Dust and Grooves is quite interesting project brought about by one man, several cameras and pure love for music. Wandering the world with the single mission and passion to meet vinyl collectors and to portray them in their private sanctuary- the record rooms, Eilon achieves a fine balance between documentary photography and storytelling inspired by unlimited sources of art. We met Eilon during his visit to Amsterdam working on Dust and Grooves to tell us more about himself, his project, and the main players behind it.
Dust and Grooves е изключително интересн проект, зад който стои само един човек, вероятно няколко камери и любов към музиката. Обикаляйки света с една единствена цел – да среща колекционери на винили и да ги заснеме в най-личното, съкровено и интимно за тях място – the record rooms. Ейлон успява да постигне един много приятен баланс между документална фотография и истории, провокирани от неизчерпаеми източници на изкуство. Срещнах се с него, дори по-точно го издебнах докато беше в Амстердам, работейки по Dust and Grooves, за да разкаже за себе си, проекта и главните действащи лица.
I am a photograhper originally from Israel.
How was the idea for Dust and Grooves born?
I moved in 2008 to Brooklyn. It was the middle of the economic recession. There were no jobs so I ended up finding myself in record stores spending time buying records, enjoying what America has to offer, what New York has to offer – a lot of records, a lot of record stores, the vinyl culture was really alive.
I was looking for a personal project to do with my time because I wasn’t working. I was reading about this guy in ” The Village voice” – New York local paper – and he was this guy Frank Gossner who was digging in West Africa for years. So he really inspired me, these stories he had and I read that he lives in Brooklyn, so I gave him a call and told him I have this idea about photographing record collectors. So, in the end we met and he took me around to meet some people in the record business.
Before that, were you intersted in vinyls?
Yeah, I am a vinyl collector myself. So I have always had music in my house, always had vinyls. I have my own collection in Israel and in America.
But the project itself is more about the people and their stories or is it more about the vinyls?
It’s both. It’s a good question but it’s both. I am a portrait photographer that’s what I do for living and I do it in some kind of documentary style so I am intersted, for me it was interesting to meet the people and also look through their musical history, through vinyls..and music, I always wanted to work in music business as a photographer and that’s what I was doing in Israel.
And your project is more intimate?
Yeah, the point of view is the portrait of the collector. Going through his history of records. And this is how the interviews go. I always start by going back through the collector first records and we go on and I wanna dig into the library. So it’s not just about the space, about digging into the items. It started out as a very, kind of like a portrait that I wanted to have, maybe two or three questions and then a winner photo but then it evolved and it became more like a journalistic project.
What is so special about the vinyls? Because I have this feeling that the vinyl collectors see the records they have as some kind of piece of art, it’s not only about music but it’s the whole package or we might even say there is a tendency nowadays to go back to the old stuf.
Well, you know, we are living in times when things are going online, everything is becoming virtual and we are looking for something to give us comfort. Everything looses its tangibility It’s a human thing to get attached to things, like possessing things. And the people do this in all different levels but the real vinyl collectors were always.. they have this kind of like extreme, excessive need to posses, to collect, to preserve things.
You know in the beginning vinyl was the only format available. There were 78s, then 45 and then the LP came in and then eventually the 8-track but the mass manufactured formats to distribute music was vinyl. And vinyl, I guess in a way is trend but also is basic need for us to get in touch with physical stuff and I think the interest in vinyl, the highest will be eventually but the hardcore collectors and vinyls would still be there forever, I hope. Its the same thing about books. You can read a book in a Kindle or an iPad but people like having the book with them .
Have you thought about turning this into a permanent project, like creating a platform for vinyl collectors to exchange information about records?
I always think about ways to do, to expand, to engage but its also about focusing on what you have to do. In order to expand, I need more people to work with me, I can not do this by myself cause it already takes a lot of time. So its kind of like a difficult process – to grow and not wasting all my money on it. So i am thinking about creating my own merchandise but also curating artwork and stuff related to vinyls.
How does one of your ordinary days go?
I dont think I have ordinary days. I travel a lot for my job and this is how I got my international profile. For example, I always go back to Israel for once a year. So I always stop in Europe. I intentionally take indirect flights to have a lay over somewhere and stop for a few days and have a week.
My daily life, I don’t know, I am a rockstar, I wake up, ten ladies around me, its pretty usual (laughs). I mean, I am a freelancer so I don’t go to work everyday. If you are asking me about hows my daily life after I did the kickstarter, it really changed my life because I was..the kickstarter actually committed me, make the book, make the road trip across the US, engage with the people because i am holding their money, they gave me their money to do this thing. So I am pretty much, totally, in 100% engaged in making this project happen the best way I can and extend.
Аз съм фотограф от Израел.
Как се роди идеята за Dust and Grooves?
