Мракът из коридора, водещ към Savage Beauty във Victoria and Albert Museum сякаш предвещава някаква загадка. След около час чакане на входа на изложбата, която около две години беше на разположение на американската публика в МоМА, благодарение на Анна Уинтур, най-сетне бе показана в града —вхъхновение на роденият в източен Лондон Лий Александър Маккуин.
Ретроспекцията на креативният му гений надминава границите на концептуалното изкуство. Още приживе Лий утвърждава идеята за наследствеността и бунта, разнообразието и мулти културните конотации, чиито извор е пъстрата палитра от характери и персонажи в английската столица. Маккуин не е просто лого, Маккуин е менталност, при това доста обременена. Двоичността и многопластовото представяне на прет-а-порте и кутюр линиите на марката са само един аспект от изкуството му. Той шокира, притеснява, вълнува, кара те да се замислиш. Ето защо и всъпването в неговия свят е като отварянето на кутията на Пандора — нещо дълбоко, но и безкрайно истинско, универсално и всевалидно с всичката си мрачност, която таи всеки предмет или аксесоар.
Първата зала, представяща творческото развитие на дизайнера посреща с бетонена фасада, стъклени витрини и суровата действителност на Savile Row, където Лий чиракува от 16-годишна възраст. Там той две години се занимава с шев и кройка, изпълнявайки поръчки за кралското семейство. Неговата творческа визия обаче не се вписва в закостенялата английска традиция, която служи като стабилна база за по-нататъшното му развитие като “technician of the silhouette” (Isabella Blow в “McQueen and I”). Тук ми прави вречатление остротата на подгъвите, високите яки, викторианските кройки, напомнящи униформите на войник от кавалерията. Сила, респект, но и иновативност, несравнима по рода си. Дрехите обаче все още не притежават онзи дух на Маккуин, които колекции като VOSS или Plato’s Atlantis носят и до ден днешен.
Изложбата съдържа повече от 240 предмета, което е и най-голямото колекционерско издание, създадено в колаборация с дизайнери като Филип Трийси. В нея прrсъстват предмети от дипломната колекция на Маккуин от 1992 г. в Central Saint Martins до финалните му дизайни за сезон есен-зима 2010. Половината от тази колекция е представена в Париж пред избрани модни редактори и бива завършена след смъртта му. Те са и част от архива на Маккуин в Лондон.
Атмосферата в следващата зала напомня тази на готическа катедрала с тежките драперии, дървен под и рокли с преувеличени обеми. Дизайнерът предекорира образа на съвременната жена, надявайки и “броня”. Това е особен вид “метаморфоза”, за която той казва: “Преобразуването, преобратяването е като по-лека форма на пластична хирургия. Старая се към същия ефект с дрехите си. Но посредством тази помяна аз трансформирам и мисленето. Опитвам се да претворя модата като учен, стремящ се да предвиди бъдещето. ” Неговите “жени” са по-скоо емблематични образи от миналото като Екатерина Велика, Жана Д’Арк или Мария Антоанета — жени, които са обречени. Неусетно се озовавам пред познат стъклен саркофаг — презентацията на любимото ми шоу VOSS.
За Маккуин тялото е противоречива територия, подлежаща на противопоставяне, промяна, двоични превъплъщения, където “нормалността” се поставя под въпрос и където спектърът на маловажносто се хиперболизира и детайлът носи тежестта на целия смисъл.
Романтичната “натурализация” във “Вдовиците на Кулоден” отправя въпроса за преходността на красотата. По този повод Лий казва: “Спомняте си си цветята на Сам Тейлър Джонсън? Предметите гният. Използвах цветя, защото те умират. Настроението ми беше крайно мрачно-романтично по онова време”. А това време се оказва неговата вечност. Тя, за жалост, отбелязва своето начало с последното шоу, създадено от британския дизайнер. Армадило обувките и премиерата на Bad Romance Lady Gaga са само два поп-елемента от театралния спектакъл, на който зрителите стават свидетели, уви, за последен път.
Plato’s Atlantis е връх в дигитабизацията и принт-технолгията, приложена върху текстил, наред с техниките на презентиране, видеото, заснето от Ник Найт и Рут Хогбен, камерите следващи неотлъчно моделите, както и сложното изпълнение на колекцията, която струва на бранда близо четвърт милион паунда. С тази своя колекция, Лий слага и краят на своят творчески и житейски път, когато на 11 февруари се обесва в гардероба си след като поглъща коктейл от кокаин и транквиланти. Иронията на собствения му край е и трагизма, с който компанията не само губи своя основател, но и духа на времето, чието носител бе приживе. Цитата на излизане от изложбата бележи неговото ново пътешествие, “от което няма връщане назад”.
“Alexander McQueen: Savage Beauty” се случва във Victoria and Albert Museum, Лондон, от 14 март до 2 август 2015 година.