А на есен е толкова хубаво – цветове, миризми, смяна в настроението и лека носталгия по вечно недостигащото лято. Според Емо Чолаков имаме поне десетина дни да се нарадваме на тази красота, така че не се ослушвайте. В допълнение на всички оutdoor activities, които подхождат на сезона, предлагам да посетите и поне един от ресторантите, участващи в Седмицата на есенната кухня на сп. Бакхус и да похапнете цветно, ароматно и сезонно. Осем от тях са в София, но пък, ако имате възможност да се разходите до Банско за деветия, сигурно ще е още по-хубаво.
Забелязвам, че съм развила сериозна непоносимост към тежкарски заведения – ресторанти, барове, клубове – в България безвкусното често се бърка с лъскаво, а високомерното – с луксозно. Пак, по тази причина, съм леко скептична към ресторанти с по-тежка атмосфера и имидж, а обслужването тип “наливам вино с кърпа на ръка” категорично смятам за старомодно и излишно. И ето къде опровергава La terassa di Serdica – ресторантът на един от най-добрите ни хотели Arena di Serdica. Още с влизането сервитьорът показва отношение и маниери, които подхождат на статута на хотела, но за щастие без излишно фамилиарничене и неловка дистанция. Даже напротив – още при сервирането на прясно изпечения хляб и дип от зехтин, билки и пушена сол, с него вече дискретно се подсмиваме на италианците, за които подобен обичай е част от всяко хранене. Честно да си кажа, на мен ми е любимо, но преди подобна стабилна вечеря, то е най-малкото – излишно. Пушената сол обаче е страшно нещо – леко соленият вкус в комбинация с аромата на барбекю е абсолютен джакпот за соленолюбци.
Но да не се отплесваме. Идва салата от лека горгонзола, желирани и пресни горски плодове, пръчици изсушено прошуто и билки, разбира се, всичко приготвено на място. Успешна интерпретация на класическата комбинация сирена-плодове с добавена стойност от домашно желиран конфитюр. Предястието беше абсолютен фаворит – миди сен жак (може би ги познавате като скалопини) с парченца бекон върху див ориз. Леко по-необичайният вкус на скалопините се съчетава чудесно със сочния бекон. Или иначе казано – комбинацията на фенси морски дарове с народния мазен вкус на бекона обра точките за мен.
И тук моля върлите вегетарианци да спрат да четат, защото основното беше съставено от най-крехкото заешко бутче, което можете да си представите. Free range зайче, държа да отбележа. Сготвено “конфи” с патешка мас (вегетарианци, казах ви навреме), с винен сос и пюре от моркови и селъри (това са стеблата на целината и не било правилно да се наричат целина… какво да ви кажа, и аз не го разбирам). Крайният резултат обаче води до глозгане на кокалчета в лъскав ресторант, един вид – много вкусно! Хубавите круши са едно от най-сладките предимства на есента и десерта е живото доказателство. Поширана круша с мед и кестени в сос от сирене рикота. Честно казано няма какво да ви обяснявам, точно както си го представяте е.
За леката есенна атмосфера спомогнаха и широко отворените прозорци на ресторанта и скандирането “Българи, юнаци”, което ехтеше от националния стадион в петък вечер. С две думи – есента е чуден сезон. А седмицата на есенната кухня е в избрани ресторанти в София и Банско до неделя. Не пропускайте!
