Какво е това? Много зареждащо събитие, на което над 50 неправителствени организации от различни сфери се събират на едно място, за да разкажат за себе си и евентуално да те спечелят на своя страна като стажант или доброволец за каузата си.
Кога? Беше! Да, беше на 31 май 2014 в двора на Софийски университет. Ако не си успял да присъстваш, но си представяш кариера в НПО сектора, потърси информация чрез karieraskauza.eu или във Facebook. Освен това, организаторите от сдружение Re-Act са много готини и с удоволствие ще се запознаят с теб.
Защо се организира? Най-вече защото “скучната работа убива”. Казват, че човек е най-щастлив, когато работи хобито си. Ние посетихме форума и останахме изключително изненадани от това, че се запознахме с толкова много хора като нас самите, които работят най-вече с цялото си сърце и душа, в името на страхотната идея и гениалните резултати.
Е, с кого се запознахте? Любен Георгиев ни посрещна Re-Act-ивно с огромна усмивка и светещи очи, но най-много ни впечатли появата му с кола, покрита със стикери гласящи “Скучната работа УБИВА”. С Бистра Иванова се познаваме покрай уникално вкусният проект Multi Kulti, за който вече сме Ви писали. Харесваме много слънчевата й натура и позитивна нагласа, както и това, че има много за разказване, понеже работи едновременно за Timeheroes и още няколко неправителствени организации. Цанка Миланова от Българска Хранителна Банка пък е уникално голям човек. Пожелаваме на всеки да има поне по един такъв приятел. Разказа ни много неща, които ние естествено запомнихме и записахме. Едно е сигурно, след разговора с Цанка, ходенето до магазина вече не е това, което беше.
Имахме ясна цел преди срещата ни с всеки един от тях – да разберем каква личност трябва да си, за да посветиш целия си живот на другите и на това да правиш добро.
Аз съм “сутрешен човек”. Обичам да ставам рано, преди още светът да е започнал да се движи. Сутрин е тихо и е перфектното време, за да напиша нещо важно, да почета малко в усамотение или просто да се насладя на тишината. Ставам сутрин с убеждението, че ме очаква ново начало, нова изненадана, поредното предизвикателство и това ме мотивира.
Какво е първото нещо, с което започва денят ти?
Прегръщам хората на сърцето ми (моята 6-годишна дъщеря и моя съпруг), пия чаша от любимото ми кафе с топло мляко и преглеждам още веднъж плановете за деня.
С какво се занимаваш?
С управление и развитие. Директор съм на неправителствена организация – Българска хранителна банка.
Как започна работа в неправителствения сектор?
По стечение на обстоятелствата преди 14 години. Завърших Международни икономически отношения и Финанси и банково дело, но шансът ме отведе в друга посока. Благодарение на една програма за развитие на малки общности, в която се включих, за кратко време осъзнах, че това е смислената работа, която най-лесно влиза в моите обувки. Сега вече работата ми е мисия, защото вярвам, че всяко усилие си заслужава да бъде положено, когато има потенциала да преобърне нечий живот. В моята работа в Българска хранителна банка аз виждам как това се случва почти всеки ден.
Можем ли да градим кариера, избирайки да работим за кауза?
О, да! Категорично! Работата за кауза развива, изгражда, прави ни мечтатели с високи, но постижими цели. За да живеем в реалности, които са по-близки до нашите стремежи, е нужно да разберем, че професионалната кариера трябва да бъде постигана в комбинация с личната социална отговорност, последователност и отдаденост на някаква идея. Устойчивостта в нашите намерения и посвещаването на сили и време, без да се отчайваме от трудностите и моментните неудачи довеждат до успех всяка инициатива. А ползите? Ползите в крайна сметка са не само за личната кариера, но и за всички нас – за обществото. Това е възможно работейки за кауза, която усещаш със сърцето си и я превръщаш в своя професия.
От работата си в неправителствания сектор знам едно – хората, които искаме и можем да направим нещо добро, обогатяващо, градивно са много. Хората, работещи за кауза са носителите на промяна, защото са водени от сърцето си и работят с хъс и отдедност. Не на последно място работата за кауза ти дава възможност да заменяш думите с дела всеки ден, да оставиш отпечатък…
В това, което правя в момента – да! Работя за кауза, която трогва, печели привърженици и е близка до сърцето на много хора. Лично мен каузата на Българска хранителна банка ме предизвика преди повече от 10 години, постепенно ме спечели и така днес съм открила своето призвание. За мен тази кауза е вълнуваща, полезна, жизнеутвърждаваща.
Кое е най-голямото предизвикателство в работата ти по проекти?
Пълното поглъщане и липсата на свободно време, защото когато се посветиш напълно на една идея и се отдадеш да я реализираш по най-добрия начин, много бързо рискуваш да забравиш за личния си живот.
Кой е най-вълнуващият проект, в който си участвалa?
Този, който и сега е част от моя живот и се е превърнал в лично призвание за мен. С развитието на хранителното банкиране съм свързана от самото му начало, преди 10 години. Днес имам шанса да управлявам организация, която все още работи без аналог в България и предлага уникално решение на два големи проблема – разхищаването на годна храна и съществуващия глад. Много е предизвикателно, изисква огромна енергия, но резултатът ме кара да се чувствам отплатена за това, което съм вложила като сили, време, желание, професионализъм.
Как се възприемаш?
Винаги на сериозно и много самокритично. Гордея се с това, което правя, защото вярвам, че помагам, но продължавам да имам нови стремежи.
Как се чувстваш след всеки твой рожден ден?
