Дни преди изложбата й ни води в ателието си, където си говорим за предстоящото откриване. Там намираме десетки съкровища, които Севда обича да събира – от два възела, намерени край морето, които дори няма намерение да използва в творба, до войници от Битака. Показва ни и архива си от рисунки и дневници.
Време е и вие да се запознаете с нея и проекта в следващите няколко въпроса.
Каква е Севда, когато рисува?
Почти непоносима. Съсредоточавам се напълно, но се изнервям на всякакво прекъсване, дразня се дори ако през отворен прозорец чуя как на някой минувач по улицата му звъни телефонът. Не знам защо е така, през останалото време съм доста по-разбрана. Имам и някаква вироглава сигурност, че нещата трябва да са по точно ето този начин…
Кой е любимият ти момент от създаването на “Фигури”?
Ателието ми е извън града, няма отопление, нито течаща вода, освен на двора. Започнах проекта преди близо година и половина и по някое време влязох в приятен ритъм, в който отивах рано сутрин и първата ми работа беше да изляза на двора и да напълня едни големи кофи с вода (после ги качвах горе и използвах за картините). Това ми хрумна първо като любим момент, тези ранни сутрини, в които седях с кръстосани крака и чаках водата да напълни съдовете. Следващата стъпка от деня, в която изнасях картините и скиците от вчера, за да ги гледам на двора и да ги провесвам през дърветата, също ми беше приятен момент. Самото рисуване е ясно, там удоволствието е най-концентрирано.
Какво да очакваме от “Фигури”?
Картините в галерията имат дълги заглавия, които сядаш и слушаш като аудио-запис. Получава се смесване на сетивата – беше ми интересно дали можеш да гледаш, докато слушаш, можеш ли да възприемеш двете неща заедно. И ако можеш, дали текстът не е възможно да стане вид врата – да бъде някакъв друг вход към картината; или вид дреха, да те докосва и отделя от другия свят. С дългите заглавия се разтегля и времето, което прекарваш в галерията. Знам, че всички сме страшно заети, винаги бързаме и прочее, затова исках да направя изложба, която просто отнема, колкото отнема – и те кани, или ти позволява, да си там за определен момент (отнема малко под час).
Ще има ли продължение на “Фигури”?
Иска ми се да видя дали е възможно да работя по проекта дълго време, в продължение на години, бях си казала – десет. Няма значение колко, но накрая да направя поне 20 или 30 от тези огромни картини и заглавия. Следващата изложба вече е готова – работих по двете паралелно. Тя ще е в другия край на страната, хареса ми да направя почти невъзможно да се разгледат и двете изложби, освен ако човек специално не пътува – или случайно не се озове и в двата града в правилния момент.Обичаш да създаваш дългосрочни проекти, преди година разглеждахме твоите визуални дневници за 2017 г. в Галерия +359.
Разкажи ни за следващите дългосрочни проекти, които подготвяш?
Наскоро се сетих, че мина първата година от един петгодишен проект. Той е свързан с интимността, връзката, любовта. Като всички имам своите налудничави притеснения, едно от тях е като художник да не изглеждам твърде сантиментална. Затова исках да изследвам това притеснение – какво значи то, какво е да си сантиментален? Готови са няколко книги, май 7, едно видео, едно пано, което беше дневник на гнева в любовта за определен период.
Разкажи ни за страстта си към документиране?
Като страстта на всеки за това днес – в момента всички нон стоп документираме, станало е рефлекс да изграждаш образи за себе си, да колекционираш всичко, което ти се е случило, като снимка, сплескано до образ. При мен това става в думи или в скици, от много малка правя някакъв вид картотека на преживявания, книги, идеи.
Кои са съвременните артисти и писателите, които следиш?
Любопитството ми е всеядно. За мен раят наистина е библиотека, както казва Борхес, и и за книги, и за изкуство. Вътре има от всяко нещо, за което мога да си помисля – от поп-култура през странни изобретения до неразбираема и зле написана философия. С изкуството особено ми харесва, когато трябва да застана пред нещо и да си помисля в първия момент: “това картина ли е изобщо?“. И после да ме накара да гледам достатъчно дълго, за да си кажа: “да, картина е, защото…“. Не мога да кажа всички, затова ще кажа само последните – четох Рейчъл Къск – странна авторка с къси, начупени изречения, толкова сухи, че почти изпадат от страницата, хареса ми; и преоткрих художника Тийстър Гейтс – странен колекционер с мания за архиви.
