Роден в Пловдив, Виктор Василев напуска България със семейството си, когато е тинейджър. Живее в Израел, където завършва гимназия. На 21 години заминава за Италия, воден от желанието да учи архитектура.
В Италия го намираме и днес. Виктор, живее в Милано, където развива собствена архитектурна практика. През последните 6 години печели множество награди за интериор и продуктов дизайн.
В Италия го намираме и днес. Виктор, живее в Милано, където развива собствена архитектурна практика. През последните 6 години печели множество награди за интериор и продуктов дизайн.
След няколко разменени имейла с Виктор, се срещаме в Скайп, за да ми разкаже повече са себе си и за работата си.
От самото начало на разговора оставам изненадан.
От самото начало на разговора оставам изненадан.
Виктор говори, чудесен български, сякаш никога не е напускал България. Разказва ми колко е силна връзката му с родината и как Пловдив е неговият град, макар и да не живее там от почти 30 години. Израства в семейство на лекари и сякаш в противовес на семейството си започва да учи архитектура. Спира се на Италия, заради добрата архитектурна школа, но и подари икономически причини. Първоначално заминава за Флоренция, където учи италиански казва ми “Пожелавам на всеки да отиде да учи италиански в Флоренция. Там се роди любовта ми към Италия”. В последствие се мести в Милано и учи в Politecnico in Milan.
Учи една година и в Дания, където в the Royal Danish Academy of Fine Arts in Co-penhagen, но Милано се оказва неговото място.
Учи една година и в Дания, където в the Royal Danish Academy of Fine Arts in Co-penhagen, но Милано се оказва неговото място.
За времето прекарано в университета Виктор разказва с интерес. Детската му представа за това да си архитект е нещото, което го мотивира през годините. Разказва ми “Идвайки от семейство на лекари, нямах много достъп до архитектура и дизайн. Близък приятел на баща ми беше архитект и винаги, когато ходихме на гости, аз бях толкова впечатлен от чертежите и рисунките му”.
Непосредствено след като завършва университет, започва самостоятелна архитектурна практика. В началото подхожда с малко наивност и много любов и хъс. През първите години архитектурната му кариера се развива добре. До момента на икономическата криза в Европа. И така се стига до продуктовия дизайн на Виктор Василев. 2009 година той започва да гледа към дизайн конкурси и съответно разработка на продукти.
Успехът не закъснява, през 2010 г. Виктор създава Kub. Мивки от стъкло и мрамор, които му носят първата награда на конкурса Chicago Atheneaum of De-sign ‘Good Design Award’ през 2012 г. Kub е самостоятелен проект на дизайнера. До момента има произведена само една бройка казва Виктор. Макар конкурсът, който той печели първа награда с Kub, да дава възможност за производство, до момента всички опити са били неуспешни. Питам Виктор дали мисли, че дизайнът му е изпреварил времето, той отговаря “Не, мисля, че всяко нещо с времето си. Човек трябва да е много търпелив, защото повечето проекти се случват бавно. Всеки проект си има собствен път.” Очаква се Kub да влезе за производство през 2016 г.
Виктор печели и втория конкурс, на който участва, и така следват множество награди. Наградите му носят увереност, но аз искам да знам как са променили работата му. “Процесът на всеки дизайнер е много индивидуален. Дизайнът е като музиката. При създаване на нови продукти винаги мисля за заобикалящата ги среда и как даден продукт ще се впише в нея. Всеки дизайнер има собствен подход, някои създават продукти, които са напълно извадени от контекста на средата. Аз искам моят дизайн да носи част от заобикалящото го. И макар архитектурата и продуктовият дизайн да са различни по характер, аз винаги подхождам като архитект към новите проекти,” казва той.
В работата си Виктор предпочита да работи по собствени проекти. В малкото случаи, когато работи по задание, крайният продукт нямал нищо общо от първоначалната идея. За работата в Италия казва, че това, което ти се задава е това, което няма да се случи. Затова предпочита да създаде продукта и тогава да се свърже с определени фирми за производството му.
Питам го, до колко наградите са му помогнали в работата му с клиенти и производители. “В началото си мислех, че ще стане по-лесно, но не се случи. Клиентът те наема и иска да е част от проекта. Много често се налага да защитавам дизайна си, понякога дори малко да се карам. Говорил съм с приятели, които имат много повече награди от мен и те споделят, че и при тях е така. Що се отнася до работа с големи производители, особено стари компании, били на пазара от по 80 години, там нещата са доста по различни. В много случаи те ти помагат да подобриш продукта си. В света на дизайна трябва да си много гъвкав. Много често се налага да правя компромиси, но това според него прави продуктите по-добри.
Чудя се дали това, че е българин някога му е пречило, но той е категоричен, че не. Вярва, че хората те съдят по това какво правиш, а не откъде идваш и добавя с гордост, че много от продукти му имат български имена.
Смята, че Милано е правилното мястото за дизайн. Градът предлага многобройни възможности за един дизайнер, винаги можеш да видиш най-големите новости. Множество изложения и конкурси за дизайн се случват именно там. Затова и е останал да живее в Милано.
Подходът на Виктор в работа му и дизайна му може да бъде определен като минималистичен. И както сам казва за себе си, той е “сух минималист”. Дизайните му са лишени от ненужни елементи, фокусът е изцяло върху функционалността и качеството на използвания материал. Страстта му по минимализма се ражда в Копенхаген, още докато е студент. Запалено разказва за времето прекарано там и за откровеността на скандинавския дизайн. Продуктите на Виктор са много искрени и сякаш малко тихи, но със силен характер, точно както техния създател. Мотивацията му през годините идва от любовта към дизайна. “За мен важното е да обичаш това което правиш. Аз се чувствам много щастлив от работата си и затова продължавам да я правя.”
