Антон Стоянов учи специалност Стенопис в Националната художествена академия в София, след това заминава за Виена, където продължава своето образование в Universität für Angewandte Kunst. А после пътищата му го отвеждат в Берлин, където живее вече 17 години. Там завършва и Universität der Künste, Berlin.
Срещаме се с Антон ден преди откриването на изложбата, за да си поговорим за Берлин, воайорството и “скрити” под фолио предмети.
Какво обичаш да наблюдаваш?
Бих се определил като наблюдателен човек. Почти всичко около мен ми прави впечатление. Обичам да наблюдавам и когато мога, се възползвам от това във всеки момент. Да бъда наблюдаван, това е нещото, което не обичам.
Беше ли Берлин любов от пръв поглед? Или се наложи да погледнеш няколко пъти? Какво откриваш там, което липсва тук?
Не, не беше любов от пръв поглед. Това е един постоянен процес на преоткриване, който все още не е приключил. Постоянно си задавам въпроса какво правя в Берлин и защо съм там, даже и след 17 години в този град. Берлин и София са много различни градове, почти по нищо не си приличат, освен че са столици. За липса не мога да говоря, те предлагат различен начин на живот. И в двата града получавам любов от близки хора, затова се чувствам добре и на двете места.
На какво те научи стенописът? Как помага на работата ти сега?
Стенописът ме научи на пространство и мащабност. Работата ми с архитектурната среда е толкова важна, както и самата творба. Това ми помогна в днешно време да не правя компромиси в моите артистични изяви.
Какво да очакваме в Sructura?
Една игра на наблюдение.
Имаш ли си любим твой проект?
Разбира се. Всичките мои проекти са ми любими. Аз много обичам моята работа и тя всеки път ми доставя удоволствие. През 2012 г. започнах да работя с хореографа Frédéric Gies и DJ Fiedel в областта на пърформанса, като аз правех сценографията. За мен това беше един много интересен работен процес – да работя с хора на изкуството от друг жанр като танц и музика, с които да съчетаем нашето творчество и да се получи едно. Като художник си винаги сам както в ателието, така и в изявите си.
Работиш често с фолио. Кой е обектът, който си мечтаеш да “скриеш” под фолио, но още не си?
Да, това е една серия, която започнах през 2014 г. Обектите, които се крият под фолиото са вещи и символи, свързани с преживявания от личен план. Те не са били търсени само по избора на формата, това е много интимна работа, един вид ритуал. В момента работя над друг проект, който можете да видите в галерия Sructura от 13 юли. Когато отново почувствам, че имам нужда да скрия нещо, може би ще се върна към тази серия.
Кои съвременни артисти следиш?
Не следя определен артист. Интересувам се повече от конкретни проекти и творби, отколкото от артиста сам по себе си. Следя само творци, които познавам в личен план, така мога да бъда по-обективен в преценката си за тяхната работа.
