Смята се, че регулярният престой в социалните мрежи автоматично вдига нивата на негативните ни емоции, а много изследвания показват, че те не само ни правят по-тревожни, но и са способни да причинят депресия. Нищо чудно, на всеки се е случвало да си мисли, че в сравнение с перфектно аранжираните снимки и веселите статуси на приятелите си, неговият живот не струва. Не бива да забравяме обаче, че социалните мрежи са инструмент и ние решаваме как да го използваме.
Всеки е отварял Google в търсене на заболяване, пасващо на симптомите му. Логично е да правиш същото, когато става въпрос за душевното ти здраве. За съжаление, психическите разстройства все още са стигматизирани от обществото ни и обсъждането на депресия и тежки емоционални състояния в една култура, която цени оптимизма и ефикасността, някак не е прието. В този случай интернет се превръща в мощен инструмент: той помага да не се затвориш в себе си, да намериш подкрепа от истински хора, а не само от заобикалящата те среда (не става дума за случайни съветници и некомпетентни препоръки, а за чувството за “споделеност”), да разшириш погледа си над ситуацията и да се срещнеш с други, който са изправени пред същия проблем.
Точно това е целта на мобилното приложение Koko – социална мрежа, разработена от изследователи от Масачузетския технологичен институт. Според създателите си трябва да е услуга, подобна на Yahoo Answers. За разлика от последната обаче Koko помага на хора в стресови ситуации да решават вътрешните си конфликти или по-просто казано е нещо като “чесането на котка” за душата. В социалната мрежа потребителите могат да споделят ситуация от живота си (например “Съквартирантката ми не ми обърна внимание, когато влязох в стаята. Мисля, че ме мрази.”), както и да коментират под постовете на други, за да им помогнат да видят случващото им се от различен ъгъл (“Вероятно, просто е имала лош ден.”).
По подобен начин работи и онлайн общността 7 cups of tea: в сайта или чрез мобилното приложение потребителите могат да се свържат със “слушател” – доброволец, преминал през специално обучение – и да споделят проблемите си. Създателят на проекта, Глен Мориарти, го сравнява със срещите на Анонимни алкохолици: хората се обръщат за съвет и когато го получат и се справят с проблема си, помагат на други. Въпреки това, налице е въпросът, доколко този модел е успешен, защото в по-сложни ситуации не е достатъчна обмяната на няколко съобщения онлайн или едно обаждане. Много експерти смятат, че за да се оцени напълно състоянието на един пациент, трябва да се потърсят симптоми, които се забелязват само в разговор лице в лице.
Всеизвестен факт е, че преди да се решиш да говориш за проблема си, е необходимо да си го признаеш – това може и трябва да бъде направено, но е трудна стъпка, която изисква големи дози кураж. Дизайнерът Джесика Уолш работи над проекта 12 kinds of kindness, в който заедно със свой приятел се опитват да бъдат мили към околните в 12-степенна програма. Когато попадат на четвъртата степен от програмата, която е да си простиш за събитие в миналото, Джесика разказва за борбата си с анорексията, депресията, умишлените си опити да се самонарани и така се ражда идеята за Let’s Talk About Mental Health – сайт за хора с психически проблеми. В началото започва с историите на свои приятели и на техни приятели, но днес всеки, който иска, може да сподели личната си болка. Уелш се надява проектът да помогне на потребителите да се научат откровено да говорят за своите психически разстройства и да им покаже, че обикновени хора с психологически проблеми могат да водят невероятен и продуктивен живот.
Напоследък се появяват все повече социални мрежи, специализирани в конкретен проблем, като Anxiety List Social Net – както можете да се досетите, социална мрежа за хора с тревожни разстройства. Intrusive Thoughts пък е сайт, който има за цел да помогне на хора с обсесивно-компулсивно разстройство. Тези, които пък обичат да са част от общност на хора със сходни проблеми, често прибягват до формата на традиционния блог. Такъв е случаят на tumblr-блога Rubyetc на лондонската художничка Руби, диагностицирана с биполярно разстройство. Блогърката публикува малки комикси за своя опит със заболяването, трикове за отърваване от негативните емоции и успокояване – рисува за това колко е трудно да си намериш терапевт, специализиран в панически атаки, сълзите без причина и как се живее с биполярно разстройство. Руби споделя, че комиксите й заинтригуват и хора, страдащи от депресия или тревожност. “Може би има ситуации, релевантни за всеки от нас, но за които се притесняваме да говорим, защото това ни прави уязвими”, казва тя
Въпреки че онлайн услугите не могат напълно да заменят консултациите лице в лице, има ситуации, в които това е единственият начин да се получи помощ – например когато потребителите им искат анонимно да дискутират теми табу. Сензационният профил в Medium – longrid, който се появи през 2014 г., разказва за американеца “Адам”, който създава група за подкрепа за тийнейджъри педофили, които са осъзнали страстите си и не искат да наранят никого. Сещате се, какви биха били обществените реакции, ако тази група се срещаше офлайн.
Онлайн консултациите и групите за подкрепа са необходими и на хората, които не могат да си позволят психотерапия или нямат възможност да се свържат с квалифициран специалист например в случаите, когато в града им просто няма такъв. Безплатна консултация с психолог може да бъде получена и в съответните форуми, но там е важно да се внимава за квалификациите на консултиращите и репутацията на ресурса. Вариант са и специализираните групи в социалните мрежи, но и в двата случая важи правилото, че в общности с голям брой участници рискът да попаднеш на обида, грешна препоръка или експерт със съмнителна квалификация е много по-голям.
Важно е да се отбележи, че душевното здраве и тежките житейски ситуации са теми, по които дори асистентът Siri е компетентен. Тя се е научила да отговаря на въпроси за домашно и сексуално насилие, както и да предоставя контактите на свързаните с тях организации. Мобилните приложения от своя страна са добро средство да се получи моментална подкрепа или съвет. Но както в случая с останалите здравословни проблеми и в този трябва да се внимава: няма универсална техника, която работи при всеки без изключение, а срещата със специалист е повече от препоръчителна. Приложенията могат да допринесат при работата с такъв, като смартфонът може да се използва за воденето на дневник, да подсказва техники за дишане или медитация и т.н.
Интересна нова тенденция е използването на мобилните технологии при осъществяването на проучвания за душевното здраве: не е тайна, че много по-лесно споделяме проблемите си анонимно и когато това не изисква много усилия. Имейки предвид това, неправителствената организация Postpartum Progress пусна приложение, за да проведе мащабно проучване относно следродилната депресия, с надеждата да се интервюират 100 000 жени. Засега програмата е достъпна само във Великобритания, САЩ и Австралия, но предстои да се пусне в още държави.
Тези проучвания, както и комуникацията в социалните мрежи, са може би първите стъпки срещу стигмата на душените заболявания, помагайки за старта на открит разговор по темата. Разбира се, достъпът до социални мрежи не е панацея и не винаги помага за справянето с конкретен проблем – но дори фактът, че вече все повече се обсъжда, е крачка напред.
