По-рано тази година ONE ARCHITECTURE WEEK и Пътища Пловдив обявиха отворена покана за идеи за намеса, която да приобщи река Марица в социалния и културен живот на града. След гласуване, за победители бяха избрани младите архитекти от HYS Team и техният проект “Перголите”, предлагащ изграждане на редица места за почивка с панорамна гледка по бреговете на реката.

Зад името HYS Team стоят Христо Чилов, София Стоянова и Йоан Земярски. Събират се като екип, специално за участието си в конкурса и заедно търсят отговор на въпроса каква е ролята на реката в съвременния град.

_MG_0644-as-Smart-Object-1

Поговорихме с тях за общия им интерес към ландшафтната архитектура и участието им в ONE ARCHITECTURE WEEK.

Как решихте да се занимавате с ландшафтна архитектура?

Х: Майка ми колекционираше „Зелен Дом“. Спомням си каква наслада изпитвах, разгръщайки страниците, без да имам представа какво виждам. След време, забравил за този момент, ландшафната архитектура започна да се занимава с мен.

С: Обичам да казвам, че работата ми сама дойте при мен. Завърших гимназия с профил Парково строителство и озеленяване, след което записах Ландшафтна архитектура. Това, което ме плени в професията ми, е че е артистична. Харесвам идеята, че ми позволява да развивам проекти с намеса в природата и в следващия момент е доста техническа – трябва да имаш добри познания по време на строителната дейност.

Й: Казвам се Земярски… Явно това беше първият знак, който ме насочи към ландшафта. В действителност нещата се случиха последователно от периода в гимназията, когато се занимавах с рисуване. В последствие ми се предоставиха няколко възможности, една от които беше ландшафтна архитекура.

Христо Чилов

Христо Чилов

От кога работите заедно?

С: Събрахме се в екип в началото на май за Отворената покана за намеси за One Architecture Week.

Как разбрахте за проекта и защо решихте да участвате?

С: Познаваме платформата на фестивала от предишни години и го следим. Тази година попаднахме на обявената покана в интернет, обсъдихме нещата и сформирахме екипа.

Какво е бъдещето на българската градска среда според вас?

Х: Мога да говоря конкретно за Пловдив. Усеща се духът на новото време, дори и с малко закъснение. Предстоят само интересни неща, надявам се да бъда, ако не пряк, то поне косвен свидетел на тази промяна.

С: Наблюдението ми в българската градска среда, е че хората все повече осъзнават какво се случва в нея. С нарастването на броя на хората, които живеят в градовете, самото общество започва да изисква създаване на зелени пространства, площади и места за отдих към корпоративните сгради, което показва че осъзнаваме значението и нуждата от тях. Това, което виждам аз, е, че по един или друг начин интервенциите в градската среда се случват и един малък пример от цялата картина е фестивалът ONE ARCHITECTURE WEEK в Пловдив. Все пак процесът, в който се развива една градска среда, е толкова дълъг като времетраене, че точен отговор не смятам, че може да се даде.

Й: Хората започват да се отдръпват от града, търсят реализация в развиването на традиционни занаяти, съобразени с природните ресурси. Градската среда мигрира и взаимодейства със старите структури, обединявайки териториите. Това ще подобри качеството на живот.

София Стоянова

София Стоянова

Темата на ONE ARCHITECTURE WEEK тази година е “При-общена река”. Каква е ролята на водните пространства в живота на града?

Х: Почти не се сещам за град без известна река. Бих искал да направя паралел с Лондон. Темза е толкова безлична и кафява, че през по голямата част от времето хората не я забелязват. Тя служи на групи от хора да стигнат от точка А до точка Б, на купчина от скъпи стоки да стигнат по най-бързия начин до Harvey Nichols. Усвоява се с бързината на тези стоки и олицетворява консуматорското общество, което я заобикаля. В Пловдив хората несъзнателно влагат много чувство, когато произнасят името на река Марица. Тя е наслада за окото, бягство от лъскавия и повърхностен свят. Това, което според моето виждане, е рядко срещан лукс, разположен в центъра на всеки един град. Буквално отговорът ми на въпроса е – ролята на реката е да олицетворява обитателите на нейния град.

С: Реката и като цяло водата е притегателна сила за хората. Шумът на самата вода дори се води като вид рекреация и затова самите водни пространства са неизменна част от градската среда. Реката е доста по-обширно пространство и когато не е адаптирана достатъчно добре към градската среда, тя не изпълнява пълната си функция като пространство за отдих. Фестивалът е един добър пример как да приобщиш публиката към реката.

Й: Не е за къпане! Като започнем от микроклимата, структурата на града и притегателната им сила, те са и ориентир за всекидневието на хората. Реката е лимит и връзка.

Йоан Землярски

Йоан Землярски

Какво искате да постигнете с работата си?

Х: Удовлетворение и одобрението на хората.

С: Ще ми се да кажа съвършенство, но такова понятие не съществува. За в бъдеще искам да продължавам да се развивам и да се забавлявам в работата си. Надявам се да разработя собствено студио.

Й: Възможното – невъзможно.