Поговорихме с него за това какво го вдъхновява, как е започнал да се занимава с визуална поезия и какво се опитва да каже чрез нея.
We talked with him about what inspires him, how he began creating visual poetry and what he’s trying to say with it.
Разкажи ни малко повече за себе си. Кога за пръв път прояви интерес към визуалната поезия? Какво те вдъхнови?
След като няколко години рисувах картини в стил Модиляни (смесен с елементи от Сезан, Пикасо и т.н.), ми дойде идея да запазя визуалния стил, но да сменя цветовете с думи. Започнах да събирам изрезки от вестници и да правя колажи като този. Това беше преди 15 години и се превърна в отправна точка на интереса ми към визуалната и конкретна поезия.
Можеш ли да ни кажеш нещо повече за визуалната поезия?
Има много определения и аз не искам, a и не мога да добавя още едно. Но мисля, че е много просто: тя е едно сливане между изящните изкуства и поезията.
Аз например предимно се опитвам да кажа нещо с творчеството си. Няма нужда то да бъде прямо и честно. Може да бъде противоречиво, смущаващо или иронично, но най-вече да е свързано със самия език, с това как думите се използват и т.н. Визуалният компонент трябва да добавя контекст, противоречие или просто визуално “удоволствие”.
Ако някой не е запознат с този вид изкуство, какво би го посъветвал — да го чете или разглежда?
Бих го посъветвал да направи и двете.
Can you tell us more about visual poetry?
There are many definitions around and I don’t want to or can’t really add another one. but I think you can see it’s very simple: it’s the fusion of fine arts and poetry.
I for example mostly want to say something with my art. That doesn’t have to be straight forward, it can be contradictionary, confusing or ironical, but it mostly has to do with language itself, with how words are used commonly etc. And the visual component should add context, contradiction or just visual “pleasure”.
For someone unfamiliar with this kind of work would you instruct them to read or view it?
I would instruct them to do both.
Tell us a little bit about yourself: When did you first become interested in visual poetry? What inspired your work?
After I painted pictures in a kind of Modigliani style (mixed with influences of Cézanne, Picasso etc.) for several years, I once had the idea of keeping the visual style but exchanging the colour with words. So i started to collect newspaper cuttings and made collages like these. That was 15 years ago and actually the starting point of my interest in visual and concrete poetry.
Как се е развило творчеството ти през годините?
Работата ми се основава на експерименти и любопитство. Усъвършенстването често представлява една стъпка напред и две назад, но понякога е и обратното. Проблемът е, че докато твориш, не си сигурен накъде вървят нещата.
Като цяло смятам, че с течение на времето творчеството ми стана много по-минималистично.
Кое твое произведение ти е любимо?
Ако е било успешно, почти винаги е последното. Има няколко, които имат голямо значение за мен, защото са поставили началото на нещо, работил съм по тях в определен момент от живота ми или други хора са ми казвали хубави неща за тях, но предпочитам да не ги назовавам.
How has your work developed throughout the years?
My work is experimentally driven and also originates from curiousity. So development is often one step forward and two backwards, but sometimes also the other way round – the problem is, that while creating you mostly don’t know in which direction the step goes. Generally speaking I think my work got more and more minimalistic over time.
Which of your artwork pieces is your favourite?
If the work succeeded it’s almost always the last one. And yes there are some other ones that have a strong meaning to me, because they have been the starting point of something, I made them in a certain time of my life or other people told me good things about them. But I’d like to avoid to reveal them.
Каква е твоята цел като артист?
Не мога да отговоря. Ще прозвучи жалко или като клише.
Какви други изкуства те вдъхновяват?
Вдъхновявам се от неща/изкуства, каквито не съм виждал до този момент. Това няма нищо общо с модерното или съвременно изкуство — отнася се единствено до мен и текущите ми разбирания и знания.
В момента се чувствам вдъхновен от някои форми на информализма, но също така и от концептуалното изкуство (каквото и да означава това) и разбира се, от езика — начина, по който го използваме и какво си мислим, че означава.
Върху какво работиш в момента?
Върху няколко неща едновременно. Продължавам поредица, наречена “Concrete Poetry vs. Informalism”. Работя върху концептуална поредица с името “BilderSchilder” (което на английски се превежда като picturesigns) и също така работя върху картина за колекцията на Luciano Benetton — “Imago Mundi”.
What is your aim as an artist?
I can’t answer that. It would either sound pathetic or cliché.
What other forms of art inspire you?
I’m inspired by things/art that I haven’t seen like that before. That has actually nothing to do with modern or contemporary art — it solely has to do with me and my current understanding and knowledge.
Currently I feel inspired by some forms of informalism, but also conceptual art (whatever that is) and of course always by language, the way we use it and what we think it means.
What are you currently working on?
Several things at once. I currently continue a series called “Concrete Poetry vs. Informalism”, I work on a conceptual series called BilderSchilder (that translates to “picturesigns”) and right now I’m making a picture for the Benetton collection “Imago Mundi”.
