Още с анонсирането на настоящия проект на Ларс вон Триер, вниманието на всички се концентрира върху едно нещо – не дали, а колко повече секс ще видим в “Нимфоманката”. Брутален, болезнен и по много. И да, в това отношение тийзърите като начало подготвиха почвата за очакваната вакханалия и дионисиева оргия – садомазохизъм , “любопитни” ъгли на заснемане, и психологическо напрежение, което от време на време прераства в анималистимни сравнения и аналогии с… риболова. Да, защото сексът, както се оказва в крайна сметка е игра, започваща със зрителен контакт и завършваща със стратегическо дебнене до постигане на успех. Но неусетно, Джо (Шарлот Генсбърг), страдащата от сексуална зависимост млада жена, сама попада в капана, залаган от самата нея – някак, без да знае и самата тя, се оказва в центъра на друга обсебеност – тази на ръцете, лицето, гласа и като цяло, героя на Шая ЛаБьоф – Джером. Да, нашата нимфоманка май се влюбва, което е против правилата на “сектата”, чийто девиз е: “Mea vulva, mea ultima vulva” или иначе казано, приисква й се да спи с него повече от веднъж. И го прави, но това води до самия край на първата част, която се оказва крайно недостатъчна, за да разберем Джо и нейният проблем, разказан пред спасилия от улицата Селигман (Стелан Скарсгард).
Това, което остава сигурно обаче, е че нимфоманията за нея не е самата болест, ами симптома на едно друго страдание – любовта и гузната съвест от осъзната тъмна страна на човешката или животинска природа. Свободният избор на тази тъмна страна обаче, е проявлението на една друга гледна точка на манията на Джо – да бъде свободна, въпреки и заради самата себе си. И, ако любовта или принадлежността към някого или към нещо биха ограничили този свободен избор, то бунтът й се изразява чрез сексуални и психологически ексцесии. Хуморът, който от време на време се разчита между редовете на тежките диалози и любопитни факти, разкрива себеиронията на самите герои и най-вече, тази на съдбата, която рисува трагикомичния им образ. Исконни човешки страхове като самотата и емоционалната празнота обръщат центъра на фокуса към всеки един от нас, зрителите, превръщайки ги в универсални критерии за човешкото щастие. Къде е границата между инстинкта и навика и дали те подлежат на подчинение? И как всеки един от нас малко или много, се е превръщал в онази малка Джо, стояща пред въжето във физкултурния салон.
Nymph()maniac ще можете да видите по време на София Филм Фест между 6 и 23 март.
