От Джон Галиано и Александър Маккуин, през Хюсен Чалаян и Стела Маккартни до Фийби Фило, Сара Бъртън и Кристофър Кейн, че до Дейвид Кома и Маркес Алмеида и т.н., и т.н. Няма да ви занимавам много с историята на Central Saint Martins College of Art and Design и знаменитите му възпитаници, превърнали се в нещо като клиширан списък, съпътстващ всяка статия за лондонския колеж. Друга е темата.
Ако се интересувате от съвременна мода, вероятно вече знаете, че начело на повечето модни къщи седят именно идолизираните бивши възпитаници на Saint Martins. Това съответно е образувало една, по лондонски мъглива, мистерия около това какво се случва в колежа, какви магии и текстилни отвари се бъркат (италианска журналистка в неотдавнащна статия сравни колежа с Хогуортс) и кои са модните Дъмбълдор и професор Снейп.
панталонки — MarquesʼAlmeida
гривни — Charlotte le Hardy
обувки — Vans
пръстен и обици — Conor Joseph
шапка — MarquesʼAlmeida
гривни — Charlotte le Hardy
Aми, край на догадките – хайде зад кулисите! През декември стартира 1Granary – уебсайт, правен от CSM студенти за CSM студенти. Името идва от новия адрес на колежа, преместил се през 2012 в просторна многомилионна сграда на 1 Granary Square, Kings Cross в Лондон. Сайтът е насочен към настоящи, бивши и бъдещи студенти, както и към хора от креативния сектор, търсещи смели нови колаборации и има за цел да информира за най-доброто, случващо се колежа, и да стимулира мултидисциплинарни проекти.
Съдържанието е доста интересно и разнообразно. От бакалаварски колекции, които няма къде да се видят, освен с покана за ревю, интервюта със свежо дипломирали се дизайнери, фотосесии с дрехи от студентски проекти, шегички от учителите /които между другото изцяло се смесват със студентите по фасон, като изключим, че са на по 50/, профили на най-смело облечените учащи и доста непринудени фоторепортажи от разхвърлените студиа и надрасканите стени и тоалетни.
Първо четете за стаж в Шанел, после за предложение за работа в Баленсиага и така… Не на последно място, почти във всяко интервю можете да видите сканирани страници от скечбуците на дизайнери, което ви отваря едно доста интимно и неоткриваемо до сега пространство.
Ровейки из архива от снимки е лесно да се усети, че в скъпарската сграда цари архаична кретивност, огромно желание и зверски труд. Също и непринудена карнавалност – има си хора с карета, корсети, барети, пайети и всякакви други йетита, ама е много мило и хубаво, защото всеки е толерантен и яде в стола.
Преди няколко дни бе публикувано и интервю с Марина Гергова, българката зад Marina London, която завърши през 2009-а.
Макар в колежа да учат близо 4500 студенти, само 500 от които са в мода-ориентирани курсове, фокусът е върху ‘фашъна’, но с тенденция към разпростиране и върху други арт и дизайн дисциплини. Разбираема позиция, при все, че модната индустрия си умира за промотиране, а младият екип си търси спонсори.
Амбициите на 1Granary са далеч над определението за училищно списание. При намиране на подходящите спонсори, сайтът има за цел да се превърне в нещо като база даннни за своите алумни, с цялостни хронологии и дипломни и архивни колекции на дизайнерите. Ха си решил да видиш дипломната колекция на Рикардо Тиши, ха си намерил VHS запис от нея там.
Дали заради хилядите бивши алумни или заради безбройните модни фрийкове, посещенията растат лавинообразно, а материалите вече включват лични съвети от Матю Уилиамсън и Джон Галиано.
Видиш ли ти, месеци след стартирането си, сайтът трупа почитатели и спонсори и дори получава стимулираща подкрепа от японския мегабранд Comme des Garçons за издаването на списанието 1Granary Magazine. То ще може да бъде закупено от въздесъщия V&A Museum, Selfridges, Tate Modern, Design Museum и в отбрани лондонски книжарници през идния май.
Ще е интересно да видим дали списанието ще се роди в стандартен формат и дали ще разбуни духовете със съдържание. Аз лично не очаквам гланцирани страници и лъснати манекенки. Че аман!
Първият брой на 1Granary ще бъде пуснат онлайн за pre-orders на 25 април на 1granary.com.