Както и след всеки друг мой ден. Благодарна за това, което съм и мога да правя. Горда от това, което имам възможност да върша всеки ден. Щастлива, че мога да продължа напред.
Ако не живееш в София, къде?
На друго толкова динамично място, сред хора, шум, енергия и идеи.
Три звука, които обичаш…
На стъпките в снега, на капките дъжд по прозорците, звуците на деня, а след това и тишината на ранната утрин.
За да се възхищавам на живота.
Какво е първото нещо, с което започва денят ти?
С миене на очите, за да прогледна и йога.
С какво се занимаваш?
Ре-Активация на обществото. Ръководя Сдружение Ре-Акт и правя света едно по-добро място.
Как започна работа в неправителствения сектор?
Разбрах, че човек може да бъде много полезен с работата си и тя да носи вътрешно удоволетворение за мен самият и радости за хората.
Можем ли да градим кариера, избирайки да работим за кауза?
Винаги. Въпросът е да изберем правилната кауза за нас самите и околните.
Какво те мотивира?
Предизвикателствата и усмивките на хората – тези, за които работим и тези, с които работим.
Лесно ли намираш съмишленици и партньори?
“Лудите, лудите – те да са живи…”
Бумащината.
Кой е най-вълнуващият проект, в който си участвал?
Организирането на рекорд на Гинес в Бълария с 333 гайди свирещи едновременно. Бях координатор на 140 доброволеца на Фондация “Изкуството да живееш”. На генералната репетиция директно се просълзих от умиление като чух гайдите.
Как се възприемаш?
Ежедневно… с удивление и интерес.
Как се чувстваш след всеки твой рожден ден?
Информиран… знам, че Коледа е след по малко от 10 дни.
Ако не живееш в София, къде?
На село, в гората, близо до природата и чистия въздух.
Три звука, които обичаш…
Ооооооммм, Ооооооммм, Ооооооммм…
Ставам защото мисля, че животът е прекрасен и съм много благодарна и радостна, че съм жива и имам възможност да се променям, да еволюирам и да помагам на другите. Приела съм една теза: “Няма страдание, има развитие” и тя ми помага винаги, включително да ставам в по-трудните сутрини.
Какво е първото нещо, с което започва денят ти?
Целувки и милувки.
С какво се занимаваш?
Работя на свободна практика за няколко неправителствени организации – платформата за доброволци TimeHeroes, работещата за интеграцията на мигранти и бежанци Multi Kulti, развиващата Европейска къща на гражданското общество ПроИнфо, популяризиращото идеите на Ваклуш Толев, oбщество Път на мъдростта, грижещото се за вегетарианци като мен Българско вегетарианско общество и още! Не се учудвай от броя им – упорит козирог съм и носител на наградата Доброволец на годината за 2011! Позициите ми са различни – член на управителния орган, мениджър проекти,координатор, дългогодишен доброволец…
Как започна работа в неправителствения сектор?
Бях студент във Факултета по журналистика и едно лято случайно станах доброволец на Отворено общество – прекарах година като граждански наблюдател в полицията. Работих в екип от около 60 активни души на възраст между 20 и 70 г. и тогава осъзнах, че съм имала много гражданска енергия, която не съм знаела къде да вложа. Работата в Отворено общество и по-специално срещата ми със Звезда Ванкова ме формира като професионалист и поведе в моя професионален път – след доброволческия период от Отворено общество ме поканиха на платена позиция.
Можем ли да градим кариера, избирайки да работим за кауза?
Разбира се! Работата с кауза изисква професионализъм, визия и стъпки за развитие като всяка друга работа. Ако каузите са наистина значими, те намират подкрепа и човек може да се издържа от работата си с кауза, да й отделя нужното време и енергия, да постига мечтите си и да върви напред.
Какво те мотивира? Лесно ли намираш съмишленици и партньори?
О, да! Когато работиш с усмивка и блестящи очи, лесно привличаш подходящите хора.
Да успея да менажирам различните задачи и екипи, да приоритизирам правилно, да намирам финансиране и да не крада твърде много от личното си време. Последното ми е най-трудно.
Кой е най-вълнуващият проект, в който си участвала?
О, те са толкова много! Мисля, че в момента най-голямо удоволствие ми доставя работата по Multi Kulti картата, на която поставяме автентични ресторанти, магазини, пекарни, сладкарници от около 20 държави. Не просто показваме, че тези места ги има, а разказваме историята на собственика/главния готвач и го правим видим, интересен, желан. Хората си купуват плакати на иракчани, французи и индиийци и си ги залепят вкъщи. Работим активно с готвачите от картата – организираме събития, кулинарни курсове, кетъринг – и с някои станахме истински приятели.
Как се възприемаш?
Както възприемам всички хора – силно положително. Човекът е голяма работа.
Как се чувстваш след всеки твой рожден ден?
В хармония със себе си. От години не го празнувам. Скривам датата във фейсбук и готово! Вътрешното ми усещане е за фалшив празник като Коледа на Кока Кола. Като мисля за раждането и Рождеството, избирам да празнувам второто.
Ако не живееш в София, къде?
Въпреки че съм родена в София и никога не съм имала село или вила и доскоро любимият ми град беше Ню Йорк, вече се замислям за къща на село с малка градинка. Спокойно бих продължила работата на свободна практика, за която ми е нужен само интернет и телефон, и пътувала до София веднъж седмично за срещи.
Три звука, които обичаш…
Когато плуваш в закрит басейн в делничен ден по обяд – под водата е шумно – чуваш как издишаш и цапаш с крака, а когато се подадеш и си поемеш въздух, навън е смайващо тихо. Харесвам още вятъра в широколистни клони. Обичам и да ми четат на глас.