Преместих се в Бруклин през 2008 г. Беше по средата на икономическата криза. Нямаше работa и затова се оказах в магазин за плочи. Прекарвах времето си там, купувайки плочи, наслаждавайки се на това, което Америка и Ню Йорк имат да предложат – винилната култура беше наистина жива.
Търсех личен проект, с който да се занимавам, тъй като не работех, както казах. Прочетох за един човек в местния “The Village voice” – казваше се Франк Фоснър и “издирваше” плочи в западна Африка от години. Той и историите, които има, наистима ме вдъхнвиха. Обадих му се и му казах за идеята си да фотографирам колекционери на плочи. Накрая се срещнахме и той зе зае със задачата да ме въведе в сред хората в този бизнес.
Преди това интересуваше ли се от плочи?
Да, самият аз съм колекционер. Винаги съм имал музика вкъщи, винаги съм имал плочи. Имам свои собствени колекции и в Израел и в Америка.
А самият проект е насочен повече към хората и историите им или повече към плочите?
И двете. Това е добър въпрос, но е и двете. Аз съм портретен фотограф, това работя и го правя в някакъв вид документален стил. Това ме интересува – да срещам хора, да минавам през музикалната им история, през колекциите от плочи и от музика. Винаги съм искал да работя в музикалния бизнес като фотограф, всъщност с това се занимавах в Израел.
Да приемем ли тогава, че проектът ти е по-интимен и личен?
Да, тук гледната точка е портретът на колекционера и пътя през историята на неговите плочи. Така протича и интервюто. Винаги започвам, връщайки се към първите винили в колекцията, и оттам продължавам. Искам да се разровя в “библиотеката” на всеки и затова не всичко е свързано с пространството, а по-скоро задълбочавам в колекцията. Всичко започна като проект с по 2-3 въпроса и след това фотографии, но постепенно се доразви и се превърна в по-журнастическа гледна точка.
Какво е толкова специално в плочите? Имам чувството, че колекционерите гледат на тях като на вид произведение на изкуството. Не става въпрос само за музика, а дори можем да кажем, че има някаква тенденция напоследък да се връщаме към миналото.
Ами, сещаш се, живеем във времена, в които нещата се случват онлайн – всичко е виртуално и ние търсим нещо, което да ни даде комфорт. Всичко губи своята осезаемост и е в човешката природа да се привързваме към предмети, да притежаваме вещи. И хората правят това в различни степени, но истинските колекционери на винили винаги са имали тази крайна нужда да притежават, събират или запазват.
В началото винилът е бил единственият достъпен формат. Имало е 78, след това 45 и след това LP-тата са навлезли и накрая 8-track-а, но масово произвеждания формат за разпространение на музика са били плочите. И колекционирането им, предполагам, е също някакъв вид мода, но също е и нужда да влезем в досег с физическата страна на нещата. Мисля, че интересът към винила, в края на краищата, ще нараства, но hardcore колекционерите и плочите ще съществуват винаги, надявам се. Същото е и с книгите. Можеш да четеш книга от kindle или iPad, но хората обичат да притежават предмета книга.
Мислил ли си да превърнеш проекта в постоянен, например платформа за колекционери на винили, през която те да обменят информация за плочи?
Винаги мисля за начини, по които да се развия, да се ангажирам, но също така е въпрос и на концентриране върху това, което трябва да направиш. За да разширя бизнеса си ми трябват повече хора, които да работят с мен. Не мога да върша всичко сам, тъй като това започна да заема все по-голяма част от времето ми. Затова, това е малко по-сложен процес – да се развиваш без да изхарчиш всичките си пари докато го правиш. Поради тази причина, мисля да създам свой собствен мърчандайз, но също така си мисля и за работа като куратор на произведения, свързани с плочи.
Как минава един обикновен твой ден?
Не мисля, че имам обикновени дни. Пътувам много заради работата си и така си създадох международно име. Например, винаги с връщам в Израел поне ведъж в годината. По тази причина винаги се отбивам и в Европа. Нарочно взимам непреки полети, за да мога да спра някъде за няколко дни и да си позволя да имам свободна седмица.
Всекидневният ми живот, …не знам, аз съм rockstar, събуждам се – десет мацки около мен – съвсем нормални неща (смее се). Имам предвид, че съм на свободна практика, не ходя на работа всеки ден. Ако ме питаш какъв е животът ми, откакто започнах kickstarter-a, той наистина се промени… Всъщност ме вкара в повече ангажименти – направих книгата, пътувам из Америка, за да контактувам повече с инвеститори. В крайна сметка съм ангажиран на 100% с това да правя този проект по най-добрия възможен начин и да се развивам.
Portrait of Eliot by Laura Banish
Picture on the top by Eilon Paz
