS is a tool that I use to create but not to fix.
— How important is the fashion in your photography, do you consider yourself a fashion photographer at all?
Fashion photography was my starting point and something that I will always look back to. I like fashion in general, it interests me and inspires me. I also learned a lot of important things from working in the industry but when I stopped I felt released in a way. I cannot explain it. Now, I put my own rules, it’s way more exciting I guess. And to answer your question – I do not consider myself as a fashion photographer.
— Have you ever taken” the perfect picture”?
There are many images that I feel proud of but if I have to be honest I have not given this title to any of my works.
— How often do you step out of your comfort zone creatively?
One of my rules is not to put any limits or safety restrictions in the way I create. I work in freedom.
Фотографията е просто похватът, които използвам в момента, за да се изразявам като творец и да задоволявам нуждата си да бъда креативен. Рисуването и снимането са нещата, които правя най-добре и дори не мога да си представя да правя нещо различно.
— Всъщност, кои са хората, които снимаш?
Най-близките ми приятели!
— Интересуваш ли се от лицата им?
Ами, това е просто проект, който е базиран на определена идея. Искам да представя нова гледна точка върху човешкото тяло и неограничените му способности. Прикритите лица от кадрите ми са в разрез с конвенционалната фотография и по този начин се опитвам да се фокусирам върху пълната свобода на образа на човешкото тяло. Въпреки всичко, се интересувам от лицата на хората, дори в момента мисля върху проект, който се занимава основно с това.
Photography is just the medium I use at this moment to express myself as an artist and to play with my need to create. Painting and photography is what I know to do best. I cannot imagine doing anything else with my life.
—Actually, who are these people in your shoots?
These are my closest friends!
— Are you interested in people’s faces, because they are not that many present in your work?
This is just a project based on a very specific idea. I want to present a new take on the human body and explore its infinite capabilities. The use of hidden faces fights with the conventional photography and focuses on the complete freedom of the image of a human body. But I’m interested in the face as well, I’m currently thinking of another project concerning just that.
Въпреки очевидната спонтанност, почти всички мои творби са кадри, които съм имал в главата си много преди да бъдат заснети. Но да, повечето снимки са много добре планирани моменти.
— Кои имена във фотографията следиш в момента?
Наскоро открих работите на Lesley Ann Ercolano. Според мен тя е невероятен творец.
Despite the obvious spontaneity all of them, almost all of my pictures were captured inside my mind for quite a long time before that. But yes, most of the times everything is well planned.
— What names in photography do you follow at this moment?
I just discovered the work of Lesley Ann Ercolano. I think she’s an amazing artist.
